Ролята на ECOWAS в регионалната интеграция на западноафриканските страни (май 2013 г.) - Министерство на външните работи
Днес водещата регионална асоциация на Западна Африка е Икономическата общност на западноафриканските страни -ECOWAS (Икономическа общност на западноафриканските държави - ECOWAS), създадена през 1975 г., когато 16 страни от Западна Африка (Бенин, Буркина Фасо, Кабо Верде, Кот д'Ивоар, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия , Сенегал, Сиера Леоне, Того и Мавритания, които се оттеглиха от групата през 2002 г.) подписаха Споразумението от Лагос.
История на сътворението
Основни принципи на работа
Основните направления на интеграция са: хармонизиране на индустриалната и селскостопанската политика в рамките на индустриалното сътрудничество; създаване на общи инфраструктурни съоръжения; разширяване на капацитета на вътрешните пазари; осигуряване на свободно движение на населението на участващите страни; поддържане на мира, стабилността и сигурността в региона; развитие на валутното и валутно-финансовото сътрудничество с цел разширяване на взаимната търговия.
Институционална структура
Институционалната структура на организацията включва: Конференция на държавните и правителствени ръководители; Министерски съвет; Изпълнителен секретариат; парламент на общността; Общностен съд; Икономически и социален съвет; Западноафриканска здравна организация ECOWAS; ECOWAS Банка за инвестиции и развитие; Фонд за регионално развитие на ECOWAS; Регионална инвестиционна банка ECOWAS; Западноафриканска валутна агенция; Западноафрикански валутен институт; Специализирани технически комисии.
Конференцията заседава най-малко веднъж годишно. Извънредна сесия може да бъде свикана, при условие че инициативата е подкрепена от обикновено мнозинство от държавите-членки. Позицията на председател се заема ежегодно от държаватачлен, избран от Конференцията.
Съветът на министрите на ECOWAS (Комисия на ECOWAS) отговаря за функционирането и развитието на Общността; прави препоръки към Конференцията относно всякакви мерки, насочени към постигане на целите на Общността; назначава всички служители с изключение на изпълнителния секретар; издава решения по въпросите на координацията и хармонизацията на икономическата политика на интеграция; разработва и приема правилник за дейността на Общността; приема Правилника за длъжностните лица и одобрява организационната структура на институциите на Общността; одобрява работните програми и бюджета на Общността; изпълнява други функции, ако е необходимо.
Съветът заседава поне веднъж годишно. Извънредна сесия може да бъде свикана от председателя на Съвета или по инициатива на държавите-членки, при условие че е подкрепена от обикновено мнозинство от държавите-членки. Длъжността на председател на Съвета се изпълнява от министъра по въпросите на ECOWAS на държавата-членка, избрана за президент.
Общностният съд разглежда жалби от държави-членки и институции на ECOWAS, както и въпроси, свързани с престъпления срещу човечеството. Правилата и процедурите на процеса са в процес на разработване.
Парламентът на ECOWAS се състои от 115 депутати. Того, Либерия, Кабо Верде, Гвинея, Гвинея-Бисау, Бенин, Гамбия, Сиера Леоне са представени от по петима парламентаристи. Буркина Фасо, Мали, Нигер и Сенегал имат по шест парламентаристи. Кот д'Ивоар има право на седем представители, Гана - осем, Нигерия - тридесет и пет. Членовете на парламента на Общността са членове на националните парламенти на държавите-членки. Към днешна дата парламентът на ECOWAS изпълнява само консултативна и консултативна функция, но в бъдеще се планира да му се дадезаконодателни правомощия и установяване на преки избори на представители.
Бюджет и финансиране
Ключови дейности и резултати
Към днешна дата основният недостатък на структурата на ECOWAS е липсата на единен орган с правомощия за разработване и вземане на окончателни решения, което първоначално води до провал на декларираните цели; освен това неговата обемност и скъп характер често възпрепятстват изпълнението на целите и задачите. Сред другите проблеми във функционирането и развитието на организацията трябва да се отбележи членството на много държави-членки на ECOWAS (десет от петнадесет) в други групи - Общността на западноафриканските нации (CEAO), Съюзът на река Мано (MRU) и др. Споменатите организации имат много подобни проекти и институции, което от своя страна води до разпръскване на човешки и материални ресурси на участващите страни. Осъществяването на интеграционните връзки в рамките на Общността среща значителни трудности и поради значителните различия в нивата на развитие на страните членки. Освен това страните имат сходна икономическа структура, насочена основно към износа на суровини. Капацитетът на собствените национални пазари на западноафриканските държави е ограничен поради слабото развитие на местната производствена индустрия и транспортна мрежа.
Въпреки това дейността на ECOWAS е важно звено в панафриканските интеграционни процеси. В бъдеще задачата е да се формира на негова основа нещо като федерация на западноафриканските държави с въвеждането на единен паспорт (процесът на издаване на такива паспорти на граждани на Буркина Фасо, Гана, Гвинея, Нигер, Нигерия и Сиера Леоне вече е започнал) и възможното установяване в последващата институция на единно гражданство на Общността.
