Schukin_Education_inostrannym_yazykam
Обучение по чужди езици Теория и практика
Учебно ръководство за учители и ученици
2-ро издание, преработено и допълнено
UDC 80.001.85 BBK81R
Щ94 Обучение по чужди езици: Теория и практика: Учебник за учители и студенти. 2-ро издание, рев. и допълнителни — М.: Филоматис, 2006. — 480 с.
Книгата обобщава съвременния опит в преподаването на курс по методика на обучението по чужди езици от позицията на основните дисциплини за методиката: педагогика, психология, лингвистика, социология, културология, като се вземат предвид професионалните потребности на студента-филолог.
За студенти, докторанти, преподаватели по чужд език и всички, които се интересуват от съвременните проблеми на обучението по езици в условията на средни и висши училища, колективни и индивидуални форми на обучение.
Шестте приложения на книгата съдържат полезен справочен материал за читателя.
UDC 80.001.85 BBK81R
Рецензенти: д-р филол. и психол. науки, действие, член на Руската академия на образованието, проф. А.А. ЛЕОНТИЙ],
Катедра по лингводидактика на Московския държавен лингвистичен университет
ПРЕДГОВОР
Ориентацията на книгата към различни условия на обучение и контингенти на учениците, желанието да се характеризират основните модели на преподаване на нероден език и овладяването му ни позволяват да класифицираме тази работа като общ метод за обучение на чужди езици.
C e l i k n i g и :
да запознае студентите с основните положения на съвременните методи на обучение по чужди езици;
характеризират историческия път на развитие на местната методология като набор от знания и опит, натрупани в различни страни в продължение на много години;
да формира у учениците способността за критична оценка на съществуващотоконцепции за обучение по чужди езици;
да запознае учениците с техниките, методите, учебните средства и да формира умение за ефективно и творчески прилагане на практиката;
да даде цялостна представа за същността и спецификата на професионалната дейност на учителя по чужд език.
Придобитите в аудиторията знания и умения студентите имат възможност да прилагат в хода на учебната практика и при работа над курсови и дипломни работи.
В момента има недостиг на учебни материали по методиката на обучението по чужди езици, много ръководства са издадени през 80-те и 90-те години, те са морално остарели и труднодостъпни за учениците. Актуалността на книгата се състои в необходимостта от осигуряване на учебния процес с ръководства, които отразяват съвременното ниво на развитие на методическата наука.
В резултат на изучаването на курса по методика студентите
а) трябва да знаете:
основните етапи в развитието на методиката на обучение по чужди езици;
съвременни тенденции в развитието на методиката и основните документи в областта на езиковото обучение;
вътрешни и чуждестранни нива на владеене на чужд език;
особености на взаимодействието на методиката с основните науки за нея (педагогика, лингвистика, психология, психолингвистика, културология);
различни методи за формиране и развитие на чуждоезикови комуникационни умения;
квалификационни изисквания за учител по чужд език;
б) трябва да може да:
използват съвременни технологии в обучението по чужди езици;
прилагат практически техниките и методите на обучение по чужд език;
подготвят учебни материали за часовете, като вземат предвид етапа и профила на обучение;
анализира и оценява индивидуалнопсихологически характеристики на учениците и нивото им на владеене на чужд език;
да извършва експертна оценка на съвременните учебници и учебни помагала по чужди езици;
анализират собствената си педагогическа дейност и дейността на колеги;
организират самостоятелна работа, като използват различни методи за самообучение;
планират и провеждат учебни и извънкласни дейности по чужд език;
организира работа с родители на ученици.
Авторът изразява надежда, че материалът, представен в ръководството, ще помогне на студентите-филолози в усвояването на съдържанието на курса по методика и ще бъде средство за стимулиране на изследователската и педагогическата работа в избраната област от професионалната дейност на учителя.
МЕТОДИКАТА КАТО УЧЕБНА, НАУЧНА И ПРАКТИЧЕСКА ДИСЦИПЛИНА
Терминът методика в превод от гръцки (metodike) означава клон на педагогическата наука, който изучава моделите на преподаване на определен учебен предмет. В съвременната теория и практика на езиковото обучение се използва в три значения: методика като учебна, научна и практическа дисциплина.
1. Методиката като учебна дисциплина
Курсът по методика като академична дисциплина обикновено включва следните раздели.
1. Лингводидактически основи на обучението.
2. Методически основи на обучението по езикови средства за комуникация (фонетични, лексикални, граматични, стилистични, езикови и културни).
3. Методически основи за обучение по комуникационни дейности (слушане, говорене, четене, писане и писане, превод).
4. Организация и осигуряване на учебния процес (разписание на часовете, видове уроци, контрол върху изучаването на езика, форми на извънкласна работа, съвременни технологииизучаване на).
5. Съдържанието на професиограмата на учителя по чужд език и изискванията към професията на учителя.
6. Етапи, нива и профили на обучението по чужд език.
