Семейството на 70-годишния Горбачов напусна Приморието, за да живее в Хунчун – Български вестник
Възрастна двойка доказа на всички, че пенсионирането не е краят на живота.
Василий Иванович, бивш капитан на Далекоизточното параходство, заедно със съпругата си Галина Ивановна направиха нещо, което дори младите хора не смеят да направят: на 72-годишна възраст той купи апартамент в град Хунчун, провинция Дзилин, Китай.
Докато повечето му приятели пенсионери в България мислят как да платят сметки за комунални услуги, къде да се лекуват и да намерят пари за повече или по-малко приличен живот, Василий Иванович и Галина Ивановна кроят планове за бъдещето – мечтаят да обиколят цял Китай с колата си и да научат китайски.
Българските пенсионери вече са атракция в китайския град Хунчун, граничещ с Приморския край.
Всяка сутрин в пет часа Василий Иванович с огромно овчарско куче на име Байкал се разхожда по павираните улици. И околните портиери го поздравяват, който е на китайски: „Ни хао“, а който вече е на български: „Здравей“. Някои от минувачите, гледайки изненадано огромно куче (в КНР едва наскоро имаше мода да се отглеждат кучета у дома, но е забранено да се отглеждат големи породи), почтително се отдръпнаха настрана, а децата ентусиазирано се приближиха и се опитаха да опознаят Байкал и неговия собственик.
Врата без йероглифи
Районът, в който Горбачови са купили апартамент за себе си, се нарича Чанбай - престижно място в Хунчун. Шестетажна тухлена къща, на партерния етаж на която има магазин за хранителни стоки, сервизи и фризьорски салон, малък двор, охраняем паркинг и портиер. Кодовата ключалка на входа отваря вратата към чиста площадка, на вратите има сложно очертани червени йероглифи - те пазят духовете тук и желаят щастие. И само една врата липсвайероглифи, по които предполагам, че вече сме пристигнали в апартамента на Горбачови.
Давам на Галина Ивановна бакалски подарък от Родината: черен бородински хляб, пушена херинга и доматено пюре - китайската доматена паста не е подходяща за български борш. Василий Иванович заключва Байкал на балкона и аз питам Галина Ивановна какво ги е подтикнало да се преместят в Хунчун.
„Преди ни се струваше, че животът вече е приключил - децата пораснаха, животът стана безинтересен, появи се някаква раздразнителност, вероятно много хора имат такова чувство в пенсия“, казва домакинята. - Тогава решихме да отидем в Китай и да видим как живеят хората там.
„Американците казват, че трябва да смените професията си два пъти в живота си и три пъти да промените мястото си на пребиваване, за да имате импулс за живот“, присъединява се Василий Иванович. - Целият ни живот беше свързан с Азия, плувахме много, но запознаването с Китай се проведе по един маршрут: пристанище - разтоварване - товарене. И когато се пенсионираха, поканих жена ми да пътуваме. Сега ще живеем тук, а след това ще отидем по-нататък - в Харбин, Шанхай. От друга страна, аз съм работил 35 години в спедицията, пенсията ми е като на чистачка, с такива стотинки се живее по-лесно в Китай.
Така Горбачови събраха всичките си спестявания, оставиха апартамент и кола на децата и пристигнаха в Хунчун. И отначало посетихме всички пристанища на север и юг, отидохме в китайските курорти с туристически ваучери. Но от всички непристанищни градове най-много харесаха Хунчун. Първо, с провинциалното си спокойствие, и второ, с чистотата. Но основното е, че хората тук са много приятелски настроени: корейци, китайци, манджурци. А такава чиста гора, признаха Горбачови, отдавна не е имало нито в България, нито в Централен Китай. И, разбира се, ощеЕдин плюс на Хунчун е, че се намира близо до руско-китайската граница. 30 минути - и сте в крайморското село Краскино. Четири часа - и във Владивосток.
Телефонно обаждане прекъсва разговора ни. Докато собствениците си говорят, аз оглеждам апартамента: две стаи, кухня, две остъклени тераси, ламиниран паркет на пода.
