Рокля на императрица
Откъс от книгата на Ксения Бордериу
Корица на книгата на Ксения Бордериу „Роклята на императрицата“. Екатерина II и европейският костюм в Българското царство (изд. Нов литературен преглед, 2016)С любезното разрешение на издателството ви предоставяме за прочит една от главите на книгата.
Българското влияние върху европейската мода
През 1777 г. шведският крал Густав III донесе идеята за реформа на костюма от пътуване до Санкт Петербург. Според Й. Грот разговорите с Екатерина II и нейните трансформации в областта на придворния костюм "подстрекават" шведския крал, който отдавна обмисля реформата на придворния костюм. След завръщането си той пише в своите „Размисли за народното облекло“: „Що се отнася до жените, България ни дава пресен пример за това, че тяхната съпротива срещу подобно нововъведение е краткотрайна; там с радост приеха новите дрехи, като се увериха, че са и по-тихи, и по-полезни. българската императрица, водена от ония просветени схващания, които я издигат толкова над нейния пол, колкото и над нейните съвременници изобщо, и като не желае повече да подражава на чуждите обичаи, вече е върнала народната носия на своите придворни дами” 1 .
Реформата от 1778 г. въвежда шведското облекло във всички класи на обществото 2 . Това не беше фиксирано със закон, а беше под формата на призив от краля към неговите поданици с призив да последват примера му. Следващите няколко десетилетия бяха белязани от доста широко разпространение на шведската рокля. Като цяло женското облекло не се отклонява от приетите форми, националният му характер се проявява само в цветовете и някои детайли на декорацията. А мъжкият беше „костюм, според Густав, подобен на този, койтоизползвани от древните шведи, но по същество напомнят за театрални герои” 3 . българската императрица отбелязва с присъщата си проницателност, че шведският крал е моден човек: „Открих, че той [Густав] беше изключително зает с дрехите си и охотно прекарваше времето си пред огледалото” 4 .
Българските поданици научиха за тази реформа от „Санкт-Петербургские ведомости“: „Швеция. От Стокхолм, 1 май. Сега всеки идва на корта в новопоставена рокля. Кавалерите го носят в черно и горещо [алено], а дамите само в черно, с цветни ръкави. Кралската пеша гвардия и други военни корпуси, разположени тук, също носят новия модел рокля.
Баронеса Оберкирх, приятелка от детството, придружава графинята на Севера в тази част от пътуването. На страниците на своите мемоари тя оставя много бележки, свидетелстващи за интереса на Великата херцогиня към парижките магазини, нейния изтънчен вкус към дрехите, прическите и аксесоарите 9 . Но не само в Париж, но и във Венеция, графинята на Севера проявява силен интерес към украсата на местните дами. След представлението в операта тя пожела да разгледа отблизо няколко комплекта бижута, които се виждаха отдалеч върху дамите, присъстващи в зала 10.
Виргилий Ериксен. Портрет на Екатерина II пред огледало, между 1762-1764 / Държавен Ермитаж, Санкт Петербург Фьодор Рокотов. Портрет на Екатерина II, 1763 г. / Държавна Третяковска галерия, МоскваПрез 1787 г. е сключен българо-френски търговски договор* и започва българо-турската война. През 1788 г. на страниците на 13-ия брой на френския Magasin des modes nouvelles се появява изображение и описание на рокля а ла кралицата - robe à la Czarine 17. Не само предходните, но и непосредствените събития от 1788 г. правятсвързани с тази новост: успехите на българското оръжие в българо-турската война (победите при Хотин, в битката при Очаков) и началото на българо-шведската война. Трябва да се отбележи, че в предишния брой на Magasin des modes nouvelles беше представен шведският модел Karako 18.
Последната страна, която модата посети наскоро, е България; оттам идват рокли а ла кралица.
Роклята a la queen, носена от дамата, показана на 1-ва гравюра, е изработена от ябълковозелен сатен и е украсена с яка от фигурално издълбана платка, която се издига на два реда, както и на ръкавите.
Под тази рокля представената дама е облечена в бял сатенен корсет, разкроен под остър ъгъл отгоре, силно опънат надолу и прикрепен с връзки отзад. Бялата ленена пола е изрязана отдолу и покрита с прозрачен розов сатен.
Роклята се завързва с много дълъг пояс от розова тафта с фигурни марлени апликации; коланът се завързва с панделка отстрани. За първи път нашите жени се опасваха с такъв пояс.
