Сергей Воронцов за характеристиките и функциитеЦУКСов Министерство на извънредните ситуации на България - ОРЪЖИЯ на БГ
Интервю / Видео на деня
Нови дизайни / Нови членове
Партньорски новини
Независим военен преглед
Новини / Силови структури / Органи на реда
Сергей Воронцов за възможностите и функциите на Централните центрове за управление на Министерството на извънредните ситуации на България
- да Министърът постави за задача да се извърши модернизация до 2020 г. Никоя система не може да функционира успешно без непрекъснато усъвършенстване. Освен това в днешно време на бързо развитие на технологиите, комуникационните и контролните системи.
Нека ви припомня как започна създаването на системата за антикризисен мениджмънт в нашия отдел.
През 1993 г. е създаден 151-ви информационен център на Държавния комитет за гражданска отбрана, извънредните ситуации и бедствия (ГКЧС). През 1994 г. е преобразуван първо в 151-ви център за управление, а след това в 151-ви център за управление при кризи.
В съответствие с измененията, направени във Федерални закони № 28-FZ „За гражданската отбрана“ и № 68-FZ „За защита на населението и териториите от природни и причинени от човека извънредни ситуации“ през 2016 г., осигуряване на координацията на дейностите на органите за управление на гражданската отбрана, управлението на силите и средствата за гражданска отбрана, организиране на информационно взаимодействие между федералните органи на изпълнителната власт, изпълнителните органи на субектите на България, местните власти и организации при решаване на проблеми в областта на гражданската отбрана, както и при прилагането на мерки за информационна подкрепа за вземане на решения в областта на гражданската отбранаотбраната на федерално ниво се осъществява от Националния център за управление при кризи, който е орган за ежедневно управление, а на междурегионално и регионално ниво органите за ежедневно управление са центровете за управление на кризи на регионалните центрове и главните управления на Министерството на извънредните ситуации на България.
Сега, в допълнение към НЦУКС, във всички региони има 85 ЦУКС на Главните управления по субектите на България и осем ЦУКС на областни центрове на Министерството на извънредните ситуации на България.
Създадената през последните години система от центрове за антикризисен мениджмънт позволи да се намали до 15 минути времето за подаване на информация от мястото на инцидента навсякъде в България до висшите органи и съответните служби за спешно реагиране.
Сега Националният център за управление на кризи е интелигентен многостепенен контролен комплекс от ново поколение, който позволява 24/7 да решава задачите на междуведомствена координация, оперативно управление и реагиране при извънредни ситуации за предотвратяване и отстраняване на извънредни ситуации.
НЦУКС онлайн обработва огромен масив от информация, изтичаща от всички субекти на България. Няма аналози на центъра и неговия хардуерен и софтуерен комплекс в никоя страна по света.
Използването на най-новите технологии в работата на центъра дава възможност да се обработват всички видове информация в реално време с помощта на глобални навигационни спътникови системи и технологии за глобален мониторинг, базирани на космическо дистанционно наблюдение на Земята.
Опитът от създаването на CUC в Министерството на извънредните ситуации показа своята ефективност и нашият опит се използва от други министерства и ведомства, включително международни организации, чрез създаване на свои собствени ситуационни центрове. Всички федерални изпълнителни органивластите са във връзка в реално време с NTsUKS, което позволява в рамките на Единната държавна система за предотвратяване и елиминиране на извънредни ситуации (RSChS) да се използват силите на други министерства за бърза реакция при извънредни ситуации.
- И все пак какво и как се предлага да се модернизира?
- В момента единната система за управление включва: Националния център за управление при кризи, 8 междуобластни и 85 регионални ЦУЦ. Тази година беше открит още един ЦУКС в Чукотка.
Сега информацията за спешни случаи от областните центрове първо отива в междурегионалните центрове, а оттам - в NCUC. За да намалим времето за трансфер на информация, планираме да извършим редица дейности, насочени към модернизиране на тази система.
- Защо този проблем не може да бъде решен при създаването на центровете?
- По-рано специално припомних историята и етапите на създаването на системата за антикризисно управление на Министерството на извънредните ситуации в България. Такава мощна и високотехнологична система не може да бъде създадена за една нощ. Това беше дълъг процес, по време на който беше използван най-добрият световен опит в антикризисното управление, тествани са най-новите телекомуникационни технологии и са разработени технологии за моделиране и прогнозиране на извънредни ситуации.
В момента те позволяват правилно да се оцени ситуацията и да се вземат навременни управленски решения, да се разположат необходимите сили и да се координира тяхната работа.
Очевидно е невъзможно да се създаде толкова развита и интелигентна система в цяла България наведнъж, нейното формиране е ставало на етапи. Беше необходимо да се създаде инфраструктура, телекомуникационна мрежа, да се обучат специалисти в областта на антикризисното управление, да се развиятспециализиран софтуер и др.
