Ролята на финансовата политика на държавата в развитието на селското стопанство - Особености на данъчното облагане
Селското стопанство е основният отрасъл. Състоянието му определя продоволствената сигурност на държавата, наличието на суровини за работата на редица свързани отрасли. Ето защо не е изненадващо специалното внимание, което правителството отделя на въпросите за поддържане на живота на индустрията. Тя се материализира в огромни парични средства, които пряко или косвено се преразпределят в реалния сектор на икономиката в полза на производителите на земеделие и храни и без които земеделският сектор е готов да престане да съществува.
Финансовите инжекции в селското стопанство, при това в непрекъснато увеличаващи се обеми, продължават от десетилетия, а резултатът е все един и същ – ниска ефективност на производството и пълна безперспективност за повишаването му. Отдавна е време държавната политика по отношение на селското стопанство да се оцени като непродуктивна и коренно да се промени, преди да е настъпил пълен застой в отрасъла.
Въпросът е изключително сложен, многостранен, обхваща аспекти на собствеността върху земята, цените на селскостопанските продукти, осигуряването на селското стопанство със съвременна техника и технологии, квалифицирани кадри, въвеждането на нови методи за организация и управление на производството. Невъзможно е да се примирим с факта, че в България повече от 20% от населението, заето в селското стопанство, не може да изхранва страната, докато в Швеция с това се справят 2% от населението, в Германия - 3%, а в най-близката до нас по изходни условия Литва - 15%. Добивите в растениевъдството и производителността в животновъдството са абсолютно несравними с европейските критерии. Млечността от една крава в Холандия е равна на млечността от 8-10 крави в България, а товавъпреки факта, че ние обслужваме 200 крави 20 души, а те имат двама работници. За един тон мляко колхозът може да купи около 1 тон дизелово гориво, докато в страните от ЕИО това е два тона.
Могат да се приведат много аргументи от този род, но всички те се основават на необходимостта от големи инвестиции в селското стопанство, способни да обновят напълно неговата техническа и технологична база и да дадат необходимия тласък за ускорен подем и развитие на производството.
Отчитайки възможностите за тяхното участие, теоретично можем да приемем следните варианти:
1. Привличане на средства от местни инвеститори, включително от населението;
2. Привличане на чужди инвестиции;
3. Дългосрочно банково кредитиране;
4. Разпределяне на бюджетни средства;
5. Мобилизиране на собствени ресурси.
Оценявайки изброените алтернативи, може да се твърди, че сред тях има малко реални възможности.
Местните инвеститори избират други региони, за да инвестират натрупаните средства. Изтичането на капитали от България се дължи на много фактори, сред които най-важните са: инфлацията и обезценяването на инвестициите, неразвитостта на законодателната защита на частната собственост, несигурността на икономическите перспективи за развитие на страната, променливостта на законодателството, тежестта на данъчния натиск и прекомерната сложност на данъчните отношения, корупцията и престъпността.
В такава ситуация чуждият капитал също няма да прояви своята активност. Чуждите инвеститори гледат на България като на високорискова зона не само поради политическата нестабилност, но и поради постоянно променящите се данъчни и митнически изисквания, липсата на надеждна застраховка за финансов риск, невъзможността за придобиване на земя, големинедвижими имоти, трудността при реинвестиране на печалби и др.
Дългосрочните банкови заеми, станали такива поради неизплащане на краткосрочни заеми, отпуснати от търговските банки на селското стопанство под държавна принуда в периода на сеитбените и жътвените кампании, както и бюджетните средства отиват на вятъра, тъй като се използват не за създаване на основа за стабилизиране и развитие на икономиката на стопанствата, а за „закърпване на дупки“, тоест изяждат се без съответната възвръщаемост. Основните надежди на земеделския сектор остават в разпределението на бюджетните средства.
