Риза - Becky_Thatcher - One Piece Archive of Our Own
навигация на сайта
Копирайте и поставете следния код, за да се свържете обратно към тази работа (CTRL A / CMD A ще избере всички) или използвайте връзките към Tweet или Tumblr, за да споделите работата във вашия акаунт в Twitter или Tumblr.
Работен колонтитул
Беки_Тачър
Майната ти, не е сватба, проклет готвач.
Написано в ZFB-16 за екипа на ZoSan http://wtf-kombat2016.diary.ru/?tag=5368711 Beta - Shurshonka
Зоро не забеляза никакви проблеми с чакането. Когато се мотаеха в тишина, а целият екип едновременно страдаше от скука и се уверяваше Луфи да не се удави, да не разбие Съни, да не отлети с чайките или да измисли нещо друго, което нито може да се предвиди, нито да се предотврати. приключения. Зоро винаги е бил готов за приключения, особено ако обещава добра тренировка. Но нямаше нищо лошо в това да не си навлечете проблеми за няколко дни. Зоро можеше да спи, да спортува, да пие. Майната му на готвача в крайна сметка. Тоест бой. Няма значение. Някак успяха да го направят сами и на Зоро дори му хареса, че е невъзможно да се предвиди как ще се развие следващото посещение на камбуза за бутилка саке или стохилядната забележка за веждите. Но е истина - глупавите вежди на Санджи, след толкова години живот с тях на лицето му, можете да свикнете с тях. Но Санджи винаги се възбуждаше от това и се втурваше в битката, казвайки на Зоро, че е безмозъчно водорасло. Зоро вероятно също трябваше да свикне с шегите с косата, но не успя. Щом Санджи отвори уста, той веднага искаше да го довърши добре. До счупени устни и ожулвания, съсипани костюми и кости. Правенето на секс след битка като цяло беше най-добрият възможен вариант до готвача. През двете си години на остров Курагайна, Зоро мислеше за Санджи с натъртена скула и разкъсанкопчета на ризата му, бавно коленичейки пред него, много по-често, отколкото исках да си призная. И когато се върнаха в Сабаоди, изведнъж се оказа, че след битка и секс не можете да се разпръснете всеки в собствената си посока, а да лежите един до друг. Зоро се наслаждаваше да чува как Санджи щрака със запалката си, докато запалваше цигара, и обичаше от време на време да грабва цигара, докато самият той вдишваше дима, след това да гледа как Санджи ругае лигавенето на Зоро и целува шута, докато прекъсва потока от псувни. Можете дори да не ходите никъде, ако през прозореца беше дълбока нощ, а след това да станете с първите слънчеви лъчи от недоволното сумтене на готвача и бутване встрани или ритник, както имате късмет. Санджи не се изправи на церемония в светлината на деня, сякаш компенсираше случилото се през нощта. Сякаш показва - нищо не се е променило, маримо. Зоро не искаше да променя нищо. Само дето не би имал нищо против да се събуди някак си преди Санджи, да го събудиш и да го придърпаш към себе си, топъл, разчорлен, така че бретонът да не скрие напълно една от тези глупави вежди, със сутрешно изкривяване. И не бързайте. Зоро искаше да прецака всичко, може би трябваше да го призная поне на себе си. Както и да е, той никога не би казал на Коку за нищо, дори и при изтезания. Зоро имаше само един проблем: времето, което изглеждаше заседнало. Бяха на път за шибаното сватбено чаено парти на шибания готвач, но не можаха да хванат кораба на Голямата майка. Беше вбесяващо: Зоро първоначално беше против идеята. Като оставим настрана аргументите на разума за двамата ядосани Йонко и прочее, Зоро беше прекалено ядосан на готвача, тъпата му сватба и тъпото решение. Вечно този идиот се катери където си поиска, без да слуша никого и да не мисли за никого. Зоро знаеше, че може би щеше да направи същото, ако беше на мястото на Санджи, но