На първия етап е създаден НЦУКС. Тогава бяха създадени CUC на междурегионално ниво, след това CUC на регионално ниво. След завършване на строителството на регионалните центрове те провериха дали всичко работи и започна обучението на специалисти за ЦУКС-овете на териториалните органи на Министерството на извънредните ситуации на България).
Нямаше нито средствата, нито техническите възможности да направи всичко наведнъж. Тогава беше рисковано. Междурегионалното ниво на CUC беше необходимо на етапа на формиране. Сега, когато в цялата страна е създадена и функционира високотехнологична регионална мрежа от центрове за управление на кризи, които са пряко свързани с Националния център за управление на кризи, междурегионалните NCAC във вида, в който съществуват в момента, са изчерпани и се нуждаят от модернизация.
- Оказва се, че междурегионалните центрове в момента не са необходими?
- Никой няма да ликвидира междуобластния ЦУКС. Модернизацията на тяхната дейност включва промяна на задачите и функциите, пред които са изправени на нов етап от развитието. По-специално, мониторингът, прогнозирането и моделирането на извънредни ситуации, актуализирането на информацията за информационните ресурси и системите, използвани в дейностите на органите за управление на RSChS, ще останат в междурегионалния ЦУКС.
Предлага се на областния ЦУКС да се възложат функциите по управление на силите и средствата на РСЧС, организиране на обществена информация и информационно взаимодействие с общините. Те също така ще осигурят организацията на комуникацията в аварийните зони с помощта на мобилни системи за космическа връзка и средства за наблюдение на космоса. В крайна сметка това трябва да повиши ефективността на реагирането при извънредни ситуации, както и да консолидира личнитеотговорност.
- Как ще се вземат предвид особеностите на регионите при модернизацията?
- На всички ЦУЦ в България е поставена задачата да прилагат съвременни информационни и аналитични технологии, технологии в областта на информационното и антикризисното управление, като се съобразяват с географските особености на всеки регион и да ги внедряват в работа. Например, ръководството на централата на Мурманска област се договори с Роскосмос за инсталиране на система за наблюдение на космоса за сметка на резерва на губернатора.
Освен това разполагаме с единна система за телекомуникации и бази данни, което ни позволява да осигурим стабилност и съвместимост между различните отдели.
На териториалните органи на Министерството на извънредните ситуации на България беше възложено да разработят предложения за подобряване на структурата на междуобластните и регионалните КУЦ, като се вземат предвид техните регионални характеристики. Тези предложения ще бъдат предоставени на отдела за стратегическо планиране, ще бъдат разгледани и ако са обосновани, ще бъдат внедрени в практическа дейност.
Перспективите за развитие на CUC в областта също се вземат предвид при обучението на специалисти в ведомствените университети.
Под егидата на Националния център за управление при кризи се развиват областните и междуобластните ЦУЦ, Единните дежурни диспечерски служби (ОДДС) на общините, но те трябва да работят по единен план. В тази връзка се извършва планирано обучение и преквалификация на специалисти от EDDS, като се вземе предвид развитието на тези услуги, се разработват единни рамкови изисквания както в рамките на Министерството на извънредните ситуации, така и в рамките на държавната система за предотвратяване и отстраняване на извънредни ситуации. Това е необходимо, така че всички технологии, телекомуникации в областта на управлението да са съвместими, да работят в едно и също информационно поле, да бъдатстабилен и защитен от неоторизиран достъп.
- Участват ли CCMS в международни дейности?
- Поради непрекъснатото нарастване на броя на трансграничните извънредни ситуации, международното сътрудничество е приоритет за НКЦМС, което включва обмен на информация с международни организации и аварийни служби на чужди държави, както и международни операции и предоставяне на международна хуманитарна помощ.
Много страни ни гледат в създаването на собствени системи за управление на кризи, а България с готовност им помага в това: обучаваме специалисти, съдействаме с оборудване и софтуер.
Министерството на извънредните ситуации на България е инициатор за създаването на глобална мрежа за управление на кризи. В момента е започнало създаването на такава мрежа: в Женева е изпратен специалист от Националния център за управление на извънредни ситуации на България, а през 2015 г. е открит главен център за управление на кризи в централата на Международната организация за гражданска защита в Женева.
Освен това имаме споразумения за обмен на информация с много страни, което значително опростява прогнозирането и моделирането на извънредни ситуации. Когато бъде създадена международна мрежа, включените в нея страни ще могат не само да използват взаимно информационната си подкрепа, но и по-ефективно да осъществяват съвместна реакция при извънредни ситуации в различни региони на света. В бъдеще се планира създаването на единна карта на риска в целия свят. Това ще бъде огромен напредък, който ще помогне за спасяването на хиляди животи.
МОСКВА, пресслужба на Министерството на извънредните ситуации на България 12