Съдилищата изискват контрол дали контрагентът е платил ДДС
В тази статия: Какви данъчни аргументи слушат съдилищата? Как една компания може да обоснове своята позиция? Какво може да се направи, за да се сведе до минимум рискът от искове?
ОФИЦИАЛНА ДЪЛЖНОСТ Андрей БРУСНИЦИН, съветник на Държавната публична служба България 3 клас:
- Тъй като това решение беше взето от Президиума на Върховния арбитражен съд на Руската федерация, който е длъжен да следи за еднаквостта на арбитражната практика (клауза 1, член 304 от Арбитражния процесуален кодекс), вярвам, че тази позиция ще стане широко разпространена.
Оказва се, че данъкоплатците все още трябва да контролират дали контрагентът е платил данъци. Защо съдилищата вземат страната на длъжностните лица и отказват да приспаднат ДДС?
ДАНЪЧНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ИЗПОЛЗВАТ ВРЪЗКИ КЪМ ВИСШИ СЪДИЛИЩА
Чиновниците се позовават на положителна за тях арбитражна практика. В крайна сметка решенията, например на Конституционния съд, са задължителни за цялата територия на България (чл. 6 от Федералния конституционен закон от 21 юли 1994 г. № 1-ФКЗ „За Конституционния съд на България”).
Така в решение от 25 юли 2001 г. № 138O Конституционният съд отбелязва, че „принудителното събиране по предвидения от закона начин от недобросъвестни данъкоплатци на непостъпили в бюджета данъци не нарушава конституционните гаранции на правото на частна собственост“. Според данъчните фирма, която е сключила договор с контрагент, който не е платил ДДС в бюджета, сама по себе си е недобросъвестна. Това означава, че не може да използва в своя защита нюансите на законодателството, които позволяват прихващане на ДДС, докато партньорът не е платил данъка. При решаването на такива въпроси окръжните съдилища често се съгласяват с такъв аргумент (например решения на федералните арбитражни съдилища на Урал от 10 септември 07 г. № Ф09-3532 / 07-С3, Поволжски от18.05.06 г. № A55-12502 / 2005-3 области).
ОФИЦИАЛНА ДЪЛЖНОСТ Андрей БРУСНИЦИН, съветник на Държавната публична служба България 3 клас:
- Все пак презумпцията за добросъвестност, за която говори Конституционният съд на България в посоченото решение, означава, че данъкоплатецът се счита за правилно изпълняващ задълженията си, докато не се докаже противното от данъчния орган. И само ако данъчният орган докаже намерението на данъкоплатеца да получи неоснователна данъчна облага, тогава определени действия, включително тези, насочени към получаване на данъчно приспадане, могат да се считат за злоупотреба с правото. Някои инспектори обаче го тълкуват по съвсем различен начин.
Съгласно решенията на Конституционния съд от 08.04.04 г. № 169-O и от 04.11.04 г. № 324-O, правото на възстановяване на сумите на ДДС от бюджета съответства на задължението за плащане на данък в бюджета. Тоест данъчните власти могат да откажат правото на приспадане на ДДС, ако доставчикът не е превел данъка. По този начин съдът намира този аргумент за обоснован в решенията на федералните арбитражни съдилища на Западносибирския окръг от 23 юли 08 г. № F04-4437 / 2008 г. (8402-A75-41), Москва от 4 февруари 2008 г. № KA-A40 / 8852-07, от 21 януари 2008 г. № KA-A40 / 14503 -07 области.
В допълнение към решенията на Конституционния съд има и решения на Президиума на Върховния арбитражен съд на Руската федерация в полза на данъчните власти. По-специално, резолюции от 13.12.05 г. № 9841/05, 10048/05, 10053/05. В тях съдът отбеляза, че ако данъчният орган предостави доказателства за липсата на бизнес транзакции и плащането на данъци в бюджета, то не трябва да се ограничава до официална проверка на съответствието на документите на данъкоплатеца с изискванията на Данъчния кодекс на Руската федерация. Необходимо е да се оценят всички доказателства по делото в съвкупност и във взаимна връзка, за да се изключат вътрешните противоречия и несъответствия между тях. Този аргумент съдивзети предвид при вземане на решение в полза на инспекторите (решения на федералните арбитражни съдилища на Москва от 02.09.08 г. № KA-A40 / 8149-08-P, регион Волга от 30.05.08 г. № A57-12614 / 07 области).
Данъчните се позовават и на споменатото вече Постановление на Президиума на Върховния арбитражен съд България от 12 февруари 2008 г. № 12210/07. Съдът счита, че дружеството е имало реална възможност да проучи историята на взаимоотношенията на предишните собственици на недвижими имоти, сочещи целенасочените действия на доставчика за избягване на плащането на ДДС при продажбата на сградата.