„Общуваме с жестове, ние бавно учим китайски, въпреки че по някаква причина те ме разбират по-добре от Галина“, смее се Горбачов. - Сега ни гостува едно китайче, между другото се обади. В училище учи български, а ние му помагаме с произношението и граматиката. Като цяло, когато нашите приятели разбраха, че ще се преместим в Китай, те заключиха, че сме луди. Плашеха ни, че нищо не знаем, че утре политиката ще се промени и ще ни изгонят, а апартамента ни ще отнемат.
Но Горбачови не се страхуваха. Жилището е закупено официално, апартаментът е регистриран не на името на китайски гражданин - фигурант, а на името на Василий Иванович. И той е свободен да се разпорежда с него.
Веднъж месечно - до България
Площта на апартамента е 60 кв. м. Цената е 16 хиляди долара (за сравнение: двустаен апартамент във Владивосток е 150-180 хиляди долара). Горбачови плащаха в юани. Техният апартамент се счита за малък, повечето от другите за продажба са с много по-голяма площ, но нашите сънародници предпочитат по-малък.
- Извозване на боклука - 6 юана (един юан - 3,5 рубли) на месец, вода - 21 юана, - казва собственикът. - Най-големите разходи са за топлина, няма парно, няма батерии. Източникът на топлина е подово отопление, струва 102 юана на месец. Е, останалото са дреболии.
С една дума, Горбачови ще харчат 1950 юана годишно за всички комунални услуги, включително електричество, което е около 7000 рубли.
- Харчим за хранамалко, докато на практика не се отказваме от нищо, най-доброто месо - 30 юана (100 рубли), бутилка бира - от 2 до 5 юана (от 7 до 18 рубли). Сега се появи много свежа зеленина, обикновено струва стотинка. Да, дори започнах да дебелея тук, има толкова много изкушения, - смее се Галина Ивановна.
- Ами ако се разболеете?
- Трябва да плащате навсякъде, но сравнете - казва Галина Ивановна. - За тестове и диагностика в добър медицински център във Владивосток дадох 8000 рубли без лечение! И тук тестовете, диагнозата и пълният курс на лечение за 10 дни според диагнозата ми струват 1500 рубли за нашите пари.
- Нямате ли проблеми?
- Визите не са много удобни. Имаме годишна виза, но в такава форма, че трябва да пътуваме до България веднъж месечно.
Песимистите нямат място тук
- Български граждани вече купиха 4 апартамента в нашата къща, а моите приятели - капитаните със съпругите си, по нашия пример, също сериозно се замислиха за преместване - каза Василий Иванович още на прага на къщата. „Пенсионирането не е краят на живота. Ние също искаме да доведем нашата внучка тук, тя скоро ще стане на три години, ще я дадем на китайска детска градина - точно срещу къщата ни, ще тича с китайчета, ще научи езика, може би ще научи някой да говори български.
- Разбира се, песимистите нямат какво да правят тук - обобщава Галина Ивановна - те ще хленчат, че хората тук са различни. И сякаш заживяхме отново и разбрахме, че сме направили правилния избор.
Ма Юнджи, ръководител на отдела за пропаганда на партийния комитет на град Хунчун:
- Стремим се да направим престоя на българските граждани в град Хунчун максимално комфортен. Всички табели в нашия град са написани на три езика:китайски, корейски и български. Менюто в най-добрите ресторанти задължително се дублира на български език. Персоналът също трябва да говори малко български. Регионалният ни вестник „Туманган” също скоро ще бъде отпечатан на три езика. Сега засилваме работата си по изучаване на български език.
Хунчун (в превод от манджурски – „краят на реката“) се намира в Янбянско-корейската автономна префектура на провинция Дзилин на кръстопътя на три граници – България, Китай и Северна Корея. Населението е 220 хиляди души. Национален състав: ханс, корейци, манджурци. Най-близкото българско село Краскино е на 15 км.