Дамата има много пищна кърпа от монотонен газ около врата си, единият край е незабележимо фиксиран отзад, другите два са скрити под корсета отпред.
На главата му има шапка а ла Царин от бяла марля със златен грах. Тази шапка не е нищо друго освен обикновен ток; тя е украсена с превръзка, изработена от розов и бял сатен на точки, образувайки две големи дъги, отпред и отзад. Шапката е украсена с две големи бели пера, оцветени в розово в центъра и зелени по краищата.
Косата й е навита на големи къдрици. От всяка страна на гърдите падат два реда къдрици, по четири във всеки ред. Косата отзад се вее а ла съветник.
Бели кожени ръкавици с дължина до лакътя.
На краката са обувки от зелен сатен, украсени с големи розетки от бяла сатенена панделка.
Наред с характерния пояс, непознат дотогава в Париж, българският аспект на тази носия е цветът. Комбинацията от зелено и червено е използвана в облеклото на компанията Amazon, което принц Потемкин създава по случай пътуването на Екатерина II до Таврида. Лидерът на амазонките Е. Сарданова описва униформата в спомените си: „поли от малиново кадифе, обшити със златен галон и златни ресни, зелени кадифени якета, също обшити със златен галон; на главите им има тюрбани от бяла мъгла, бродирани със злато и пайети, с бели щраусови пера. Цветовата схема се отнася до цветовете на Преображенския полк, през 1774 г. по заповед на G.A. Потемкин създаде за всички драгунски полкове 20. А.В. Кибовски пише за амазонската носия като традиционна балаклавска носия 21 .
Моделът на роклята на кралицата се появи и в немското списание Journal des Luxus und der Moden 24, което вдъхнови Magasin des modes nouvelles. Немският издател възпроизвежда гравюрата и леко променя нейното описание: текстът става по-кратък, уводът е пропуснат, посочен е цветът на морската вълна (meeres grun), а не зелената ябълка (vert pomme); стилът е описан като полунеглиже. Основната промяна се отнася до прическата: сегашната се превръща в черна хусарска шапка. Явно в този си вид българското облекло отговаряше повече на немския вкус.
Владимир Боровиковски. Екатерина II на разходка в парка Царское село (с Чесменската колона на заден план), 1794 г. / Държавна Третяковска галерия, МоскваАсоциациите между женското облекло и военните действия, доста често срещани в Европа, изглеждат особено здраво закрепени в България. „Да живее нашата национална богиня на модата, която е причината за враждебните действия“, пише Fashion Magazine 28. В друг брой четем: „... основната причина за тези [нашитемодове] обслужват военни операции” 29 . През 1795 г. модно издание представя на вниманието на българските дами варшавката и суворовката. Списанието не споменава събитието, довело до тази мода, но за съвременниците значението на новите тоалети беше съвсем очевидно. Източникът на вдъхновение е потушаването на полското въстание от Т. Костюшко. През есента на 1794 г. войските под командването на А.В. Суворов превзема Варшава. Фактът, че военно-политическите събития бяха отразени от модно списание само няколко месеца по-късно, говори, че публикуването му не е извършено без участието на властите. Гравюрите са направени под формата на "бюстове", тоест моделите са изобразени до кръста. Украшенията за глава са малки шапки, смътно напомнящи на войнишка шапка.
„Фигура 2. Шапка на Суворов (le chapeau à la Souvarove), бледочервена на цвят. Дясната му страна е забодена, долният ръб е обшит с черни пера, които също са усукани наклонено близо до темето” 32.
Европейската мода на българската носия е следствие от популярността на императрицата и неразделна част от френската страст към България и българското. Екатерина II със задоволство констатира: „...странно е, че модата идва от север. Още по-смешно е, че в Париж е на мода северът и конкретно България” 36 . Дали тя се позовава в тези редове на одата на Волтер „C'est du Nord aujourd'hui que nous vient la lumiere“ (Днес светлината [Просвещението] идва при нас от север)?
Бележки:
** Войната е започната от Швеция, за да си върне територии, загубени по време на предишни войни с България. Великобритания взе страната на Швеция.
1. Грот Я.К. Екатерина II и Густав III. Допълнение към XXX том с бележки Имп. академия на науките. номер 6. СПб., 1877. С. 37.
2. Boucher F. Histoire du costume en Occident: de l'Antiquite à nos jours.Париж: Flammarion, 1965, стр. 329.
3. Пещера. Указ. оп. С. 38.