Всяка година при приемането на държавния бюджет правителството одобрява процедурата за формиране на доверителни фондове за подпомагане на селското стопанство и някои други отрасли като част от републиканския и местните бюджети. Дори толкова значителни средства, събрани от всички данъкоплатци в полза на селското стопанство, не позволяват решаването на проблемите му. Въвежда се режим на задължително спонсорство на банки, промишлени, транспортни предприятия над конкретни колективни стопанства, специална инициатива в тази посока проявяват местните власти, чиято отговорност, както в годините на съветския режим, е да изпълняват задачите за селскостопанско производство.
Тези усилия на държавните органи да осигурят дейността на колхозите и совхозите могат да бъдат оценени като насилствени, но абсолютно неефективни. Такава опека генерира само зависими нагласи, консуматорство и безотговорност сред получателите на безвъзмездни средства.
Политиката на държавата трябва да е друга - да създава икономически климат за самофинансиране на селскостопанските предприятия, да стимулира интереса им да печелят пари и да ги използват продуктивно. За изпълнението му са необходими две условия:
1.наличието на реален собственик, който отговаря за всичките си активи за финансовите резултати от работата;
2. възможността той да получава доходи, достатъчни за осигуряване на разширено възпроизводство.
Тези истини са добре известни и се изповядват в цялата цивилизована икономика. За да станат реалност в България е необходима държавна инициатива в областта на промяната на финансовите методи за регулиране на общественото производство. На първо място, говорим за обосновката на ефективна данъчна политика, която насърчава възхода на селското стопанство.
Данъчните отношения на държавата със земеделските производители се основават на единните принципи на данъчно облагане на всички икономически субекти, но с използването на много предимства.
Данъчната тежест върху селскостопанските предприятия не може да се счита за прекалено висока, тъй като е много по-ниска, отколкото в други сектори на икономиката. Не става дума толкова за тежестта на данъчната тежест, колкото за неефективността на цялата система от данъчни отношения.
При минимални размери на данъчната основа и дори при тяхното отсъствие счетоводителят на колхоза е длъжен да съставя месечни данъчни декларации за целия набор от плащания и месечно прехвърляне в бюджета на данъчни суми, започващи от една рубла. Поддръжката на такива преводи, включително и цената на използваната хартия, далеч надхвърля бюджетните приходи. Абсурдността на подобен режим е очевидна, но не се очакват промени в него.
В България днес са налице всички условия поземленият данък да заеме решаваща роля в данъчното облагане на колхозите, совхозите, земеделските стопани или други земеделски формирования. Използването на поземления данък като основно плащане към бюджета също е препоръчително, защото ще позволиосвобождават земеделските производители и дребните предприемачи, занимаващи се с производство на селскостопанска продукция, от необходимостта да водят счетоводна документация за своите приходи и разходи.
Стартирането на всеки бизнес е свързано с определени инвестиции, които не се изплащат веднага. Това важи особено за земеделското производство, което изисква големи първоначални инвестиции в машини, горива, семена, минерални торове, фуражи и др. Тоест, на етапа на формиране на земеделието държавата не трябва да разчита на получаване на значителни данъци, а напротив, необходимо е да се осигури цялостна финансова подкрепа на новоорганизираните ферми. Считаме за целесъобразно запазването на съществуващия режим на освобождаване от данъци за земеделските производители през първите три години от дейността им.
Механизмът за вноски в тези фондове за домакинствата, които не използват наемен труд, трябва да бъде максимално опростен, така че да не е обвързан с доходи или заплати. Според нас е достатъчно да се изчислят възможните варианти за фиксирани суми на плащанията, като се вземе предвид средното ниво на заплатите в селското стопанство, и да се даде право на правителството да ги коригира, като се вземе предвид инфлацията.
И така, за всички стопански субекти в селското стопанство предлагаме да се въведе задължително плащане към бюджета и към държавните извънбюджетни фондове на Единния данък земеделие. В конкретни случаи, например при замърсяване на околната среда или добив на природни ресурси, следва да се начислява екологична такса, при производство или внос на акцизни продукти на територията на България - акцизи, мита, държавни такси, лицензионни такси.
Опростяването на данъчното облагане на земеделските производители, яснотата и предвидимостта на данъчните правила ще стимулират неговото развитие и в същото време гарантиратвисоко ниво на събираемост на данъците.