Счетоводно отчитане на отсрочен данък върху дохода и свързаните с него изчисления

Необходимостта от отчитане на отсрочен данък върху дохода и свързаните с него изчисления възниква за стопански субекти поради възникващите празнини (разлики) между счетоводните и данъчните счетоводни данни при определяне на облагаемия доход през всяка отчетна година.

В счетоводството приходите или загубите се определят като резултат от финансово-икономическата дейност на субекта в съответствие с принципите, заложени в счетоводната политика (като се вземат предвид възникналите извънредни ситуации) и предвидени в счетоводните стандарти.

В данъчното счетоводство размерът на приходите и разходите се определя като разликата между приходите и разходите, определени в счетоводството, коригирани с размера на приходите и удръжките, отразени в данъчното счетоводство. Облагаемият доход се определя въз основа на данъчното законодателство, което предвижда ясна и задължителна процедура и методи за счетоводно отчитане на приходите и разходите. Невъзможно е да се постигне равенство между счетоводно определен облагаем доход (загуба) и данъчно счетоводно по силата на изложеното.

В зависимост от причините за появата, разликите могат да бъдат постоянни или временни.

Постоянната разлика възниква поради факта, че част от приходите и разходите, взети предвид при определяне на счетоводния доход, не се вземат предвид при изчисляване на облагаемия доход. Пример за постоянни разлики е:

- разходи, несвързани с получаването на общия годишен доход, несвързани с предприемаческата дейност на икономическия субект (придобиване на ваучери за домове за почивка, абонаменти за басейн, спортно оборудване и др.), които в счетоводството са предмет на разход, но не се вземат предвид в данъчното счетоводство при определяне на удръжки;

- наложени наказанияот съответните контролни органи на икономически субект, подлежащи на прехвърляне към бюджета, в счетоводството се приспадат от годишния доход, в данъчното счетоводство сумите на санкциите, дължими към бюджета, не подлежат на приспадане от общия годишен доход;

- разходите за възстановяване на пътни и представителни разходи над установените от правителството счетоводни норми се включват в разходите за периода; в данъчното счетоводство - не се включват в удръжките;

- разходите за възнаграждения (за заеми, финансов лизинг, депозити, дългови ценни книжа, за имущество, получено в доверително управление) в счетоводството подлежат на приписване на разходите в пълен размер, в данъчното счетоводство - при установени ограничения;

- за кредити (заеми), включително финансов лизинг, депозити, дългови ценни книжа, получени и (или) поставени в тенге, както и за имущество, получено в доверително управление и в рамките на сумата, изчислена с помощта на 1,5 пъти официалния процент на рефинансиране, установен от Националната банка на Република Казахстан;

- разходи за поддръжка и експлоатация на съоръжения, които не се използват в стопанската дейност, които са изцяло счетоводно отчетени като разходи, но не подлежат на приспадане в данъчното счетоводство;

- и други разходи.

Временни разликивъзникват в резултат на факта, че част от позициите на приходите и разходите, взети предвид при изчисляване на счетоводния приход в един отчетен период при изчисляване на облагаемия доход, се вземат предвид в друг отчетен период. Те включват разлики, които, възникнали в един отчетен период, се анулират в други отчетни периоди [8, 23].

Например: - амортизационни отчисления за оснсредства и нематериални активи. В счетоводството се приемат амортизационни отчисления за разходи в натрупани суми въз основа на прилаганите методи и амортизационни норми. В данъчното счетоводство се използва само методът на намаляващия баланс. Освен това, в допълнение към разликите в методите, нормите, прилагани в данъците и счетоводството, могат да се различават значително. В данъчното счетоводство данъкоплатецът има право да приспадне стойността на стойностния баланс на подгрупата, при условие че стойностният баланс на подгрупата в края на данъчния период е по-малък от 100 MCI. В счетоводството обектът ще продължи да се отчита и включва в разходите само като се начислява амортизация. В резултат на съществуващите разлики в данъчното счетоводство даден обект може да бъде напълно амортизиран, докато в счетоводството амортизацията ще продължи да се начислява.

Постоянни и временни разлики могат да възникнат, когато се правят промени в счетоводните или данъчните счетоводни данни поради промени в счетоводната политика на икономически субект; при откриване и коригиране на съществени грешки в счетоводството.

Основната разлика между постоянните и временните разлики е, че временните разлики се обръщат в следващите периоди, докато постоянните разлики не.

Постоянните и временни разлики могат лесно да бъдат получени чрез организиране на данъчно счетоводство в съответните счетоводни регистри. Временните разлики се отчитат чрез определяне и отчитане на данъчния ефект от сумата на тези временни разлики.Данъчен ефекте плащане, което подлежи на отлагане или трябва да бъде платено авансово.

1.2 Отчитане на разплащанията с бюджета за данък върху доходите на физическите лица

Счетоводство за разчети с бюджета за данък върху доходите на физическите лицаподдържа пасивна сметка 639 "Други данъци, такси и задължителни плащания към бюджета", подсметка "Данък върху доходите на физическите лица".

Данъкоплатците на физическите лица са лицата, които имат обект на данъчно облагане.

Обектите на облагане с данък върху доходите на физическите лица са:

1) доход, облагаем при източника на плащането;

2) доходи, необложени при източника на плащане. [10, 69]

Доход, облагаем при източника. Доходът наданъкоплатеца, облагаем при източника на плащане, включва:

Размерът на данъка върху личните доходи на дохода на служителя се изчислява чрез прилагане на ставките (в зависимост от размера на дохода) към дохода на служителя, облагаем при източника за данъчната година.