ОФИЦИАЛНА ДЪЛЖНОСТ Андрей БРУСНИЦИН, съветник на Държавната публична служба България 3 клас:
- Действително законодателството не установява отговорност на данъкоплатеца за действията на трети лица, включително като го лишава от правото на данъчно приспадане. В същото време правилото „познай своя контрагент“ е едно от най-важните в бизнеса. Ако въз основа на резултатите от обективна проверка се окаже, че данъкоплатецът е имал възможност да получи информация за плащането на данък от контрагента, но не го е използвал, тогава отказът за приспадане може да бъде напълно оправдан.
Така в полза на инспекторите има доста обемна арбитражна практика, при това на висши съдилища. Има обаче възможност да се преборим с претенциите на длъжностните лица.
НА КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ ДАНЪКОПЛАТЕЦЪТ
Компаниите могат да изтъкнат няколко аргумента в своя защита. Много е вероятно съдът да ги вземе предвид при вземането на решение.
Зависимостта на приспадането от плащането на ДДС от контрагента не е установена. Данъчното законодателство не предвижда такова основание за получаване на данъчни облекчения като плащането на ДДС от доставчиците към бюджета. Член 172 от Данъчния кодекс на България гласи, че една компания може да получи приспадане, акоизпълнени са три условия: стоките, работата, услугата са кредитирани, предназначени за дейности, облагаеми с ДДС, и фирмата има фактура. Няма други условия за приспадане и данъчните нямат право да добавят нови.
ЕКСПЕРТЕН КОМЕНТАР Рафаел УСМАНОВ, заместник генерален директор за консултации, Скот, Ригс и Флетчър (одит) CJSC:
- В скорошно решение от 19 август 2008 г. № 8947/08 Върховният арбитражен съд също подчерта, че неизпълнението на задълженията на контрагентите за плащане на ДДС не може да служи като основание за отказ на данъчни приспадания.
Няма задължение за проверка на контрагента. Обосновавайки твърденията си, нито данъчните власти, нито съдилищата, които застават на тяхна страна, се позовават на Данъчния кодекс. В крайна сметка няма нито дума за необходимостта от проверка на доставчика. По-скоро, напротив, има индикация, че данъкоплатецът няма право да наблюдава своите контрагенти. Дори неизпълнението на задължението за плащане на данък към бюджета, ако това не може да се квалифицира като данъчно престъпление, е данъчна тайна, която не подлежи на разкриване (подточка 3, клауза 1, член 102 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Съдилищата най-често се съгласяват с този аргумент (например решенията на федералните арбитражни съдилища на Урал от 01.07.08 № F09-3955 / 08-S2, Москва от 14.05.08 № KA-A40 / 4150-08, Западен Сибир от 30.04.08 № F04-2792 / 2008 (458 7-A46-41), Волжски от 15.04.08 г. № A55-14893/07 области).
Компанията не носи отговорност за действията на партньорите. Има и решение на Конституционния съд в подкрепа на данъкоплатците. Така в решение от 16 октомври 2003 г. № 329-О на Конституционния съд България изрично постановява, че прилагането на понятието „добросъвестност” не може да налага допълнителни задължения на дружеството. Данъкоплатецът не носи отговорност за действията на всичкиорганизации, участващи в многоетапния процес на плащане и прехвърляне на данъци към бюджета (постановления на федералните арбитражни съдилища на Москва № KA-A41/8662-08 от 15 септември 2008 г., № A56-38571/2007 на Северозападния съд от 5 септември 2007 г. и райони на Волжския регион № A65-610/08 от 28 август, 2008).
В допълнение, основното условие за привличане към данъчна отговорност е вината на компанията (клауза 6, член 108 от Данъчния кодекс на Руската федерация). Съгласно член 110, параграф 1 от Данъчния кодекс на Руската федерация, лице, което умишлено или поради небрежност е извършило незаконно действие, се признава за виновно за извършване на данъчно нарушение. Неплащането на ДДС се извършва от контрагента. Оказва се, че данъкоплатецът е наказан за действия или бездействия на друго лице, което е противоправно.
МНЕНИЕ НА ПРАКТИКУВАЩИЯ Неля ЕРОХИНА, главен счетоводител на групата компании Coffee Center:
- Действително организацията не може и не трябва да носи отговорност за нарушения, извършени от други лица. Според мен трябва да носи отговорност нарушителят, а не лицето, което е влязло в договорни правоотношения с него.
