Ролята на личния пример на офицера в учебно-възпитателния процес – друго, друго
РОЛЯТА НА ЛИЧНИЯ ПРИМЕР НА ОФИЦЕРА В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Възпитанието като организиран процес на пряко и косвено въздействие върху личността на учениците от Суворовското военно училище [1] и военния екип се осъществява с помощта на различни методи.
Методи за възпитание- е набор от педагогически техники и средства за хомогенно въздействие върху съзнанието, чувствата и волята с цел формиране и развитие на високи морални, бойни и психологически качества. Опитът на напредналите командири показва, че дълбокото познаване и умелото прилагане на методите на възпитание позволява успешно решаване на задачите за формиране както на личността, така и на военния колектив.
Сложността и многостранността на възпитателния процес изисква умело прилагане на различни методи на педагогическо въздействие. Умението на учителя да избере най-ефективния метод в дадена ситуация и да го приложи творчески е ярко проявление на педагогическото умение на командира. Разнообразието от условия, при които се извършва формирането на личността на ученика на SVU и неговите качества, изисква умело прилагане на различни методи. В образованието шаблонът, шаблонът са особено неприемливи. Не винаги успешно приложен метод в един случай може да даде положителен резултат в друг. В една ситуация един или друг метод може да бъде успешен, а в друга няма да даде добри резултати. Освен това конкретните успехи в образователната работа не могат да бъдат приписани на нито един метод. Необходимо е да се вземе предвид съвкупността от всички използвани методи, методи на въздействие.
Отбелязвайки творческия характер на прилагането на методите, А. С. Макаренко подчертава, че нито едно средство не може да се разглежда от гледна точка наполезност или вредност, без да се отчита цялата система от средства. В същото време великият учител настоя, че никоя система от средства не може да бъде препоръчана като постоянна система.
Изключително голяма възпитателна стойност имат положителните модели и примери от поведението и дейността на други хора. Нищо чудно, че един мъдър човек е казал, че за духовното развитие на човек са необходими три условия: големи цели, големи препятствия и големи примери.
Много мислители и педагози отбелязват високата педагогическа ефективност на този метод. Древноримският философ Сенека е казал: „Трудно се води към добро чрез морализиране, лесно е – чрез пример“. К.Д. Ушински подчертава, че образователната сила произтича само от живия източник на човешката личност, че върху възпитанието на личността може да се повлияе само от личността.
Пример е не само едно от условията за формиране на определени личностни черти, но и един от методите за обучение на персонал (виж диаграмата).
Всеки човек, общувайки с други хора, постоянно изпитва тяхното влияние. Наред с това животът, подвизите на исторически личности, както и изключителни хора на нашето време, художествените образи, въплътени в литературата и изкуството, играят важна образователна роля.
Следователно студентите от СВУ, общувайки с другари, запознавайки се с живота на съвременниците, с военните традиции на училището, в една или друга степен възприемат определени идеи и морални норми.
Пример е образователен метод с изключителна сила. Действа на ниво първа сигнална система, дава конкретни модели за подражание и така активно формира съзнание, чувства, убеждения, активизира дейността.
В процеса на имитация психолозите разграничават три етапа:
-пряко възприемане на конкретен начин на действие на друго лице;
- формиране на желание да се действа според модела;
- синтез на независими и имитативни действия, проявяващи се в адаптирането на поведението към поведението на идол.
Процесът на подражание е сложен и нееднозначен, в който водеща роля играят: опитът, интелектът, личностните качества, житейските ситуации.
Изхождайки от това, много важно условие е правилната организация на средата, в която човек живее и се развива. Животът дава не само положителни, но и отрицателни примери. Необходимо е да се обърне внимание на негативното в живота и поведението на хората, да се анализират последствията от погрешни действия и да се направят правилните изводи. Отрицателният пример, даден навреме и на място, помага на ученика да не направи грешно нещо.
Особено голямо възпитателно значение има личният пример на преките началници. С целенасоченото и систематично въздействие на възпитателите върху личността и военния колектив чрез силата на личното поведение като модел за подражание, стимул за самоусъвършенстване и основа за формиране на висок идеал на поведение и живот.
Млад войник, попаднал в непознатата среда на военна част, научава ново поведение предимно от примера на сержанти, бригадири и офицери. Тяхното поведение е пример за него в обучението, в службата и в ежедневието. В трудна ситуация примерът на командир повдига духа на бойците, внушава им смелост, решителност, смелост, улеснява прехвърлянето на трудности и трудности, призовава за подвизи. Затова офицерите, сержантите и старшините са призовани да служат като пример за подчинените във всичко.
Личният пример придобива голяма сила на възпитателно въздействие, ако естествено произтича от вътрешни качества.и убежденията на офицера, се проявява не от време на време, а постоянно. Освен това нейната ефективност зависи от способността на офицера да убеди подчинените си в необходимостта от стриктно спазване на законите на военната служба, като подсили тези обяснения с непреклонни изисквания.
За да култивирате високи морални качества у другите, човек сам трябва да ги притежава.
Възпитателната работа е една от най-трудните, защото е свързана с личното поведение на възпитателя.
Следвайки положителен пример, подражавайки му, студентите от SVU по този начин подобряват своите качества, придобивайки увереност в правилността на своето поведение.
Първо, личният пример на командира е условието, което му дава моралното право да възпитава другите. Подчинените вярват, че думата на началника, ако не се разминава с делото, е подкрепена от практиката, способността на офицера, заедно с войниците, да преодолеят всички трудности на военния труд, високата инициатива и независимост на офицера.
Трето, личният пример има голяма видимост. Поведението на офицера е пример за подчинения в бойното дежурство, в дисциплината, в обучението и ежедневието.
Командирът (офицерът-възпитател) е длъжен да дава пример буквално във всичко. За да възпитавате наистина, е необходимо не само да познавате добре военната специалност, но и да притежавате високи морални и бойни качества.
Четвърто, личният пример е много важно средство за повдигане и вдъхновение на персонала в трудна, напрегната ситуация, когато е необходимо да се повдигне падналият дух на войниците, да им се вдъхне смелост, увереност в победата и способност да издържат на всякакви изпитания.