Съдът на Соломон (Виорел Ломов)
Да започне книгата с присъдата на праведните, крайъгълният камък на справедливостта, самият Бог заповяда. За присъдата на Соломон, като един вид еталон за мъдра, правилна и бърза присъда, се говори от почти три хиляди години.
Третият цар на израелско-еврейската държава Соломон (Шломо от иврит „мирен“, „благословен“; ок. 965-928 г. пр. н. е.) вече е признат за най-великия „слънцеподобен“ мъдрец, създател на „златния век“ на Израел. Според Библията страната просперира по време на управлението на Соломон. Само един златен монарх получава 666 таланта годишно (над 30 тона) - за малка държава това е фантастична сума. Нищо чудно, че "трите шестици" са се превърнали в заветното число на идолопоклонниците. Кралят е законодателят, върховният владетел и съдията на хората и по неговите съдебни дела той се оценява като праведен или, напротив, неправеден суверен.
Най-често библейската история за две жени и бебе се преразказва със собствени думи, но все пак е по-добре да цитирате кратък пасаж от Писанието, като самия съд.
„Тогава две блудници дойдоха при царя и застанаха пред него. И една жена каза: О, господарю! Аз и тази жена живеем в една къща; и родих с нея в тази къща; на третия ден след раждането ми и тази жена роди; и бяхме заедно, и нямаше чужд човек с нас в къщата; само ние двамата бяхме в къщата; и синът на жената умря през нощта, защото тя го приспа; и тя стана през нощта и взе сина ми от мен, когато аз, вашият слуга, спях, и го положи на гърдите си, и положи мъртвия си син на гърдите ми; На сутринта станах да нахраня сина си и ето, той беше мъртъв; и когато го погледнах сутринта, не беше моят син, когото родих. А другата жена каза: Не, моят син е жив, а вашият син е мъртъв. А тя й каза: не, сина тимъртъв, но моят е жив. И те говореха това пред царя. И царят каза: Този казва: Моят син е жив, а вашият син е мъртъв; и тя казва: не, вашият син е мъртъв, а моят син е жив. И царят каза: Дай ми меч. И донесоха меча на царя. И царят каза: Разрежете живото дете на две и дайте половината на единия и половината на другия. И жената, чийто син беше жив, отговори на царя, тъй като цялата й вътрешност беше развълнувана от съжаление към сина й: О, господарю! дайте й това дете живо и не го убивайте. А другият каза: да не е нито за мене, нито за теб, отсечи го. И царят отговори и каза: Дайте това живо дете и не го убивайте: тя е неговата майка. И целият Израил чу за присъдата, както царят отсъди; и започнаха да се страхуват от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да извърши присъда.” (3 Царе, гл. 3, ст. 16-28)
Какъв поразителен контраст със съвременния съд, дълъг, затънал в макулатурата на делата, показанията на свидетелите и думите на участниците в процеса, често безразлични към разкриването на истината и съдбата на осъдените! Неслучайно дворът на Соломон е изобразен на стенописи и в картини на Рафаело, Н. Пусен, Рубенс, Г. Доре, К. Флавицки, Н. Ге и други и се превръща във фолклорен сюжет на много народи по света. В България през 16-17 век, например, има много популярни щампи и ръкописни сборници с морализаторска литература на тази тема, а в света изразът "Соломонов двор" става крилат.
Соломон ясно показа първоначалния и единствен смисъл на съда – справедливостта, за която всъщност законите се пишат в съда. Гладко на хартия, но в живота законът често е "теглич", затова често срещаната фраза "Кои са съдиите?" (А.С. Грибоедов). Въпросът не е празен, т.к съдията е този, който е надарен в съда с правото да екзекутира или помилва - не само чрез дебат на страните, нои според собствената си съвест. Всъщност от Соломон тръгва, че основната фигура на всеки съд е съдията и именно той определя качеството и резултата от установяването на истината.
P.S. Не е ли вярно, че "решението на Соломон" е много по-милостиво, по-справедливо и по-елегантно от "Екзекуцията не може да бъде помилвана"?
Фиг. Жан-Батист Жозеф Викар „Присъдата на Соломон“, 1785 г., Музей на изящните изкуства, Лил, Франция.