Реализират се редица съвместни програми, в т.ч. относно либерализирането на вътрешнозоновата търговия с въвеждането на единни тарифни ставки. Все пак трябва да се отбележи, че постигнатата либерализация на взаимната търговия между страните е минимална по обем и се дължи на следните причини: ограничена производствена база, представена главно от добива на природни ресурси и производството на ограничен набор от потребителски стоки (като до 70% от вноса са промишлени продукти); нежеланието на много страни да премахнат взаимните тарифни и нетарифни бариери; трудности при стандартизирането и хармонизирането на митническите процедури; отказът на държавите да премахнат митата върху преработените продукти и традиционните занаяти; пропуски в системата за преференциално данъчно облагане на промишлени продукти; липса на правила за произход на непреработени и промишлени продукти; липса на съгласие относно размера на вноските в общия компенсационен фонд; спазване на граничните формалности.
Предприемат се мерки за развитие на селското стопанство, промишлеността, трансграничния транспорт и енергийната инфраструктура. Центрове за производство на семена са създадени в девет държави от Общността, а центрове за животновъдство в заводи са създадени в три държави-членки. Разработват се обещаващи проекти за полагане на нови железопътни линии (от Лагос до Дакар по крайбрежието на Атлантическия океан, от Абиджан до Дакар през Бамако и от Уагадугу до Ниамей). Най-големият проект, който се изпълнява в момента, е изграждането на транснационална магистрала от Лагос (Нигерия) до Нуакшот (Мавритания). Работата се извършва с финансовата подкрепа на AfDB, Световната банка, Европейския съюз и редица западни държави. Дванадесет държави-членки въведоха застрахователната карта на ECOWAS - Brown Card. Одобрен план за създаване на авиокомпанияECOWAS - ECOAIR. Започна строителството на газопровода Нигерия-Того-Бенин-Гана. Одобрена е програмата на Западноафриканския енергиен пул, която предвижда изграждането на нови електроцентрали и електропроводи. Има споразумение между 4-те страни членки на Общността Гана, Того, Бенин и Кот д'Ивоар за продажба на електроенергия на трети страни.
Беше взето решение за обвързване на икономическата политика на ECOWAS с целите и задачите на програмата Ново партньорство за развитие на Африка (NEPAD). Общността възнамерява да играе ключова роля в координирането и „подкрепата“ на планираните проекти на NEPAD за Западна Африка.
Бяха постигнати споразумения за свободното движение на работна ръка, стоки и услуги в рамките на Общността и въвеждането в бъдеще на единна валута на ECOWAS - "еко".
Работи се по Конвенцията за стандартизация на сертификатите и дипломите в образованието, разработва се единна политика за младежта и равенството между половете и обща стратегия за борба с бедността.
Във финансовия сектор първоначално се предвиждаше да се постигне конвертируемост на западноафриканските валути и въвеждането на обща валута. Засега обаче са постигнати минимални резултати. Например Гана има политика на плаващ обменен курс, докато Кот д'Ивоар има национална валута, обвързана с френския франк. Западноафриканската клирингова къща е преобразувана в Западноафриканската валутна агенция и е създаден Фонд за гарантиране на кредити за механизма за клиринг и плащане. Премахнати са нетарифните бариери в парично-финансовата сфера. Изключение прави изискването на Гана за плащания в чуждестранна валута за транзит на стоки по шосе.
Важно място в дейността на ECOWAS се отделя на проблема за осигуряване на мира и сигурността в субрегиона. Фокусът е върху нормализациятаситуация в „горещи точки“, предотвратяване на конфликти, борба с трансграничната престъпност и незаконното разпространение на малки оръжия и леки въоръжения (SALW). Общността пое основната тежест за разрешаване на конфликти в Либерия, Сиера Леоне, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар.
Създадена през 1990 г. за възстановяване на мира в Либерия, Мониторинговата група на ECOWAS (ECOMOG) вече се превърна в постоянна структура (традиционно нейният „гръбнак“ е нигерийският военен контингент). ECOMOG се занимава с наблюдение на ситуацията в страните от ECOWAS, превантивно разполагане на сили, наблюдение на прекратяване на огъня, разоръжаване и демобилизация на бойци, следконфликтно строителство и хуманитарни операции, поддържане на режими на санкции и ембарго и провеждане на полицейски операции за борба с контрабандата и организираната престъпност.
През 1999 г. е приет Протоколът за създаване на субрегионален механизъм за предотвратяване, разрешаване и уреждане на конфликти и поддържане на мира и сигурността. В съответствие с този документ беше създаден Съветът за посредничество и сигурност. Членове на Съвета са Буркина Фасо, Гана, Гвинея, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Того. Общото ръководство на мироопазващите структури е поверено на председателя на посочения съвет.
От 1998 г. държавите от ECOWAS поддържат своя първоначален 3-годишен мораториум върху вноса, износа и производството на малки оръжия и леки въоръжения (SALW) в Западна Африка (позволявайки на страните членки да придобиват оръжия за поддържане на собствения си отбранителен капацитет). Въпреки това трябва да се отбележи, че понастоящем механизмите за контрол върху търговията с МОЛВ остават неефективни.
Общността работи за създаванемироопазващият контингент на ECOWAS, който ще включва силите за постоянна готовност (SPG) и основната мироопазваща бригада. Предвижда се обучението на военнослужещи за LNG да се извършва въз основа на методите и опита от дейността на мироопазващите контингенти на ООН. При провеждането на мироопазващи операции се предвижда тясно сътрудничество с подобни структури на Африканския съюз.