Сатиричната публицистика от периода на Първата българска революция като исторически извор (при

Академия на науките на СССР
Институт по история на СССР, Ленинградски клон
Като ръкопис
ЖУКОВ Вадим Юриевич
САТИРИЧНА ПУБЛИЦИСТИКА ОТ ПЕРИОДА НА ПЪРВОТО Българско РЕВЩЩМ КАТО ОТПАДЪК /По материали от Петербург/
07.00.09 -g Историография, изворознание и методи на историческо изследване
АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за научна степен кандидат на историческите науки
Работата е извършена в Държавния университет на Ленинградския орден на Ленин и Ордена на Червеното знаме на труда.
Научен ръководител - доктор на историческите науки, професор. Ю. Д. Марголис.
Официални опоненти: доктор на историческите науки, ст.н.с. А.Н.Цамутали, доктор на историческите науки, проф. И. Плейберов.
Водещата организация е Българският орден на Червеното знаме на труда Държавен педагогически университет на името на A.I. Херпен.
Дисертацията може да бъде намерена в библиотеката на Ленинградския клон на Института по история на СССР на Академията на науките на СССР.
Резюмето е изпратено ■ 1991 г.;
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ. ДЮСЕРТАЦИИ
Обект на изследване е сатиричната публицистика /предимно Петербург/ 1905-1907г. като продукт на развитието на обществените отношения, изразител на общественото мнение, форма на литературна и политическа дейност, съвкупност от периодични, продължаващи и еднократни издания, аз съм носител /източник/ на историческа информация за събития, явления и процеси на своето време.
Уместност на темата. Изследването на партийния и безпартийния революционен дух в демократичната революция, на „левия блок” с колегите на пролетариата и на колективния манталитет на различни етапи от революционния процес днес е една от приоритетните области на историческата наука.Изворознание на сатиричния печат от началото на 20 век. допринася за разрешаването на тези задачи и по-внимателното разглеждане на такива неотложни проблеми като приемствеността на културните традиции, нарастващата роля на прогресивната интелигенция, журналистиката и независимата преса в демократичното преобразуване на обществото, революционното въздействие върху идеологическото съзнание и политическите настроения.
Важен фактор в "революцията на съзнанието" през петата година, една от формите на обществено-политическа борба със средствата на изкуството и печатното слово, сатиричната публицистика на тогавашния "самиздат" има историческо и културно значение. Неговото комплексно интердисциплинарно изследване е най-ефективно с използването на сравнително-исторически анализ, количествени и културни подходи. Като масов исторически извор, списанията от онези години са почти напълно неизследвани и в този проблематичен и методологически контекст разглеждането им от гледна точка на теоретичните и евристични извороведения изглежда оправдано.! и актуален.
Санг и задачи;: наследяването се дължи на постановката на проблема.
и лични контакти с V.I.Leninnm, принос към националната култура.
Теоретико-методологическата теза на ООН е универсалните научни принципи на историзма, обективността и системността, концептуалните положения на основоположниците на диалектико-материалистическия метод на познание за мястото и ролята в обществото и революцията на интелигенцията и печата като незаменим източник за изучаване на миналото.*! и актуална история, плодотворни преценки за значението на сатирата в критични периоди на общественото развитие, техния опит с пресата. „Проблемите, които предизвикаха въоръжената борба на касите през 1905-190? и през 1917-1CX), отбелязва В. Иленин,зародишна форма, според днешните гечатци " / Лолн. събр. оп. Т.41. С.9,
Работата има проучвателен характер за нуждите на изследването на развитието > tz ": частна getodlka за събиране и обработка на данни качествено-4,
количествен анализ на лог съобщения. Хронологичните D905-1907/ и топографските /петербургски/ граници на изследването са определени в заглавието му. Списанията „Капитал“ се разглеждат на широк фон от регионални издания, общотеоретичните и общо-външните изводи на дисертацията се разширяват върху българската сатирична публицистика от изследвания период като цяло.
Историографията на темата възхожда към историографията на печата, цензурата и участието на интелигенцията в Първата българска революция /монографии, статии и дисертации на А.Ф.Бережни, В.Ф.Бицяновски, Л.К. Брман, П. С. Карасев, В. Р. Лейкина-Свирская, Е. В. Летенкова, Ц. В. Смирнова, В.В. Миронов, B.G. Mogilyipkiy, E.V. Степанов, V.A. . •
„Дулски, С.К. Исаков, библиографи, писатели и писатели З.Ф. Бояновски, .С.ДрзИден, Л.А.Тк, -0Ш1Ч, К.ИЛгксаск;: *, Н.ГХзбуев.
: Голям и „интересен фактически материал“, събран от изкуствовед,
Широко разбиране на позициите на списанията и тяхната цензура
В работата по темата са използвани данни от отделите за изоматериали, крака и звукозаписи на ГАЯ, общи и читателски каталози на основните книгохранилища /ГШ, ГШБ, Московски държавен университет, ВТО, ГПБ, ВАН СССР, Ленинградски държавен университет/ и редица музейни фондове и експозиции /!Ш, филиали на ВДР на СССР, МЛРМ, ЛШ, 1М.VOSR, SHIL, GRM / Москва и Ленинград.
Новост и научна и практическа значимост на работата. Дисертацията е едновременно основно изследване на сатиричните издания на Санкт Петербург през 1905-1907 г. относно съдържанието на приложението-■ ■ '
ayashyat броя на стачниците vyash'pt броя на новите списания
Право пропорционални на мащаба на работническото движение са
За сравнение с други исторически източници се подчертават качествените различия на списанията като източник: I / голямо количество латентна / скрита / информация, 2 / образна форма на нейното отразяване и съхранение, 3 / специфични сатирични методи, техники и жанрове, 4 / фактът, че списанията са се превърнали в архетип, протограф на много образи, метафори и идиоми, 5 / универсалност, многостранност и много-18
Сравнението на сатиричните публикации с други исторически източници, представени от печата и иконографията, потвърди доста високата общност на характеристиките, присъщи на изгнаническите и изобразително-графичните източници. Единството на общи черти / масовост и уникалност, възможност за проследяване на събитията в тяхната хронология, тематика и структура на съдържанието, публикуване на политически график / и официални документи, голям тираж и др. / обединява сатиричните списания или ги поставя наравно с източници като вестници и списания, листовки и революционни картички.