Роботите не пускат корени в българските заводи – Ведомости

роботите

Плътността на роботизацията в България е почти 70 пъти по-ниска от средната за света, установи Националната асоциация на участниците на пазара на роботика (НАУРР). Ако в света е имало средно 69 индустриални робота на 10 000 работещи през 2015 г., то в България е бил само един, показва проучване на НАУРР (виж графиката). Лидер в класацията е Южна Корея, където на 10 000 индустриални работници се падат 531 индустриални робота, Сингапур (398) и Япония (305). Индустриалният робот е програмиран манипулатор, обяснява президентът на NAURR Виталий Неделски.

Средните годишни продажби на индустриални роботи в България са 500-600 броя (през 2015 г. са продадени 550), което е около 0,25% от световния пазар, показва проучване на НАУРР. Към началото на 2016 г. в България работят общо около 8000 индустриални робота, а в света те са около 1,6 милиона, става ясно от документа. Световен лидер по брой закупени промишлени роботи през 2015 г. е Китай, чиито предприятия са закупили 69 000 устройства, предприятията в Южна Корея са закупили 38 300, Япония - 35 000. Следват ги САЩ и Германия, които са закупили съответно 27 000 и 20 105 робота през миналата година.

заводи

Слабото търсене в България се обяснява с ниската информираност на техническото ръководство на предприятията за възможностите на роботите и инертността на тяхното мислене, сигурен е Неделски. В крайна сметка покупката на робот винаги води до подмяна на работниците и актуализиране на технологичния процес. А фактът, че голяма част от големите промишлени предприятия, които обикновено са основните потребители на роботи, е в държавни ръце, само засилва инерцията, продължава Неделски.

В България има малко технологично напреднали промишлени предприятия, което обяснява ниското търсенеРъководителят на Центъра по роботика Сколково Алберт Ефимов. В същото време роботите се появяват в предприятието почти последни, когато вече са решени всички проблеми с енергоспестяващо производство, организиран труд, продължава той. Освен това в България роботът е много по-скъп от труда, смята Ефимов.

Роботът решава много кадрови проблеми на предприятието, сигурен е Неделски. Работи на три смени, може да загаси лампата и да спре отоплението на помещението. Сега старите работници си тръгват, но на тяхно място не идват младите, а на фона на предстоящия недостиг на кадри в бранша ръководството на предприятията започва да проявява интерес към роботите, казва Неделски.

Преди няколко години Агенцията за стратегически инициативи (АСИ) обяви, че ще разработи програма за роботизация на икономиката, припомня Олга Ускова, президент на Cognitive Technologies. Но нито АСИ, нито Министерството на промишлеността и търговията или Министерството на икономиката получиха програмата. АСИ не е подготвена за такава работа, смята тя: тъй като агенцията се занимава със стратегически въпроси, тя има доста сложна и дълга процедура за вземане на решения, а въпросът за роботизацията на българската икономика вече е излязъл от стратегическите и е преминал на тактическо ниво, смята Ускова. Според нея този въпрос трябва да се върне в сферата на отговорност на министерствата.

Според NAURR в света роботите се използват най-вече в автомобилната индустрия (38%), производството на електроника и електроника (25%) и машиностроенето (12%). В България 40% от роботите също се използват за създаване на автомобили.

От началото на 2015 г. Камаз е купил 26 робота и е довел общия им брой в предприятието до сто, казва Олег Афанасиев, представител на завода. А до 2019 г. Камаз ще купи още 578 бройки, обещава той. Те са необходими за пускането на новсъстав "Камазов", казва Афанасиев.

Повече от 600 робота работят сега в автомобилния завод в Горки на групата GAZ, занимаващи се с щамповане, заваряване, боядисване и леене, каза представител на предприятието. 100 от тях са закупени през последните две години. В същото време икономическата целесъобразност на използването на роботи не е единственият критерий, посочва той, понякога само робот може да действа с необходимата точност и качество, обяснява представител на ГАЗ.

От 2005 г. до 2015 г. продажбите на индустриални роботи в България нарастват годишно с 27%, но от 2016 г. средният ръст на продажбите трябва да нарасне до 50%, според НАУРР. Асоциацията отдава ускоряването на растежа на вниманието от страна на държавата, модернизацията на производствените процеси на големите предприятия и повишената информираност на техническите ръководители на компаниите. В България няма собствено производство на индустриални роботи, сочи докладът на НАУРР, но има четири български компании, които се занимават с разработването на такова производство. Според Ефимов през 2017 г. такова развитие трябва да се появи в Сколково.

Със сервизни роботи, които обслужват човек в медицината, образованието и т.н., нещата в България са много по-добри, казва Ефимов. Той обяснява това с факта, че българската икономика е много по-близо до модела на услугите, отколкото до индустриалния. Освен това обслужващите роботи са много по-взискателни към софтуера от индустриалните роботи, които извършват ограничен набор от действия. А в България умеят да пишат софтуер, отбелязва той.