Сила на геоложкия ум
Вълната от обществен интерес къмВладимирВернадски се повиши и малко затихна (мисля до по-добри времена) през първата половина на 90-те години. Това се случи, след като четящите маси у нас и в чужбина бяха изненадани да открият огромен пласт от неговите екологични трудове, писани много преди появата на различни Грийнпийс, които обръщаха голямо внимание на проблемите на планетарната екология.
В Съветския съюз тези негови произведения бяха забранени дълго време, главно по идеологически причини - не се вписваха в официалната рамка на марксистко-ленинската философия. Достатъчно е например да споменем, че по време на официалното честване на 100-годишнината на Вернадски през 1963 г. не се споменава нито дума за неговата теория за биосферата, още по-малко за теорията за прехода на биосферата в ноосфера.
Но в чужбина тези произведения в продължение на няколко десетилетия остават почти незабелязани. Очевидно езиковата бариера е отчасти виновна за това: основните произведения на Вернадски по биохимия или, в съвременната интерпретация, по проблемите на околната среда, са публикувани на френски. Ясна илюстрация е изненадващият факт, че ключовата работа на Вернадски, Биосферата на Земята, е публикувана за първи път на английски едва през 1988 г.
Въпреки това, отдавайки почит на удивителната дълбочина и проницателност на мислителя, който в началото на 20-ти век успя да предвиди основните болезнени точки на постиндустриалната цивилизация, не бива да забравяме, че Вернадски е уникален универсален учен, който стои в началото на почти дузина фундаментално нови научни дисциплини в различни области на естествените науки.
Освен това всъщност той беше един от последните руски учениенциклопедисти (и най-вероятно последният изобщо), чието научно формиране и творческа зрялост се падат едновременно на два пикови периода на българската наука. Първият подобен научен взрив е пряко следствие от процеса на модернизация на България, започнал при Александър II. Българската наука рязко се издига и за дълго време заема почетно трето място в Европа (по природни науки) – след Германия и Англия. Вторият връх се формира през 20-те и 40-те години на миналия век благодарение на съветската научно-техническа модернизация.
Пълната версия на материала е достъпна само за абонати
Само тези, които са се регистрирали за платен абонамент за ОНЛАЙН версията на списанието, могат да четат материалите изцяло.