Неплащането на данък от контрагента не означава получаване на данъчна облага Пленумът на Върховния арбитражен съд на България в параграф 10 от решението от 12.10.06 г. № 53 посочи, че фактът, че контрагентът на одитираното дружество е нарушил данъчните си задължения, сам по себе си не е доказателство за получаване на необосновани данъчни облекчения. За да потвърди валидността на отказа за приспадане, проверката трябва да докаже, че дружеството не е проявило дължимата грижа при избора на партньор и е било наясно с нарушенията, извършени от контрагента. При липса на такива доказателства съдът може да вземе страната на компанията (например решенията на федералните арбитражни съдилища на Северен Кавказ от 28.08.08 г. № Ф08-4925 / 2008 г., Уралски от 01.09.08 г. № Ф09-6183 / 08-С3,Район Централен № А-62-5126/2007 г. от 04.08.08 г.).
Дружеството не е длъжно да доказва своята невиновност. Член 108 от Данъчния кодекс на България установява, че данъчно задълженото лице не е длъжно да доказва своята невиновност за извършване на данъчно нарушение. Следователно данъчните власти са тези, които трябва да събират информация, че организацията е имала намерение да извлече неразумни ползи. Или да се докаже наличието на тайно споразумение между организацията и контрагентите, насочено към възстановяване на данъци.
По-специално Федералният арбитражен съд на Волжския окръг се съгласи с данъчните власти, че само добросъвестни данъкоплатци имат право на приспадане (указ № A55-4112 / 05-10 от 10 февруари 2006 г.). Според него обаче това означава само, че ако инспекторите се съмняват във фирмата, те трябва да извадят доказателствата.
МНЕНИЕ НА ПРАКТИКУВАЩИЯ Роман ОМЕЛЯНЧУК, финансов консултант:
- Тъй като данъчните власти поставят правото на приспадане в зависимост от получаването на такава информация, тяхната собствена логика може да бъде използвана срещу тях. Факт е, че купувачът, получавайки приспадане на ДДС, избягва неоправдани разходи, които би могъл да направи, ако данъчните власти откажат приспадане. И съгласно параграф 1 на член 3 от Федералния закон от 29 юли 2004 г. № 98-FZ „За търговските тайни“, информацията, която позволява при съществуващи или възможни обстоятелства да се увеличат доходите или да се избегнат неоправдани разходи, се признава за търговска тайна. В резултат на това, като събира финансова и икономическа информация за контрагента, купувачът директно нарушава закона.
ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ЗА МИНИМИЗИРАНЕ НА РИСКА
В същото време не всяка компания е готова да защити правата си в съда. За минимизиране на риска от евентуални исковеданъчните власти, можете да направите следното:
Първо вземете копие от удостоверението за регистрация на контрагента в Единния държавен регистър на юридическите лица. Така дружеството е убедено в съществуването на контрагента и неговата гражданска правоспособност. Разбира се, липсата на такъв документ не винаги води до отказ от правото на приспадане на ДДС (постановления на федералните арбитражни съдилища на Северозападния регион от 09.06.08 № A44-2525 / 2007 г., на Урал от 18.03.08 г. № F09-1522 / 08-C3 области). Въпреки това е по-безопасно да го получите. Обикновено тази стъпка вече е достатъчна за съдилищата, за да признаят, че компанията е показала надлежна грижа (решения на федералните арбитражни съдилища на Волжския регион от 15 юли 2008 г. № А57-579 / 08, Западносибирски от 30.04.08 г. № Ф04-2792 / 2008 (4587-А46-41) области).
На второ място, можете да поискате копие от декларацията за ДДС с маркировка от данъчните власти за получаване на протокола за изпращане или известие по пощата, в зависимост от начина на изпращане на отчетите. При това е достатъчно да имате подписана и изпратена не цялата декларация, а само първия лист, показващ, че тя съществува.
Освен това можете да получите извлечение от книгата за продажби на сделка между фирми, като посочите колко е отразена сделката в данъчните регистри. Извлечението може да бъде издадено безплатно, например като копие от книгата за продажби, но сортирано по един купувач.
ЕКСПЕРТЕН КОМЕНТАР Валери БАХТИН, експерт на Първа консултантска къща "Какво да правя Консулт":
- Препоръчително е да се предприемат други обезпечителни мерки, които не са свързани с плащането на данъка от контрагента, а като цяло с неговата дееспособност. По-специално, по-безопасно е да имате заверено копие от хартата на контрагента. Той е длъжен да го представи в съответствие с параграф 4 от член 11 от Федералния закон от 26 декември 1995 г. № 208-FZ или параграф 3Член 12 от Федералния закон № 14-FZ от 8 февруари 1998 г. в зависимост от правната форма на дружеството. Необходимо е също така да поискате копия от решението за назначаване на директора, заповедта за назначаване на счетоводител или други упълномощени лица. Тези документи потвърждават пълномощията на лица, подписващи договори, товарителници, фактури.