7. Основните етапи в развитието на методите на обучение по чужди езици.
По този начин курсът по методика като академична дисциплина е предназначен да осигури формирането на професионална компетентност на бъдещите учители (т.е. способността да се изучава езика в резултат на запознаване с техниките и методите на преподаването му) и комуникативната компетентност на техните бъдещи студенти (т.е. способността да използват езика, който се изучава на практика).
Тъй като обектът на методологията е езикът, важно е да имате представа за характеристиките на овладяването на този предмет, за разлика от други дисциплини от учебната програма.
Езикът, както знаете, е система от знаци (графични, звукови), които съществуват в човешкото общество, с помощта на които се осъществява обмен на мисли между хората. Според образното определение на немския философ и лингвист В. Хумболт (1762-1835) езикът е душата на народа, той улавя целия му "национален характер". Да служи като инструмент за изразяване на мисълта и средство за комуникация между хората е най-важната функция на езика.
Съществуват обаче значителни разлики между владеенето на роден и чужд език. Човек овладява родния си език не поради съзнателното си желание да знае езика, а поради спонтанното развитие на мисленето в ранна възраст. Родният език е първо средство за усвояване от детето на социален опит и едва след това - средство за изразяване на собствените мисли. Такъв начин за овладяване на родния език е известният психолог Л.С. Виготски го определя като път „отдолу нагоре“, т.е. несъзнателно и несъзнателно, за разлика от изучаването на езици в училище, когато езикът, вОсвен вече наученото в практиката, то се изучава като система и набор от правила. Такова усвояване на езика се характеризира с път „отгоре надолу“, т.е. съзнателно и преднамерено. Характерно е и за изучаването на чужд език, когато на учениците се предоставят знанията, необходими за практическото владеене на езика под формата на правила и инструкции, и се предоставят специални упражнения, за да се осигури консолидирането на придобитите знания и формирането на речеви умения и способности въз основа на тях.
Според учените детето разбира особеностите на родния език във възрастта на импринтинг, т.е. до 5 години. Импринтинг (от англ. Imprint - отпечатък) - специфична форма на обучение, при която съзнанието на детето фиксира отличителните черти на обектите на някои вродени поведенчески актове на родителите и хората около тях, включително тези от езиков характер. Човек научава всички други езици по-късно чрез корелация с тези правила, които са отпечатани в неговото речево полукълбо на мозъка. И ако езикът, по дефиниция I.P. Павлов, има втора сигнална система, тогава всеки изучаван език остава същата вторична сигнална система и се асимилира според вече установената система във възрастта на отпечатване. Тази възраст (от 1,5 до 5 години) е периодът на осъзнаване на езиковите "правила", формирането на ежедневни понятия, разширяването на лексикалната база и изграждането на последователни изявления от детето. Изискванията на много психолози за започване на изучаването на чужд език възможно най-рано се обясняват с необходимостта да се вземат предвид тези особености на възрастовото развитие на детето.
В същото време повечето изследователи на детската реч смятат, че изучаването на чужд език трябва да започне въз основа на
нов вече формиран опит за овладяване на родния език, т.е. на 5-6 години и непременно продължете презучилище. Разбира се, овладяването на чужд език не изключва възможността за използване на пътя „отдолу нагоре“, който е типичен за класове с директни методи. Въпреки това, съзнателният начин за овладяване на езика е по-предпочитан, тъй като той позволява на учениците да осъзнаят начините за формиране на мисли с помощта на средствата на изучавания език и правилата, които определят как да използват тези методи при изграждането на собствени изявления и за разбиране на изявленията на други хора. В крайна сметка изучаването на чужд език е свързано с овладяване на нов езиков код, т.е. нови начини за изразяване на мисли на нероден език, което включва разчитане на принципа на съзнанието в обучението.
Особеността на предмета „Чужд език“ е също, че целта на обучението е не толкова придобиването на знания за самия предмет, т.е. за езика, доколко формирането на умения и способности в различни видове речева дейност. Въз основа на връзката между знания-умения-способности чуждият език заема междинно място между теоретичните дисциплини (хуманитарни, природонаучни и образователни цикли) и практическите дисциплини (музика, рисуване, спорт и др.). И така, чуждият език, подобно на други практически дисциплини, изисква за неговото усвояване изпълнението на голямо количество тренировъчни упражнения, които водят до формиране на речеви умения и способности. В същото време, както в теоретичните научни дисциплини, значително количество езикови знания се предоставят под формата на правила и инструкции. Вярно е, че самите тези правила и инструкции трябва да имат практически значим характер и да заемат доста скромно място в общата система от класове с практическа ориентация на обучение.
Отбелязваме и някои другиособености на чуждия език като учебен предмет. Чуждият език е преди всичко средство за изразяване на собствените мисли и разбиране на мислите на други хора, уловени в писмени или устни текстове.
Друга разлика между чуждия език като учебен предмет се крие в неговата безкрайност, т.е. без граници в