Rutabaga приложение, прегледи, полезни свойства, противопоказания, цветна формула
Рутабагата е двугодишно растение от семейство Зелеви, хибрид на ряпа и един от видовете диво зеле. Има кулинарна стойност, използва се и в народната медицина като отхрачващо, антибактериално, диуретично средство. По вкус, състав и лечебни свойства шведът може да се сравни с ряпа.
Съдържание
В медицината
Rutabaga не е фармакопейно растение и не се използва в официалната домашна медицина, но е ценен хранителен и диетичен продукт.
Противопоказания и странични ефекти
Кореноплодът не трябва да се консумира при остри заболявания на стомашно-чревния тракт, като гастрит, колит, ентерит, както и при бъбречни заболявания. При честата употреба на сок от бруква се увеличава склонността към повишено образуване на газове и подуване на корема.
В кулинарията
В растениевъдството
Класификация
Ботаническо описание
Рутабагата е двугодишно растение. През първата година обраства с листа и израства кореноплод, а през втората година - стъбло с цветове и семена. Стъблото е право, високо, облистено. Долните листа са лировидно-перести, рядко космат или почти голи. При двугодишните форми листата в розетка са по-големи. Средните стъблени листа са голи, наполовина покриват стъблото; горните листа целокрайни, приседнали. Съцветие - четка (в началото на цъфтежа цветята са под пъпките). Венчелистчетата златисто жълти; крайниците са обратнояйцевидни, постепенно преминават в къс нокът, който е по-къс от крайника и чашката. Плодът е дълга многосеменна шушулка, дълга от 5 до 10 cm, гладка или леко пуберкулозна, на дръжка с дължина 1-3 cm, възходяща или хоризонтална, страничните жилки на клапите са едва забележими. Формулата на бюрото: Ch4L4T2 + 4P1.
Семената са сферични, тъмникафяви, слабоклетъчни, до 1,8 mm в диаметър. Формата на кореноплодите зависи от сорта и е кръгла, овална, цилиндрична и кръгло-плоска. Месото е жълто в различни нюанси или бяло, кожата в горната част на корена, изпъкнала над повърхността на почвата, е сиво-зелена или лилаво-червена, в останалата част е жълта. Цветът на кората и пулпа също зависи от сорта.
Разпръскване
Набавяне на суровини
Химичен състав
Рутабагата е богата на лесно смилаеми въглехидрати, диетични фибри, естествени захари, растителни протеини, органични киселини и нишесте. Въглехидратите в по-голямата си част се състоят от фруктоза, така че ряпата е полезна за диабетици. Витаминно-минералният състав на шведската е много разнообразен: бета-каротин, витамини А, Е, С, Н, група В, РР; минерали: калций, магнезий, натрий, калий, фосфор, желязо.
Освен това има много повече витамин В6, минерални соли на калий и калций в бруквата, отколкото в други кореноплодни култури. В него има и много йод – а това е много важно за повечето региони на България.
Фармакологични свойства
Rutabaga е ценен хранителен продукт, особено през зимните и ранните пролетни периоди на недостиг на витамини. В клиничното хранене кореновата култура се препоръчва при запек, включена е в диетата на пациенти с атеросклероза.
Rutabaga съдържа голямо количество калций, поради което е профилактично средство за укрепване на костната тъкан.
Преди това семената на бруква са били използвани за лечение на морбили при деца, за изплакване на устата и гърлото при възпалителни процеси. Корените от рутабага се считат за отлично средство за заздравяване на рани, диуретик, противовъзпалително и средство против изгаряне. Сокът от ряпа е ефективно средство за заздравяване на рани.
Приложение в традиционната медицина
историческисправка
У нас "рутабага" погрешно се нарича съвсем друго растение - кръмно цвекло. Всъщност шведът се появи в резултат на кръстосването на ряпа и зеле.
Някои смятат Средиземно море за родното място на шведата, но според други източници шведът се е появил в района на Сибир, откъдето след това е дошъл в скандинавските страни.
Сведенията за появата на бруквата в България са от края на 18 век. До 1800 г. бюрето става основната зеленчукова култура в Саратовска, Симбирска, Воронежска, Курска, Малка Болгарска, Слободско-украинска провинция. Въпреки това, след появата на картофите, отглеждането на кореноплодни култури започна да намалява. В Европа шведът все още се счита за ценна зеленчукова култура и заема доста голяма земеделска земя.
В България в някои градове се празнувал специален празник, на който се провеждало състезание по ядене на шведска маса. Вярвало се, че който изяде повече, ще има късмет тази година. И досега традицията е запазена в българския град Иваново, подобни празници има и в САЩ и Швейцария.
Рутабагата е особено ценена от германците, в Германия дори има известна приказка за рутабага, аналог на българската "Ряпа".
А в Залцбург, Австрия, има фамилните гербове на архиепископ Леонхард фон Койчах, изработени в различни техники, с изображения на швед.
Според легендата, за когото се твърди, че бащата на бъдещия архиепископ се опитал да вразуми непослушния потомък и прибързано хвърлил в него обелен корен от бревно. Друга, по-правдива версия за произхода на герба е Каринтия, област на Австрия, откъдето е родом архиепископът, известен с отглежданата там бруква.
Литература
1. Всичко за лечебните растения във вашите легла / Изд. Раделова С. Ю .. - Санкт Петербург: SZKEO LLC, 2010. - С. 14-16. - 224 стр. -ISBN 978-5-9603-0124-4.
2. Sinskaya E. N. Род 649. Зеле - Brassica // Флора на СССР. В 30 тома / гл. изд. акад. В. Л. Комаров; Изд. томове от Н. А. Буш. - М.-Л.: Издателство на Академията на науките на СССР, 1939. - Т. VIII. - С. 461-462.- 696 + XXX стр. – 5200 бр.
3. Собичевски В. Т., Танфилев Г. И. Рутабага // Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон: в 86 тома (82 тома и 4 допълнителни). - Санкт Петербург, 1890-1907.