Проблеми на приватизацията в България и начини за тяхното решаване - Приватизация на държавата (общината)
Проблеми на приватизацията в България и начини за тяхното решаване
Приватизацията, както и други реформи в тази област, се извършват в България преди разработването на каквато и да е програма, по метода на "пробата и грешката". Приватизацията беше извършена в среда на политически разногласия, при липса на единно мнение в обществото и постоянен дебат в държавните органи.
Преходът на България към нова политическа формация се осъществява и от прехода към информационното общество, което създава проблеми в държавното управление на протичащите процеси.
Приватизацията протече в кратки срокове, което доведе до грешки и всякакви злоупотреби.
При съветската власт тенденцията на национализация навлезе във всички сфери на обществото, обхващайки всички социални отношения.
Поради липсата на пазарни оценки на държавното (общинското) имущество, цената на приватизираните имоти се понижава, като същевременно липсва ограничителен механизъм за наблюдение на изпълнението на продажбата на държавно имущество. В резултат на това средствата не отиват за развитието на обществото.
Досега все още няма добре обмислен ефективен механизъм за управление на държавната собственост.
Законът за приватизация на държавна и общинска собственост прави процеса на приватизация по-прозрачен, тъй като процедурата за формиране и одобряване на прогнозен план (програма) за приватизация на държавна (общинска) собственост е разработена по-подробно.
Важно нововъведение е приватизацията на предприятията едновременно с парцелите, върху които са разположени. Това ще увеличи разходите и инвестиционната привлекателност на предприятията. Приватизацията на поземлени имоти като част от предприятия е в съответствие с държавната политика за формиране на единни обекти на недвижими имоти исъщо и за стимулиране на тяхното ефективно използване и оборот. За тази цел парцелите ще бъдат незабавно включени в уставния капитал на създаваните акционерни дружества или ще бъдат продадени на вече съществуващи акционерни дружества по стандартната цена на земята, което ще доведе до създаването на единни обекти на недвижими имоти.
Ще се създадат условия и за развитие на ипотечното кредитиране, като то ще даде възможност на гражданите да подобрят жилищните си условия чрез залог на земя.
Държавната собственост е слабо защитена от злоупотреби. Самите контролери търсят печалба от позицията си и са склонни към корупция. Държавните предприятия използват своите административни и политически връзки в процеса на конкуренция с частни компании; това намалява стимулите за частния сектор и възпрепятства неговото развитие. Управлението на държавната собственост изисква разходи, които са за сметка на бюджета и които не намират отражение в разходната калкулация на предприятието. Дори публичните и частните предприятия да имат абсолютно еднакви показатели, първите трябва да бъдат признати за по-малко ефективни. Аргумент от различен характер в полза на приватизацията е очакването на инвестиции от новия собственик в приватизирания обект. Тъй като тези инвестиции не бяха включени в държавната програма, тяхната национална икономическа ефективност вероятно ще бъде под нормата, приета при оценката на държавните проекти. Но тогава придобиващата компания трябва да има някакви специални обстоятелства (например да има нови технологии), за да може да се възползва от инвестирането в придобития обект. Препоръчително е тези обстоятелства да се идентифицират в процеса на приватизация, за да се увеличи вероятността за постигане на поставената цел. Друг аргумент е развитието на финансовия сектор. В процеса на вземане на решение за приватизация товааргументът може да играе роля, тъй като отразява интересите на финансовите институции. Според нас от икономическа гледна точка този аргумент трябва да се вземе предвид, ако държавата не поставя допълнителни цели пред предприятието, освен печалба.
Още проблеми: отклоняването на ресурси от традиционните области на инвестиране към създаването на нови институции; дезорганизация; засилване на преразпределителните процеси. Първата точка включва разходите за подготовка и вземане на решения за приватизация, организиране на търгове, конкурси или продажба на акции на фондовите борси и наблюдение на съответните договори. В сегашните български условия тези разходи за едно приватизирано предприятие се увеличават многократно, тъй като значителен брой (според някои източници -?) от обявените за продажба фирми остават държавни поради липса на купувачи. Дезорганизацията възниква поради смяната на мениджърите, необходимостта от адаптиране към новия статус на компанията. Наред с обичайните източници на разходи, тук е необходимо да се има предвид пропуснатата печалба поради отказа на обещаващи партньори да сключат договори още на етапа на подготовка за приватизация: промяната на собствеността увеличава вероятността от нарушаване на споразуменията8. И накрая, интензификацията на преразпределителната дейност е причинена от противоречивите желания на купувача и продавача да постигнат най-изгодната сделка за себе си; лобирането и корупцията са неизбежни спътници на приватизационните процеси.
