Съчинение по темата Еднакви ли са по значение думите лебед и лебед

Еднакви ли са по значение думите лебед и лебед?

Речниците на българския език от 18 век към съществителното "лебед" водят две различно образувани, но еднакви по значение прилагателни - "лебед" и "лебед". В романа на А. С. Пушкин „Евгений Онегин“ четем: В онези дни, в тайнствените долини, През пролетта, с виковете на лебеди, Край водите, които блестяха в тишина, Музата започна да ми се явява. В пиесата на Александър Николаевич Островски "Снежната девойка" срещаме комбинацията "лебедов тъжен вик". Речникът на съвременния български книжовен език в 17 тома цитира като еквивалентни съчетания като „лебедово перо“ и „лебедово перо“, тоест отнасящи се или принадлежащи на лебед. Еднакво може да се каже „лебед“ и „лебедова походка, походка“, тоест като тази на лебед, в този случай гладка, величествена.

Може да възникне въпрос : има ли разлики между думите „лебед“ и „лебед“? Оказва се, че такива различия все още съществуват, но те се отнасят само до характеристиките на съвместимостта на тези прилагателни с други думи. 17-томният речник е съставен въз основа на най-голямата у нас картотека с цитати - откъси от различна литература от 19 и 20 век. Следователно неговите съставители успяха да покажат не само значенията и семантичните нюанси на думите, но и типичните фрази. И сега, съдейки по данните на речника, се използва главно комбинацията от лебедов пух. Такава е и лебедовата перушина, тоест перушината с пълнеж от лебедов пух. Прилагателното лебед не се използва в тези съчетания.

Напротив, само прилагателното „лебед“ е възможно в стабилен, фразеологичен обрат на лебедовата песен. Лебедовата песен се нарича нечия последна значима работа, последната изяваактивност, талант. Преносното значение, заложено в израза лебедова песен, е свързано с народна легенда, че лебедът пее само веднъж в живота – преди смъртта си.

Подобни композиции: