Ритъм - кратък речник по естетика
РИТЪМ (от гръцки rhythmos - размерност, такт) - редовното повторение на еднакви и сходни компоненти на равни и съизмерими интервали в пространството или времето. Ритмичната периодичност често се оприличава на вълнообразен процес, който има гребен и падина. Ритъмът е универсален и се проявява във всички сфери на реалността: в органичната и неорганичната природа, в космоса и микрокосмоса, във физиологичните процеси и в труда. От древни времена ритъмът се смята за един от обективните признаци на красотата, а в теорията на естетиката се разглежда като проява на единство в многообразието, като начин за разчленяване и едновременно свързване на впечатленията в цялостен образ. Естетическата изразителност на ритъма се основава не на монотонно, абсолютно подобно повторение, а на подобна периодичност, включително несходство и променливост. Художественият ритъм следователно е единство - взаимодействие на подреденост и неподреденост, норми и отклонения, мотивирано от оптималните възможности за възприемане и оформяне и в крайна сметка от съдържателно-образната структура на художественото произведение.
В изкуството могат да се разграничат два основни вида ритмични модели: относително стабилни (редовни, канонизирани) и променливи (неправилни, неканонизирани). Регулярните ритми се основават на ясно определена единица за съизмеримост на художествените периодичности (метър), която е характерна за декоративното изкуство, музиката, танца, архитектурата и поезията. В неравномерни, неканонични ритми периодичността се извършва извън строг метър и е приблизителна и непоследователна: появява се и изчезва (художествена литература, изобразително изкуство, драматичен театър, кино). Между тях обаче има много преходни формитези два вида ритъм: т.нар. свободен стих, ритмична проза, стихотворения в проза, пантомима. Редовният, канонизиран ритъм може да придобие по-свободен и по-сложен характер (например в музиката и поезията на 20 век). По принцип повторението дори на канонизираните ритми никога не е неизменно правилно: то включва отклонения от нормата, съкращения и пропуски на ритмични единици, прекъсвания и акценти, намаляване и увеличаване на определени качества в компонентите и отношенията между тях.
За да се разбере смисловата функция на ритъма, трябва да се вземе предвид, че той се проявява на всички нива на произведението на изкуството: както в системата от щрихи, така и в отношенията на предметните форми на картината; както в периодичността на декоративните детайли, така и в основните обеми на архитектурната структура; както в подреждането на съседни звуци, така и във взаимовръзките на големи части и дори цикли от музика; както в звуковия, така и в сюжетно-разказния пластове на поетическия текст. Ритмичните спирания, прекъсвания и промяна в ритъма често означават промяна в сюжетно-разказния, тематичния, емоционално-оценъчния план („Броненосец Потемкин” от С. Айзенщайн, „Дванадесетте” от А. Блок, „Добре!” от В. Маяковски, „Боляр Морозов” от В. Суриков, „Седма симфония” от Д. Шостакович).