Съчинение на тема „Художникът мисли в образи, рисува, показва, изобразява
Проверено от експерт
черновамарга
- Захар, помниш ли? Ти и аз карахме велосипеди през гората
към старите манастири? (5) Да отидем на рафтинг по реката? (6) Отнема половин час, за да стигнете до там с колела на велосипед. И ще слезем по реката след два часа, добре, след три. Нека се полюбуваме на местните красоти.Водата в Истя беше нежна и забавна. (Покрай реката нямаше села.-
Плувахте ли там? – попита бащата.
- Истината е, че никога, дори нямам лодка, но би било много любопитно! В манастирите, - продължи Корин, - точно сега археолозите, които познавам, лагеруват. Първо, те ще бъдат възхитени от нас, които неочаквано се спуснахме по реката, и второ, лесно ще ни върнат с кола.
- На какво плаваме? – попита бащата.
- Автомобилни камери, две на брой! - отвърна Корин.
- Ще плуваме ли, синко? Баща посъветва.
Спуснахме черните камери в бистра вода. Беше чудесно: вече не беше горещо, пет часа, такъв сладък и клепнал ден, блясък на водата, бързо плъзгане напред.Когато баща ми натисна колелото, аз леко изписках от щастие, което ме обзе.
Реката се виеше, сякаш се опитваше да избяга и да се скрие от някого. Манастирите не бяха показани. Вечерните вискозни облаци започнаха да пълзят към слънцето. Имаше комари. Започнах да замръзвам. Корин си тръгна. Трябва да са минали три часа или повече. Вятърът задуха, гората се намръщи и надвисна над нас, тайно жива, но все пак мълчи. Бащата реши да продължи напред: нямаше какво да прави с детето в гората без кибрит, и обратно, върви, вече са добри шест часа.гръден кош. Баща ми се наведе към мен и ме стопли с ръце, гърди и дъх.
Още няколко часа се движехме почти безшумно, гледах да не гледам гората, извисяваща се от двете страни, за да не срещна нечий поглед. Бях студен и уплашен.“ Виж, виждаш ли светлина отпред? И изглежда като прозорец, - каза бащата. Хванах тази светлина с очите си, като плувка. Може би само половин час по-късно светлината стана ясно различима. Беше споено в черна къща, която стоеше на висок бряг. За първи път от шест-седем часа стигнахме до сушата. Брегът беше остър и каменист, не можех да вървя по него. Баща ми ме взе на ръце и тихо се приближи.Собственикът на хижата беше дядо ми, който в началото ни погледна с опасение. Трудно е да се довериш на двама почти голи хора през нощта: момче, по чиито гърди и рамене беше равномерно размазана кървава каша от комари и мушици, и огромен мъж.
„Слязохме до старите манастири, мислейки, че на сушата има толкова вода, колкото и на сушата, и не успяхме да се стъмни“, обясни баща ми.
Вие сте ищец? — предположи собственикът. – Тук реката се извива така, че покрай водата ще има пет пешеходни пътеки до манастирите. Влез. Къде си с детето!Сложиха ме да си легна, баща ми ме зави с едно одеяло. Беше почти добре в леглото, спокойно, сладко. Все чаках баща ми да легне до мен и светът, влажен, чужд и грапав като кора, най-после щеше да изчезне съвсем и на негово място ще дойде сънлив и топъл свят. До татко никакви проблеми не бяха ужасни.
„Сине, трябва да потърся Корин“, каза бащата с нисък глас. - Никога не знаеш какво му е. Иначе чичо Олег лежи там, никой няма да му помогне Корин се озова на брега, изкълчи си крака. Баща ми му запали огън - взе кибрит и сланина от дядо ми, който ме приюти. Тогава баща ми се върна в нашето село, дойде да ме вземе с колело и ме прибра. Слезе отновореката, взела Корин Минаха години, а аз все още помня тази случка и сякаш чувам гласа на баща си.