Сцена за агне
1. Сутрин. Овцата (Агнето) се събужда, протяга се, започва да мисли на глас:
- Е, ето го, още един ден. И всичко изглежда наред, но толкова самотно. Толкова съм безпомощен на този свят, че няма кой да се застъпи за мен. Правя глупави неща през цялото време. Освен това, когато всички останали правят нещо нередно, всичко върви добре за тях (гледа лапите). с копита, но аз не. Толкова съм уморен да бъда сам! Имам нужда от някой, който да се грижи за мен и да ме храни, защото все пак съм овца. Къде е моят пастир?
Пее песен: Къде да го намеря, кой да ме нахрани От вълците ме спаси, води ме? Чувам го да вика, защото ме чака някъде. Искам да го намеря, за да може да ме храни!
- 2. Появява се патенце. Агнето щастливо среща:
Агне: - Колко е тъжно да си патица и да не искаш да лети. (пее песен:) Къде да го намеря, кой да ме храни? Кой би ми бил приятел, искам да съм до него. Чувам го да вика, така че продължавам. Искам да го намеря, за да ме храни!
3. Появява се Прасчо, което грухти и квичи от удоволствие. Агне и Прасенце спират челно. Прасчо: Здравей, приятел!
- При. здравей, приятел, - плахо отговаря Ламб, - колко е страхотно да срещнеш радостен. Как се казваш?
- Прасенце! – радва се Прасчо и пищи. Да, винаги съм бил такъв!
- Вероятно имате. животът е пълен с радост и приятели?!
- Да, всъщност имам всичко, което можете да пожелаете!
- Това е, имате късмет! Слушай, имаш ли овчар?
- СЗО?! Овчар?! Не, овчарят е мъж, защо ми трябва някой да ме пасе, та дори и мъж! Ние си имаме собствено свинарско дружество и там е главното прасе, той решава всичко! Да, и винаги можете да се съгласите с него - имаме общи интереси! Ядох такива помия, каквито не сте и мечтали! Това е красота, хрю!
- помия. - Агнето се разболя. - И от това си щастлив?!
- Разбира се, какво повече може да искате? Щастието е, когато имаш всичко, което искаш!
- Но там има по-добра храна.
- Ти просто не разбираш нищо от готвене! Ако искаш, ела с мен, ще те почерпя, а после ще отидем с другите някъде да се цупим!
- Но не обичам помията.
- Нищо, ако дойдете с нас, много бързо ще се влюбите! Мисля, че ако искаш така, Прасето ще те удари. По-добре е, отколкото да се скиташ сам по света!
- Да, като цяло е по-добре. Ще ям боклук. въргалям се в калта. пратка. Ще стана прасе!
- Разбира се, и вие ще бъдете толкова радостни и щастливи, колкото и аз! Xp!
- Не не не! (Поклаща глава) Благодаря, Прасчо, но искам да съм овца.
- Ара! Толкова нещастен и самотен? Е, хайде, бъди! (бяга, пъшкайки)
- Колко жалко, когато има толкова вкусни и различни храни, да обичаш само помия! (пауза) Разбирам, че овчарят е мъж, той е това, което ми трябва.
Къде да го намеря, кой да ме храни? Кой би ме утешил, кой би ме защитил. Чувам го да вика - и тръгвам бързо напред. Искам да го намеря, за да може да ме храни!
-
4. Агнето въздиша, оглежда се.
Приготвя се за сън. Тогава се появява Маймуната, пропълзява до спящото Агне, навежда се и казва високо:
Агнето подскача уплашено.
- О, кой си ти, какво си ти?!
- Аз съм почти човек! Няма нужда да се страхуваш толкова, приятелю, просто търсим да се опознаем! Кой си ти и защо спиш посред бял ден?
- о Бях толкова уморен да търся моя овчар и реших да си почина.
- Къде е вашият пастир? Защо те напусна?
- Той не ме е изоставил, просто още не сме го срещнали.
- О-о-о, значи си Агне без пастир! Има предложение - искаш ли да ти бъда личен пастир? Точно така, да решим - азсега вашият пастир!
- Чакай чакай. Какъв овчар си, когато си маймуна? Само човек може да бъде пастир!
- И на практика съм човек! Вярвам и се изповядвам като човек! Не е ли подобно?! Да, ние сме едно и също същество! А сега, когато те храня, съм още по-човечен!
- Не не не! Бе-е-е!! (Лам го прекъсва и клати глава) Не съм съгласен! Нито си овчар, нито си човек! Кажете също, че сте негов прародител!
- Откъде знаеш, че не съм човек? Виждали ли сте го някога?!
- Не, не съм. Но мисля, че моят пастир не е като теб.
- Просто ти липсва проницателност! Добре, зависи от теб. Ще си намеря някой да пастир, а ти сега ще си сам, ничий! Върви да намериш това без да знаеш какво! Късмет!
листа. Агнето отново е само.
-
да Колко тъжно е да мислиш за себе си като за нещо, което изобщо не си! Но къде да те намеря, който да ме храниш. (затваря очи с лапи)
5. Човек излиза в цял ръст. Облечен е в дрехи на овчар, с тояга.
- Остави се изцяло в ръцете ми!
- Идвам!
Овчарят протяга ръце, Агнето отива към него - и се озовава на ръката на своя пастир.
- Сега винаги ще бъдем заедно!