Съдържанието на решението на арбитражния съд като процесуален документ се определя от

При вземането на своето решение арбитражният съд трябва да разреши следните въпроси:

1) оценява доказателствата;

2) определя кои обстоятелства от значение за делото са установени и кои не са установени;

3) решава кои закони и други нормативни правни актове, към които лицата, участващи в делото, не трябва да се прилагат в този случай;

4) определя кои закони и други нормативни правни актове трябва да се прилагат в този случай;

5) установява какви са правата и задълженията на лицата, участващи в делото;

6) решава дали искът подлежи на удовлетворяване.

Списъкът на въпросите, които трябва да бъдат решени при вземане на решение, е установен в чл. 125 APC RF.

Съдържанието на решениетона арбитражния съд като процесуален документ е определено в част 2 на чл. 127 APC RF. Състои се отуводна, описателна, мотивировъчна и диспозитивна част.Всички части на решението са неразривно свързани, съставлявайки единен процесуален документ.

Уводната часттрябва да съдържа следните данни:

а) да произнесе присъда в името на България;

б) номер на делото и дата на решението (година, месец, ден);

в) мястото на съдебния процес;

г) наименованието на арбитражния съд, постановил решението, се посочва изцяло, тук не се допускат съкращения;

д) състав на съда - имената и инициалите на съдиите, взели това решение;

д) имената на участващите в делото лица трябва да бъдат посочени изцяло, без съкращения;

ж) предмет на спора, тоест материалноправните претенции на ищеца срещу ответника;

з) имената на лицата, присъстващи на съдебното заседание, с посочване на техните правомощия.

Освен отот горното в уводната част на решението съдът трябва да посочи, че делото е разгледано в открито (или закрито) съдебно заседание.

Описателната частна решението трябва да съдържа резюме на исковата молба, отговор на нея, други обяснения, изявления и молби на лицата, участващи в делото.

Първо се излагат накратко предметът и основанието на иска. Ако ищецът промени предмета или основанието на иска, увеличи или намали размера му, това също трябва да бъде посочено в описателната част на решението. След това съдът излага позицията на ответника – дали признава иска или възразява срещу него. В последния случай основанията за възражението трябва да бъдат изложени накратко. След това в решението се излагат обяснения на други лица, участващи в делото: трети лица, държавни органи или органи на местното самоуправление, заинтересовани страни по дела за установяване на факти с правно значение.

Мотивитена решението трябва да съдържат фактическата и правна обосновка на заключенията на арбитражния съд. Мотивите са онези съображения, доводи на съда, въз основа на които той е взел решение по конкретно дело. Изложението на мотивите в текста на решението прави извода на съда разбираем и убедителен.

Фактическата обосновка на решението се състои от решенията на съда относно фактите, основаващи се на иска, включително насрещния иск и иска на третата страна, деклариращи независими претенции по предмета на спора, както и решения относно фактите, лежащи в основата на възраженията срещу иска, и други факти, признати от арбитражния съд като съществени за разрешаването на този случай.

Законът изисква в мотивната част на решението съдът да посочи кои конкретни обстоятелства от значение за делото счита за установени и кои не. Арбитражният съд трябва да заявитехните виждания за всеки факт, който е включен в предмета на доказване по това дело. Тези факти са предвидени от нормата (нормите) на материалното право (гражданско, поземлено, финансово и др.), Подлежащи на приложение в този спор. Фактическата обосновка на решението ще бъде пълна само ако то съдържа съждения относно всички юридически факти, предвидени от приложимия материален закон.

Отделно в тази част на решението трябва да се обоснове правото на ищеца на удовлетворяване на неговите изисквания в определения размер или дял (например при предявен иск за признаване на собственост върху имот).

В мотивите арбитражният съд трябва да даде и правната обосновка на решението. Тук е необходимо да се посочат нормите на материалното право, които съдът е приложил при решаване на делото, и нормите на процесуалното право, от които се е ръководил. Ако арбитражният съд не прилага закона или други нормативни правни актове, посочени от лицата, участващи в делото, той трябва да посочи причините, въз основа на които не счита за възможно да ги приложи при разрешаването на спора.

Диспозитивътна решението на арбитражния съд трябва да съдържа заключения относно удовлетворението или отказа да се изпълни всяко заявено изискване. Тези заключения трябва да бъдат формулирани кратко, ясно и по императивен начин. Диспозитивът на решението може да съдържа решение:

1) при пълно удовлетворяване на вземанията;

2) при отказ от иска;

3) относно удовлетворяването на иска в едната част и отказа в другата.

Когато по делото участват няколко ищци и ответници, в решението се посочва как е решен спорът по отношение на всеки от тях. При пълно или частично задоволяване на първоначалните инасрещни искове, в диспозитива на решението се посочва сумата, подлежаща на възстановяване в резултат на прихващането.

В същата част на решението съдът посочва разпределението на съдебните разноски между участващите по делото лица.

В случаите, когато арбитражният съд установява процедурата за изпълнение на решението или препраща решението към незабавно изпълнение или предприема мерки за осигуряване на неговото изпълнение, това се посочва в решението.