Шест урока от мисията Кряшен
Защо принадлежността към православието е толкова важна за самоидентификацията в съзнанието на един от тюркските народи? Какво е било необходимо, за да стане вярата, съхранена от кряшенците от векове, не само родна за тях, но и разбираема, ясно осъзната? И как уроците от Кряшенската мисия от 19 век могат да бъдат полезни сега?
Кряшенската духовна мисия днес изпитва някои трудности, свързани с липсата на кряшенско духовенство, малкия брой кряшенски църковни общности в градовете и селата на републиката и недостатъчното разпространение на духовността сред по-младото поколение. Тези трудности могат да бъдат преодолени, ако се обърнем и асимилираме наследството от миналото. И така, какво научаваме от историята на мисията Кряшен?
Урок 1. Господ Бог не оставя християнските народи, съхранява ги и ги подкрепя в най-трудните периоди от историята
Говорейки за кризата на кряшенците в наши дни, забравяме, че никога не е имало особено благоприятен период за кряшенците. Повечето историци са съгласни, че кряшените са приели християнството много преди Казанското ханство да бъде присъединено към Московското царство (средата на 16 век). Покръстените татари живеели заобиколени от мюсюлмани и езичници, което не било безопасно, например Свети Авраам Български загинал мъченически за приемането на Православието.
В епохата на първите казански архипастири - светците Гурий, Герман и Варсануфий - кряшенците са вкоренени в християнската традиция. Православието обаче в продължение на повече от три века се таеше в дълбините на кряшените, но не можеше да бъде изразено, тъй като кряшените не знаеха български език, не разбираха Евангелието и службите, но запазиха вярата на своите предци.
Едва със засилването на мисионерската дейност на Н.И. Илминскизапочва разбирането на основите на християнската вяра от кряшените. И какво? Щом Божието слово прозвуча на кряшенски език, православието веднага стана за тях тяхна вяра, родна, разбираема. Мисия, проведена от Н.И. Илмински, възниква през 1860 г.; Ако това не се беше случило, половин век по-късно, в началото на 20 век, кряшенският език, култура и традиции можеха да бъдат изгубени и забравени.
Днес наблюдаваме повсеместно възраждане на църковния живот: богослуженията се извършват на кряшенски език, издават се Свещеното писание и други книги от духовно-нравствен характер, работи се с младите хора. Така че сега преминаваме през далеч не най-лошите времена и всички трудности, пред които сме изправени, са напълно преодолими.
Урок 2. Преводите и богослужението на кряшенския език запазват мисионерско значение и до днес
Н.И. Илмински, още по време на обучението си в Казанската духовна академия, има опит в превода на Свещеното писание и някои книги, използвани в богослужението, на татарски език. Тогава направеният превод не донесе никаква полза в мисионерския план, тъй като се оказа неразбираем за кряшените и не търсен от мюсюлманските татари.
Николай Иванович стигна до извода, че е необходимо да се преведе на разговорния кряшенски език, като се използва кирилица при писане. Познанията по богословие и библеистика, получени в Духовната академия, му помагат при съставянето на терминологията за кряшенските преводи, освен Н.И. Илмински започва да включва носители на езика в преводи. Така Н.И. Илмински се запознава с кряшена Василий Тимофеев, най-близкия му сътрудник.
Когато службите започнали и кряшенците чули Словото Божие и църковните молитви на своя роден език, те напълно повярвали в Христос. В писмата на Н.И. Илмински запазени доказателства, че когато хората в храмаза първи път чули четенето на Евангелието или песнопения на родния си език, те неволно се просълзили от радост. Извършването на богослужения и четенето на Светото писание решително настроили кряшенците към православието.
Служба на църковно-кряшенски език
Колко актуално е това днес? Между народите, населяващи България, практически няма езикова бариера и кряшените, изглежда, биха могли да станат енориаши на българоезичните общности. Но дори и възпитаните в българската културна традиция кряшени, чули Евангелието на родния си език или дошли в храма на кряшенската общност, са толкова изумени, че са посетени от все същите сълзи на радост и благоговение, както техните благочестиви предци през 19 век. Преводите и богослужението на кряшенски език, разбира се, запазват своето мисионерско значение.