Неправилната стратегия за приватизация води не само до дългосрочна неефективност, но и до силни негативни външни ефекти, до формиране на лош инвестиционен климат в продължение на десетилетия поради възникналата нелегитимност на частната собственост в очите на масите.население и в резултат на това липсата на гаранции за осигуряване на правата върху него.
В това отношение България се оказа почти в най-тежко положение.
Както всяка друга реформа, приватизацията може да се изправи пред ресурсни, технологични, културни, политически или институционални ограничения. Всички тези ограничения трябва да се вземат предвид в приватизационните проекти. Известно е например, че приватизацията, в резултат на която от един монопол възниква верига от монополи, води до повишаване на цените и спад в производството.Подобен ефект трябва да се наблюдава при разчленяване на разпръснати и недостатъчно плътни мрежови системи. Това и редица други обстоятелства не бяха взети предвид при реформата на РАО ЕС. В резултат седем години след приключване на реформата министърът на енергетиката говори за необходимостта от решаване на същите проблеми.
Ако всяка покупка или продажба на активи на икономиката, свързани с целите на структурната политика, планира да реформира отделни отрасли, правомощията на съответните отдели. Трябва да се определят или конкретизират целите и задачите на участието на държавата в капитала на стопанските дружества.
Препоръчително е също да се разработят препоръки за използването на различни механизми за приватизация. От правителството трябва да се изисква да докладва ежегодно пред парламента за резултатите на публичния сектор; докладът трябва да съдържа препоръки относно продажбата на държавна собственост и създаването (придобиването) на определени дружества. Второ, за всяко голямо предприятие - кандидат за приватизация, е необходимо да се разработи проект, който да обоснове неговата целесъобразност. Очевидно конкурсът на проекти трябва да се използва като процедура за приватизация, предвиждаща възможност за връщане на предприятието в държавна собственост принеизпълнение на условията на приватизационния договор.
Трето, необходимо е да се установи следприватизационен мониторинг. Само с негова помощ може да се постигне ефективността на приватизацията и да се убедят българите в това.
Четвърто, трябва да се прекрати практиката на разрастване на държавните предприятия за сметка на успешни компании от частния сектор. Сферата на дейност на всяко голямо държавно предприятие трябва да бъде ограничена от неговия устав или специална резолюция, а разширяването му трябва да изисква внимателна обосновка и подходяща правна регистрация. Държавните предприятия не трябва да пречат на частната инициатива, а напротив, трябва да я насърчават.
Пето, трябва да се признае, че широко разпространената теза, че държавните предприятия трябва да бъдат в абсолютно същите условия като частните фирми, е неточна. Държавните предприятия трябва да бъдат натоварени с развитието на съответните индустрии чрез изпълнение на проекти за модернизация съвместно с частни фирми. Съответно оценката на тяхната дейност трябва да зависи не само от техните собствени постижения, но и от степента на тяхното влияние върху развитието на националната икономика като цяло. Решението за приватизация трябва да вземе предвид тази оценка. С този подход механизмът за приватизация може да се превърне във важен инструмент за подобряване на икономиката.
В момента в България, както показва анализът, тя е по-скоро инструмент на политическа борба. Шесто, за успеха на приватизацията е необходимо да се насърчи подобряването на качеството на пазара - въвеждане на съвременна бизнес етика, формиране на високи стандарти на корпоративно управление. Държавните предприятия трябва да служат като модел в това отношение и да оказват влияние върху целия бизнес. Целият наличен опит в България потвърждава това заключение.
Промени взаконодателството в областта на приватизацията на държавната собственост, както и в областта на защитата на правата на акционерите, трябва да осигури растеж на българската икономика, създаване на нови ефективни собственици, което да доведе до формиране на средна класа в България.