Събиране на доказателства от адвокат чрез снемане на обяснения
Събиране на доказателства от адвокат чрез получаване на обяснения, изпращане на молби, съставяне на актове, контакт със специалисти.
Правомощията на адвоката да събира доказателства по наказателно дело са определени в част 3 на чл. 86 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация. Освен това правомощията на адвоката в наказателния процес са уредени в чл. 6 от Федералния закон "За адвокатурата и адвокатурата в България".
Нека се спрем по-подробно на такива правомощия на адвокат за събиране на доказателства като получаване на обяснения, изпращане на запитвания, свързване със специалисти и съставяне на актове. Всички горепосочени действия на адвокат обикновено се наричат адвокатско разследване.
Клауза 2, част 3, чл. 6 от Федералния закон "За адвокатурата и адвокатската професия в България" се установява, че адвокатът има право да разпитва с тяхно съгласие лица, за които се твърди, че разполагат с информация, свързана с делото, по което адвокатът предоставя правна помощ. В по-общ вид това правомощие на адвоката е определено в параграф 2 на част 3 на чл. 86 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация.
Наказателно-процесуалният кодекс на България (клауза 3, част 3, член 86) и Федералният закон „За адвокатурата и адвокатурата в България“ (клауза 1, част 3, член 6) съдържат указание за задължението на институциите и организациите да предоставят на адвокатите исканите документи или техните копия. Но тъй като отговорността за неспазване на закона в тази част не е регламентирана, доста често на адвокатите се отказва да предоставят исканите документи или техни копия, а понякога дори адвокатските искания остават без отговор.
Писмената форма на искането на адвокат като цяло трябва да съответства на формата на тези документи (няма специални изисквания в законодателството по този въпрос). Но в зависимост от това как е съставена адвокатската молба и какво ще бъде посочено в нея,в много отношения зависи от това какъв отговор ще получи и дали изобщо ще бъде. Целта на адвокатските запитвания е събиране на доказателства по наказателно дело, както и събиране на характеристични материали за клиента. В искането е желателно да се посочи препратка към нормативната уредба, уреждаща правото на адвоката да иска определени документи, органа, в чието производство се намира делото (без подробности по съществото на самото дело), както и конкретна информация или документи, поискани от адвоката. Получаването на документален отговор на адвокатско искане, съдържащ всички необходими реквизити (печат, подпис на лицето, което е отговорило), както и заверени копия на документи, ще бъде получаването на доказателства - други документи.
Що се отнася до изготвянето на актове, те, като правило, записват всякакви действия. Например, ако следователят откаже да удовлетвори искането за провеждане на следствен експеримент или, да речем, проверка на показанията на място, можете да опитате да прикачите снимки от местопроизшествието към материалите по наказателното дело с възпроизвеждане на ситуацията върху тях, която представлява интерес за защитата. За да се придадат на такива снимки признаците на уместност, допустимост и надеждност, присъщи на доказателството, препоръчително е да се изготви някакъв вид документ, който да отразява заснемането на снимки на определено място и в определено време. По-специално, такъв документ може да бъде акт на фотографиране или правене на снимки, заверен с подписите на лицата, присъстващи на неговото провеждане. Снимките ще бъдат приложения към такъв акт. Вероятността разследващият орган или съдът да удовлетвори искането за прикачване на такъв документ към делото ще бъде малка, но все пак си струва да опитате. В съответствие с параграф 1 ч. 3 чл. 86 НПК България защитникправото да събира доказателства чрез получаване на вещи, документи и друга информация. Актът на фотографиране с прикачени към него снимки може да се счита за друга информация. Както е посочено в параграф 7 от част 3 на чл. 6 от Федералния закон "За адвокатурата и адвокатурата в България" адвокатът има право да извършва и други действия, които не противоречат на законодателството на Република България.
В чл. 1 от закона определя, че държавната съдебномедицинска дейност се извършва в процеса на съдебно производство от държавни съдебномедицински институции и държавни съдебни експерти, състои се в организирането и производството на съдебномедицинска експертиза. Съгласно чл. 2 от закона задачите на държавната съдебно-експертна дейност включват подпомагане на съдилищата, съдиите, органите за разследване, дознавателите, следователите при установяване на обстоятелствата, подлежащи на доказване по конкретно дело, чрез решаване на въпроси, които изискват специални познания в областта на науката, техниката, изкуството или занаятите.
Съгласно параграф 2 на част 1 на чл. 195 от Наказателно-процесуалния кодекс на България, следователят, разпитващият, след като е признал необходимостта от назначаване на съдебномедицинска експертиза, издава решение за това, а в случаите, предвидени в параграф 3 на част 2 на чл. 29 от този кодекс, подава молба до съда, в която посочва фамилията, името и бащиното име на експерта или името на експертната институция, в която трябва да се извърши съдебно-медицинска експертиза.
По този начин наказателнопроцесуалното законодателство определя организационно-правната форма на експертна организация, която трябва да бъде институция. По силата на ч. 1 чл. 75 ГПК България доказателства, получени в нарушение на изискванията на този кодекс, са недопустими. Както беше посочено по-горе, адвокатът трябва внимателно да обмисли моментаприлагане на каквито и да било доказателства към преписката, включително становището на специалист. Отказът на следователя да удовлетвори искането за прилагане на заключение на специалист към преписката по-късно може да бъде дублиран от съда на подобни основания, като прокурорът ще бъде предварително подготвен да възрази разумно срещу заявеното искане.
Има ограничен брой начини за прикачване на доказателства към материалите по наказателно дело. И ако говорим за писмени и други доказателства или заключение на експерт / специалист, тогава има друг ефективен начин за прикачване на такива доказателства към материалите по наказателно дело, в случай че следователят откаже да удовлетвори искането за прикачване на посочените доказателства. Нека разгледаме пример за прикачване към материалите по делото на заключението на полиграфолог относно резултатите от психофизиологично изследване с помощта на полиграф. Не толкова често разследващите органи прилагат тези заключения към материалите по делото, а отказът да се удовлетвори искането на защитата се мотивира с различни аргументи, като се започне с факта, че този вид експертиза/изследване не е предвидено от наказателно-процесуалното законодателство и не може да се разглежда като доказателство по делото, и завършва с факта, че при провеждане на конкретно изследване на специалиста не е предоставена достатъчна и надеждна информация, включително материалите по наказателното дело директно от следователя. В този случай е необходимо да се подаде молба за допълнителен разпит с мотива, че разпитаното лице ще информира следствието за обстоятелствата, свързани с наказателното дело. Изобщо не е необходимо да се посочва какви ще бъдат тези обстоятелства - следователят едва ли ще има основания за отказпри удовлетворяване на такова искане, особено ако е получено от заподозрения/обвиняемия. Още по време на самия разпит ще е необходимо да съобщите факта на вашето обжалване пред специалист по въпроса за провеждане на психофизиологично изследване с помощта на полиграф, като същевременно посочите, че резултатът от такова обжалване е заключението на специалист, посочете неговата дата, номер и заключения, направени от специалиста. В края на разпита в графата за заявление трябва лично да посочите, че в подкрепа на информацията, предоставена по време на разпита, разпитаното лице прилага към протокола заключението на специалист с номер и дата. Така разпитваното лице допълва протокола за разпит с документа, за който се говори при самия разпит. По силата на част 6 на чл. 190 от НПК след приключване на разпита протоколът се представя на разпитания за прочитане или по негово искане се съобщава от следователя, за което се прави съответен запис в протокола. Искането на разпитаното лице за допълване и уточняване на протокола подлежи на задължително удовлетворяване.