Племенни съюзи на саките на територията на Казахстан (7 - 4 век
През I хилядолетие пр.н.е. огромна територия, от Семиречие и Източен Туркестан до района на Черно море, от Алтайските планини до Хорезм, е била населена от многобройни племена, носещи общото име "сак". Херодот (5 век пр. н. е.) ги пише като скити, персите ги наричат "сак". Под името скити ранните номади са били известни в Европа.
Сакското общество се състоеше от военна арестокрация, свещеници и обикновени членове на общността. Саките били скотовъдци, отглеждали коне, едър и дребен добитък, били отлични ездачи и стрелци. Персийските клинописи говорят за три групи саки: Paradaraiya (отвъдморските саки), Haomavarga Sakas (саки, които правят напитката Haoma), Tigrahauda Sakas (носещи островърхи шапки). Сакс-Парадарай се заселват в района на Аралско море, долното течение на Сърдаря и Амударя и в северното Черноморие; саки-тиграхауда - в района на среден Сърдарп в Тиен Шан и в Семиречие, саки-хаомаварга - в долината на река Мургаб.
Сакските племена се обединяват в съюзи. Начело на племенните съюзи стояли върховните водачи, те се наричали царе. Кралете бяха избрани от военния съвет на племената, които бяха част от съюза. Водачът на всяко племе се избираше от всички негови членове. Той управляваше своето племе, грижеше се да го снабди с оръжие и храна. На народния събор се обсъждали държавните дела. Лидерът на племенния съюз - царят разпределя пасища и земи за миграция между родовете, установява реда за използване на тези земи.
В обществото на саките се разграничават три групи от населението: воини, свещеници, членове на общността. Всяко имение имаше свой специфичен цвят на дрехите: воини - червени, свещеници - бели, членове на общността - жълти исин. Лидерите и кралете идват от класата на воините. Царят се смятал за избраник на боговете, посредник между небето и земята, център на света, носител на земното благоденствие. Той беше въплъщение на всички слоеве на народа. Това се доказва от погребението в могилата Исик на царя Сака.
От 7в. пр.н.е. сред саките възниква особен и поразителен феномен в изкуството, така нареченият "животински стил". Основната му тема бяха изображения на животни и митични чудовища. Те украсяваха бронзови котли, олтари, оръжия, облекла и конски сбруи. Саки се покланяха на природните сили - слънцето, вятъра, гръмотевиците, гръмотевиците, които си представяха под формата на богове. Боговете са били въплъщавани в различни животни и птици, фантастични зверове като крилати коне, коне грифони.
Бижутерското изкуство достигна високо ниво на съвършенство сред саките. Майсторите художници са били запознати с отливането и щамповането на злато и са умеели да създават удивително елегантни композиции. Изделия от злато, сребро, тюркоаз украсяваха човек, неговите дрехи, конски сбруи, предмети от бита. Широко развити са дърворезбата, косторезбата и обработката на камък. Закопчалки, катарами, копчета са направени от кост, олтарите и съдовете са направени от камък.
Най-важният източник за историята на племената саке, тяхната материална и духовна култура са археологически паметници - гробища, скални рисунки, съкровища на предмети от сака. На територията на Централен Казахстан се е развила т. нар. „Тасмолинска култура“ (гробище в Тасмолския тракт). Големи гробища са открити в подножието на Бугула, Кзиларай, Каркара, Баян-Аул, Кизилтас, Кент, Ортау, Улутау, Арганата.
Писмени източници и археологически данни сочат, че още през 8-7 век. пр.н.е. Племената сака са свързани с цивилизациите на древния свят – Асирия и Мидия, а от средата на 6 век пр.н.е. - с държаватаАхемениди (Персия-Иран). Саки участва в много исторически събития от онова време. Особено близки отношения са имали племената сака с Иран, то като съюзници, ту като противници (походите на Кир през 40 г. пр. н. е., Дарий - 519 г. пр. н. е.). През 30-те години. 9 век пр.н.е. Македонските гърци, водени от Александър Македонски, идват в скито-сакските степи. Китайската хроника споменава семиречските саки (народът „се“). През II век. пр.н.е. Юечжи-усуните, прогонени от пасищата си в Източен Туркестан, нападнаха саките от Семиречие. Саките се оттеглят в няколко посоки към Сирдаря и смазват властта на наследниците на Александър.
Основата на физическия тип на саките е кавказкият външен вид, наследен от населението от бронзовата епоха. В същото време беше установено, че в началото на епохата Сака сред жителите на казахстанските степи се появяват монголоидни примеси от средноазиатски произход.
През II хилядолетие пр.н.е. Саките от Източен Казахстан прекосили Яксар (Сърдаря). Сред тях били: Тохари, Асиони, Сазарадки.
Скитите-саки създадоха висока култура за това време, чието влияние засегна огромните пространства на Източна Европа, Западна и Централна Азия. Културните връзки и търговските отношения са възникнали по-рано, през късната бронзова епоха и през кимерийското време, но културното общуване на народите никога не е достигнало висините, които е достигнало при саките. Кампаниите на номадите с цел ограбване и залавяне на затворници, превърнати в робство, допринесоха за развитието на системата на военната демокрация, отделянето и укрепването на позицията на племенната аристокрация.