Сабантуй през призмата на шериата
Всяка година празнуваме националния татарски (или по-скоро пантюркски) празник Сабантуй, без много да се замисляме за неговия произход и място в шериата. Той се е превърнал в органична част от живота и културата на стотици хиляди хора по света, подобно на много други подобни явления.
В Ислямския енциклопедичен речник, издаден през 2007 г. от издателство Ansar, се казва, че „адат са обичаи, местни традиции на народите. Някои юристи приписват на адата определена роля в регулирането на социалните отношения, като постановяват, че А. не трябва да противоречи на шериата. Адатите, които противоречат на ислямския закон, попадат в категорията на отхвърлените (Коран, 7:28).“
При четене на аят 28 от 7-ма сура става ясно, че Всемогъщият Аллах забранява само онези обичаи, които са„мерзост“ :„Когато извършат мерзост, те казват: „Видяхме, че нашите бащи постъпват така. Аллах ни е заповядал да го направим." Кажи: „Аллах не заповядва да се извърши мерзост. Нима ще клеветите за Аллах това, което не знаете?
Коранът дори съдържа инструкция за прибягване до обичая, разрешен от шариата като начин за решаване на индивидуални проблеми:„И този, който има дете, е длъжен да осигури храна според обичая ... И ако искате да поискате да нахраните децата си, тогава няма грях за вас, ако предадете това, което давате според обичая“ (2:233). Обичаят като такъв не се отхвърля от исляма. В същото време адатът не трябва да бъде канонизиран (както често, за съжаление, се случва) и неговите предписания не могат да бъдат абсолютни. Правилният адат се основава на спазването на шериата и здравия разум.
Например в България е прието да се дава път на възрастните хора на обществени места, а в Европа, от наша гледна точка, такъв жестучтивостта може да се разглежда като обида от възрастен човек, който по правило се смята за доста млад и здрав. По тяхно разбиране, по този начин вие демонстрирате публично, че човекът, на когото отстъпват, е вече стар и грохнал старец, който дори не може да се изправи.
По същия начин и с отстъпването на място в градския транспорт на представител на по-слабия пол. В България това е проява на учтивост, но на Изток, а и на Запад, където днес във всичко виждат признаци на „сексуален тормоз”, това може да се възприеме като опит за флирт с външна жена.
Обичаят служи като средство да улесни живота на хората, да им помогне да се социализират, да структурират света около тях. Следователно адат не трябва да бъде обвързан с която и да е етническа група, той може да варира в зависимост от населеното място или различни общности и групи от хора. Някъде сутрин пият кафе, някъде ядат бъркани яйца, а за някои е прието изобщо да не закусват - това са различни обичаи.
И по-рано, и дори в по-късни времена, е имало обичаи, които са били в противоречие с моралните стандарти и здравия разум, като погребването на новородени момичета. И сред древните българи, съдейки по описанието на Ибн Фадлан, мъжете и жените са имали навика да плуват в реката по неестетичен начин, без обаче да допускат нещо излишно. Естествено подобни обичаи влизат в пряко противоречие с ислямския начин на живот, в резултат на което постепенно биват изкоренени.
Но сред адатите имаше обичаи, които не противоречат на исляма, които се запазиха и все още се провеждат. Такова е например носенето на воал (или иначе казано воал, или никаб). Възможно е за някои това да е откровение, но е истина – носенето на фередже не е обичай, въведен от исляма. Заслужава да се отбележи, четози обичай беше характерен за много народи, включително европейските, ярък пример за което беше булото. Що се отнася до арабите, носенето на никаб също присъства в традицията на този народ. След появата на пророка Мохамед (саллеллаху алейхи ве селлем), жените не покриват напълно лицата си. Напротив, в някои случаи Пратеникът на Аллах (с.а.с.) говори за необходимостта да разкрие лицето си, например, когато млад мъж иска да се ожени за бъдещата си съпруга.
Така че ислямът не предписва покриване на лицето на жената, но в същото време не го забранява, при едно условие - ако самата жена го желае. Ако съпругът принуди жена си да спазва този обичай, тогава тя има право да не се подчини, тъй като ислямът не предвижда задължително спазване на тази чисто национална традиция.
В горния откъс от енциклопедичния речник се казва, че „някои юристи възлагат на адетите определена роля в регулирането на социалните отношения, като постановяват, че адетите не трябва да противоречат на шериата“. Сред първите сред мюсюлманските теолози, които осъзнаха необходимостта от използването и включването на ‘urf, беше великият учен Абу Ханифа.
