Съдбата на Василий Смирнов, или кой художник почина във влака, преди да стигне до Москва на 40 километра,
Василий Смирнов можеше да израсне в голям исторически художник, но съдбата му даде твърде кратък живот.
През 1875 г. младият мъж, който все още не е завършил гимназия, започва да посещава уроци в известното художествено училище. Той е записан в класа на Перов, където с ентусиазъм започва да разбира основите на жанровата, а след това и на историческата живопис. Талантливият младеж веднага привлече вниманието на своите съученици и учители. Още през този период той прави първите опити да пресъздаде върху платно героичните страници от българската история. През 1878 г. той започва да участва в годишните студентски изложби, получава няколко малки сребърни медала. През същата година, по препоръка на Перов, обещаващият млад художник е приет в Художествената академия.
Смирнов имаше късмет тук с учители, той започна да учи под ръководството на професорите П. М. Шамшин и П. П. Чистяков. Тук, както и в Москва, той бързо става един от най-добрите студенти. През четирите години на обучение в Академията Василий получи всички възможни академични награди, включително малък златен медал за програмата „Завръщането на блудния син в дома на родителите си“, което му позволи да участва в конкурса за правото да се пенсионира в чужбина за четири години за сметка на Академията по изкуствата. За конкурса той представи голяма картина „Св. Правоверният принц Михаил Черниговски в Ордата пред щаба на хан Бату. За работата си Смирнов получава голям златен медал, званието класен художник от 1-ва степен (дава право на висок ранг при записване в държавната служба) и става пенсионер на Академията.
Смирнов заминава на пенсионно пътуване в чужбина във време, когато в европейската живопис настъпват драматични промени. В неявъзникнаха нови стилове и тенденции, експериментите на млади художници с цвят и форма развълнуваха свикналата европейска публика с всичко. Смирнов буквално се потопи с глава в този кипящ артистичен живот. Пътува из Европа, посещава известни музеи, работилници на уважавани художници и все още непризнати гении на живописта, чийто талант тепърва започва да си проправя път към публиката. За кратко време успява да посети Виена, Венеция, Болоня, Падуа, Флоренция и за кратко се отбива в Рим. След това отива на индустриална и художествена изложба в Торино, откъдето отива в Париж за следващия Салон на изкуствата. Тогава желанието да види новостите на европейската живопис го отвежда в Англия, Белгия, Холандия, Германия и Чехия. И в същото време той все още успя да напише себе си. Просто невероятно представяне. Нищо чудно, че той каза на приятелите си: „Ще спим на стари години. Сега трябва да имате време да видите всичко най-добро и да напишете своето не по-лошо.
От есента на 1884 г. Смирнов се установява в Рим. Искаше да осмисли всичко, което видя, и да се заеме със сериозна работа. Още в началото на 1885 г. той започва работа върху картина с евангелски сюжет - "Апостолите Петър и Йоан на Божи гроб". Но библейската тема се развива бавно и художникът скоро я напуска и се обръща към сюжети от историята на древен Рим. Първата му голяма картина от тази серия е платното "Триумфът на Попея над Октавия".
Смирнов се потопи в преподавателския живот на Академията с голямо желание. Във влажния петербургски климат обаче започна да прогресира сериозно белодробно заболяване, получено през годините на академично обучение. В края на 1889 г. той трябва да се върне в Италия. Художникът започва да работи върху скици в Помпей, възнамерявайки да нарисува няколко нови исторически картини. В тези произведения, много от които сега са водещимузеи и художествени галерии, той демонстрира своя подход към пленерната живопис, която печели все повече привърженици в Европа. Неговите скици са буквално изпълнени със слънчева светлина и въздух, струящ от топлината.
Въпреки влошеното си здраве, художникът започва работа върху голяма картина „Сутрешното излизане на византийската царица в гробниците на нейните предци“, чиято първоначална скица той нарисува през 1884 г. В тази работа той най-накрая се отклони от академичните канони. Смирнов започва да рисува с малки щрихи, опитвайки се да оприличи картината на пъстра византийска мозайка. Подходът беше много интересен и обещаващ. Така че по това време художниците все още не са писали.