С благословението на патриарха
Изложбата в църквата "Св. Николай" представя произведения на българското православно изкуство, неизлагани досега в чужбина
За всичко са виновни диамантите от Кремъл. Когато бяха изложени миналата година в църквата "Св. Никола", интересът на публиката към тях беше толкова голям, че Ролф Шпицнер реши да бъде домакин на още една българска изложба. „Непознатите съкровища на България” се казваше бившата експозиция. Новият е не по-малко сензационен. Под мотото „Аз съм светлина” в църквата „Свети Никола” са изложени стенописи и икони, създадени преди 500 години, както и копие на олтара, напълно съответстващо на оригинала. Нито едно от тези произведения на българското православно църковно изкуство не е излагано досега в чужбина.
Църквата "Св. Николай" е много добре пригодена за провеждане на изложби: вътре в църквата се поддържа постоянна температура, а архитектурата на сградата ви позволява лесно да поставите деветметрово копие на олтара, чийто оригинал е създаден в началото на 16 век за катедралата в чест на Рождеството на Пресвета Богородица в манастира Ферапонтов, на 700 километра северно от Москва. Олтарът беше в хранилището на Третяковската галерия, разглобен на 48 части. Колко голям е той, организаторите на изложбата разбраха едва когато беше сглобен в Берлин. „В Москва имахме само черно-бяла фотография“, казва Шпицнер.
Изложбата беше монтирана в рамките на седем дни, като за целта беше необходимо леко да се промени интериорният дизайн на църквата "Св. Никола". Сега тук от тавана висят десетина метра бял плат, който придава на помещението очертанията на православен храм – дълъг и тесен. Православните църковни песнопения се записват през целия ден.
Анна Розенхайм е възхитена. Пенсионер от берлинския квартал Мите харчиизложба за пет часа. „Това е нещо несравнимо – възхищава се тя, – вече една промяна на църквата е достойна за сваляне на шапка на организаторите.“ Анна много се интересува от изкуство, но малката й пенсия не й позволява да ходи на дълги пътувания. Нещо повече, тя е благодарна на онези, които са пренесли български произведения на изкуството в Берлин.
Експонатите със застрахователна стойност от 8,4 милиона долара могат да бъдат показвани в Германия две години. Разбира се, ако има други желаещи да бъдат домакини на изложбата. Желаещи не липсват, много по-зле стоят нещата с високите зали. „За повечето“, казва Шпицнер, „олтарът е твърде голям.“