Една от причините за това е фактът, че Абу Ханифа живее на територия, частично (а може би дори в по-голяма степен) населена от последователи на различни религии, както християни, така и зороастрийци. Ученият се изправи пред много второстепенни въпроси, които нямаха пряк отговор нито в Корана, нито в Суната на Пророка (мир и благословия на Всевишния да бъде върху него).
Някои мюсюлмани, които не са съвсем запознати с тънкостите на фикха, обвиняват великия теолог, че знае малко хадиси, защото, казват те, той не е живял в Медина ипоради това неговите идеи и мисли са несъвършени. Разбира се, никой не е съвършен, освен избраните от Аллах, но подходът на Абу Ханифа към решаването на проблемите беше следният - той се опита да разбере не само формата, но и същността на хадиса.
Един пример за разумния подход на Абу Ханифа към сунната беше например отношението към раздаването на специални милостини, посветени на края на Рамазана с храна. Осъзнавайки, че смисълът на предписанието не е във формата, а в съдържанието, великият учен допуска използването в някои случаи не на брашно или фурми, а на техния еквивалент под формата на обикновени пари. Всъщност, особено днес, за бедните и нуждаещите се е много по-полезно да получават истински рубли, отколкото например пшеница, от която те просто не могат да сготвят нищо сами.
Беше ли това решение против сунната на Пророка (мир на праха му)? Очевидно не! Напротив, Абу Ханифа, поставяйки на първо място значението, а не формата на това или онова предписание, доведе използването на суната до съвършенство, доколкото това беше възможно по това време. Такава техника приближи Шериата възможно най-близо до реалния живот и това несъмнено е едно от основните заслуги на великия факих.
Животът доказа, че Абу Ханифа е прав. Днес привържениците на други мазхаби навсякъде използват неговата фетва, раздавайки закат ул-фитр в пари.
Връщайки се към адата, трябва да се отбележи, че понякога някои мюсюлмани бъркат чисто националните арабски обичаи със Суната. Например, носенето на елементи от арабското облекло като забрадки и ленти за глава е адат. И въпреки че някои арабски обичаи са възможно най-близо до Суната, въпреки това много от тях са продукти на националната арабска традиция.
Няма съмнение, че някои от практикуваните днес обичаи са несъвършени порадиотколкото тяхното спазване е или осъдително, или безполезно. Adat трябва да се основава на принципа на съответствие с шериата и здравия разум. Ако обичаят противоречи на Закона на Аллах, той се отхвърля незабавно, по същия начин, ако в крайна сметка е загубил реалната си основа в живота поради променени условия, тогава трябва да бъде изоставен, а не да се превърне в празна формалност.
След приемането на исляма всичко езическо от този празник (и това беше причината някои татарски богослови да се противопоставят на Сабантуите през 19 век) започна постепенно да напуска и основният акцент беше поставен върху националното възраждане, особено през последните векове, когато много тюркски народи бяха подложени на религиозно и национално потисничество. Така Сабантуй се е превърнал в своеобразен символ на татарското самосъзнание. И тъй като принадлежността към татарската нация означаваше и принадлежност към исляма (тъй като покръстените татари много бързо се асимилираха и загубиха своята идентичност), „празникът на плуга“ стана един от малкото дни в годината, когато човек можеше да си спомни своята религия.
В сегашните условия Сабантуй играе същата, ако не и по-голяма роля, тъй като днешната младеж все повече губи връзка с нацията си, а в резултат на това много често и с религията. Следователно със забраната, например, да се празнува тази дата, мюсюлманите няма да спечелят абсолютно нищо, защото езичеството като такова вече не присъства в нея. От друга страна, уммата ще загуби доста, тъй като ще лиши младите и не само мюсюлманите от възможността по някакъв начин да почувстват връзка със своята нация и религия.
Вече има напредък в тази посока – например много сабантуи вече се провеждат без алкохол, сервират се само халал (позволени според шариата) храни, слушат се проповеди, продава се ислямска литература. Всичко това,разбира се, има благотворен ефект. „Улеснявайте, а не затруднявайте“, каза нашият пророк Мохамед (мир и благословиите на Аллах да са на него), така че нека да го направим по-лесно и да не отблъскваме от себе си тези, които по някаква причина все още не са осъзнали красотата на молитвата и други предписания на исляма.