все още беше ядосан, че идиотът си е тръгнал. И не самонапуснал, и в името на срещата с някое момиче, може би красавица с големи цици - всичко, от което се нуждаеш, за да си щастлив, ако си перверзен готвач. Зоро искаше да стигне до нови врагове възможно най-скоро, да отсече няколко глави и да удари един конкретен готвач от сърце, напомняйки му, че той е част от екипа и няма да отиде никъде от тях. Но безкрайният океан никога не е бил толкова шибано безкраен, а хоризонтът - празен, само проклети чайки, които се спускат напред-назад и крещят злобно. Обикновено Зоро не им обръщаше никакво внимание, но сега по някаква причина изглеждаше, че те му се смеят. Исках да взема прашка от Усоп и да стрелям по наглите бели създания. Зоро вероятно нямаше да уцели от тази дистанция, но това е добре. Все пак нямаше кой да го тормози. Той седеше на любимото си място, облегнат на фалшборда, взирайки се в небето, докато очите го заболяха. Тогава Зоро се опита да се съсредоточи върху вътрешния свят, да диша дълбоко и да си представи как дъждовните капки падат с тихо шумолене в алпинеума. Това само влоши нещата: веднага започна да изглежда, че Съни се върти в кръг. Зоро знаеше, че това е оптична илюзия, илюзия, родена от недоверие, съмнения и други глупости, които се бяха настанили в главата му заради глупавия готвач. Зоро беше сигурен, че Санджи може да се справи, стига да не се влюби в някоя красавица, но Зоро щеше да се справи с това насила. Той не се съмняваше, че скоро ще изпреварят Big Mom, тъй като Нами е най-добрият навигатор, който човек може да поиска, а те се движат дори по-бързо от планираното. И все пак очакването беше изтощително, нито сънят, нито медитацията помогнаха. Веднага щом затвори очи, Зоро видя Санджи пред себе си. Във въображението си той се усмихна, докато издишаше дим в лицето на Зоро и моментално зае бойна стойка. Спомените за битките със Санджи предизвикаха тъпа меланхолия и дори вградиха,нямаше кой да излее раздразнението. Вероятно затова Зоро се озова пред гардероба на Санджи. Елегантните ризи висяха цветни, изгладени, чисти, ухаещи на тютюн, море и малко одеколон на Санджи. Зоро никога не се занимаваше с такива глупости като миризми, но сега по някаква причина го покриваше. Той пристъпи напред, прокара ръка по скъпия плат и дръпна една от ризите от закачалката. Тя се олюля и се удари в задната част на килера, Санджи щеше да се скара на Зоро, че се е отнесъл по такъв начин към вещите му. Защо, той би ударил Зоро в лицето само защото се осмели да отвори вратата. Зоро се хилеше, докато закопчаваше малките копчета, които не искаха да влизат в илиците – и как успява проклетата готвачка да го направи толкова бързо?! Щом Санджи се ядосваше да види Зоро в скъпоценната му риза, сърцето му веднага ставаше по-леко. Забавният гняв, вълнението, желанието да удариш коку между очите просто ей така, вместо поздрав - всички тези емоции бяха познати и разбираеми, те почти изгубиха както странното чувство на копнеж, така и глупавото желание да видят как Санджи бавно се съблича, без да откъсва очи от Зоро. Той пъхна ризата си в панталоните си точно когато Луфи изкрещя от палубата, когато огромният кораб на Голямата мама най-накрая се появи на хоризонта. Зоро се откъсна от мислите си, усещайки очакването за добра битка да тече във вените му. Щеше да върне Санджи и да се справи със съмнения, желания и други почти маловажни глупости, които не можеше да избие от главата си. И може би дори да даде ризата на Санджи. Или сам ще си вземе. След битката. Или секс. И по-добре е да имате и двете. „По дяволите, не е сватба, проклет готвач“, тихо измърмори Зоро и си тръгна, оставяйки килера отворен.