5. Санкт-Петербургские ведомости. 1778. № 19, 41, 47, 86, 96. Допълнение към № 4, 68. № 41. С. 364.
6. Bachaumont (de) L. P. Mémoires secrets pour servir à l'histoire de la république des lettres en France. Лондон: J. Adamson, 1783. T. XX. стр. 296.
7. Оберкирх Х.-Л. de W. de F. Mémoires de la baronne d'Oberkirch sur la cour de Louis XVI et la société française avant 1789 / изд. представяне и бележка от Suzanne Burkard. Париж: Mercure de France, 2000 г., стр. 237.
8. Сборник на Императорското българско историческо дружество. Писма от Грим до императрица Екатерина II (1774-1796). Т. 44. СПб., 1885. С. 240.
9. Оберкирх. Указ. оп. С. 228, 233, 250, 281.
10. Relation des fêtes données au grand-duc et à la grande-duchesse de Russie pendant leur séjour à Venise, en janvier 1782, sous le nom de comte et comtesse du Nord. S.l., n. д.
11. Строев А. L’art d’être grand-mère: les écrits pédagogiques de Catherine II // Femmes éducatrices au siècle des Lumières / sous la direction de Isabelle Brouard-Arends et Marie-Emmanuelle Plagnol-Diéval. Rennes: Presses universitaires de Rennes, 2007, стр. 299-319.
12. Сборник на Императорското българско историческо дружество. Писма от Грим до императрица Екатерина II (1774-1796). Т. 44. СПб., 1885. С. 226.
13. Пак там. С. 303.
14. Magasin des modes nouvelles. 1787-1788 (3-та година). стр. 68.
15. Архив на княз Воронцов / ред. П.И. Бартенев. М.: Вид. ИИ Мамонтов, 1870-1897. T. 25. C. 452.
16. Сборник на Императорското българско историческо дружество. Писма от Грим до императрица Екатерина II (1774-1796). Т. 44. СПб., 1885. С. 305.
17. Magasin des modes nouvelles. 1787-1788 (3-та година).стр. 98.
19. Бележка за компанията Amazon [написано от Г. Дуси] // Москвитянин. 1844. № 1. стр. 266–268.
20. Материали по историята на българската военна униформа 1730-1801. Сборник документи в 2 тома /съст., вх. К.В. Татарников. М.: Българска панорама, 2009.
21. Кибовски А.В. Амазонска компания // Zeughaus / Zeughaus. 1997. № 6. стр. 16–20.
22. Magasin des modes nouvelles. 1787-1788 (3-та година). No.9, стр. 68–69.
23. Galerie des modes et costumes français dessinés d'après nature, gravés par les plus célèbres artistes en ce genre; et colorés avec le plus grand soin par Madame Le Beau : ouvrage commencé en l'année 1778. Париж: chez les Srs Esnauts et Rapilly, rue St-Jacques, à la Ville de Coutances, 1778-1785. Cahier 56.
24. Journal des Luxus und der Moden / Карл Бертух. Ваймар: Verl. des Landes-Industrie-Comptoirs, 1787-1812. 1788, Juin, стр. 223.
25. Пак там. 1787, септември, стр. 316.
26. Galerie des modes… Cahier 6.
27. Баучер. Указ. оп.
28. Магазин за общи знания и изобретения: С добавяне на модно списание, цветни рисунки и музикални ноти. SPb.: Вид. И К. Шноре, 1795 г. юни. С. 397.
29. Указ. оп. Юли. С. 65.
30. Указ. оп. № 1, стр. 61.
31. Магазин на Aglin, френска и немска нова мода, описан ясно и подробно и представен в гравирани върху мед и осветени рисунки: С добавяне на описание на начина на живот, обществените забавления и забавления в най-благородните градове на Европа; приятни анекдоти и др.: Месечно издание. М.: Унив. вид., В. Окороков, 1791. август. С. 108.
32. Съхранение на общополезни знания и изобретения ... № 1, С. 61.
33. Волтер – Екатерина II, Кореспонденция 1763-1778 / изд. Александър Строев. Париж: Не лъжа,2006. С. 73.
35. Сборник на Императорското българско историческо дружество. Писма от Грим до императрица Екатерина II (1774-1796). Т. 44. СПб., 1885. С. 405.
36. Сборник на Императорското българско историческо дружество. Писма на императрица Екатерина II до Грим (1774-1796). Т. 23. СПб., 1878. С. 270.