Урок 3. Православната вяра се насажда от училищната скамейка
Бяха въведени иновации в учебния процес: обучението се провеждаше на родния език на децата; голямо значение се отдаваше на изучаването на българския език; момичетата получават образование заедно с момчетата; по-големите ученици помагаха за усвояването на дисциплините на по-малките.
Свещеникът Т.Е. Егоров сред учениците на казанското татарско училище. Снимка. Начало ХХ век.
Урок 4: Семинарното обучение дава възможност на младите хора да започнат живота
Тук имаме предвид Казанската учителска семинария на Н. И. Илмински, която в съвременния смисъл представляваше педагогически колеж, и съвременната Казанска православна духовна семинария, най-висшето духовно учебно заведение на Българската православна църква. Възпитаници на училище Н.И. Илмински имаше възможност да продължи образованието си в учителскатасеминарията, която обучава гимназиални учители и дава възможност да продължат образованието си в други учебни заведения, включително университета, който възпитава цяла плеяда бъдещи учители, лекари, военни, учени и свещеници.
Николай Иванович обърна голямо внимание на възпитателния момент в обучението на своите ученици, внуши любов към храма и молитвата. В Казанската учителска семинария, наричана още чужда, тъй като две трети от учениците са от народите на Средното Поволжие и други части на многонационалната българска империя, бъдещите учители на Н.И. Илмински и духовенството на националните мисионерски енории. Селските младежи получиха възможност да напуснат селото и да получат уважавана професия.
Н.И. Илмински вярваше, че най-добрите свещеници и учители ще дойдат от селската среда като най-трудолюбивите и искрени хора.
Казанската учителска семинария
Съвременната Казанска православна духовна семинария дава възможност на младите мъже, включително вярващите кряшенци, да получат богословско и хуманитарно образование и при спазване на каноничните условия да станат свещеници. Всички разходи по учебния процес и издръжката на учениците са за сметка на Българската православна църква. Важна роля в семинарията играе учебният процес, учениците преминават литургична, мисионерска, педагогическа практика. От миналата учебна година в Семинарията е открит и девойкият отдел по регентски катехизис. Така, както по времето на Н.И. Илмински, завършилите не само градски, но и селски училища могат да получат образование и да станат духовници, като по този начин получат добро образование, присъединявайки се към броя наинтелигенция.
Урок 5. Всеки успешен проект изисква систематичен подход
Проучването на опита на православната мисия показва, че най-добри резултати са постигнати, когато организацията на дейността на мисията се извършва систематично и обхваща области като формиране на писменост, превод и образователна дейност и участие на местното население. Н.И. Илмински създава собствена мисионерска и образователна система, опирайки се на богатото наследство на българското православно мисионерство. Самият той склонен към преводаческа и педагогическа работа, Николай Иванович успява да организира преводите и издаването на богослужебна и духовно-нравствена литература на езиците на народите от Поволжието, открива първите училища и става един от основните инициатори на богослужението на националните езици.
Неговият широк кръгозор, сърдечна доброта и общителност позволиха да бъдат привлечени не само високи покровители и филантропи, но и обикновени работници от българи, кряшени, чуваши, марийци, удмурти и мордовци към мисията в Казанска област. В мисионерската и образователна система на Н. И. Илмински функционира Братството в името на св. Гурий Казански, до двеста основни училища, много мисионерски енории в епархиите на Средна Волга, Комисията по преводи и Казанската учителска семинария.
Съвременната кряшенска мисия се нуждае от повече последователност, изразяваща се в координираната работа на изследователите на историята и културата на кряшенците, публикуването и разпространението на духовна литература, сплотяването на кряшенските градски и селски енории, активната работа на неделните училища и подготовката на кандидати за обучение в Казанската православна духовна семинария.
Урок 6
Активизирането на православната мисия сред кряшените е грижа не само на йерархиите, но и на кряшенската интелигенция и меценати. Само с общи усилия ще бъде възможно да се съхрани и увеличи богатото духовно наследство, да се възпитат нови поколения кряшени, верни на Църквата Христова и на Отечеството, съхраняващи своята национална идентичност.
Виждайки нашето усърдие, нека Господ ни даде нови Илмински и Тимофееви!