синдроми на паранеогенеза
Известно е, чезлокачествените туморимогат да открият редица заболявания от разстояние, дори преди клиничната им поява. Те се наричат паранеогенни заболявания или синдроми; има много от тях и се състоят главно в тъканни дисморфични процеси с различно разположение: кожа, кости, стави, неврологични, кръвни и др.
Клиничната изявана злокачествен туморможе да бъде предшествана (макар и рядко) от някои, предимно субективни, прояви от разстояние, които могат да създадат затруднения за лекаря при диагностицирането с необичайната си проява, необяснима от някаква съответна обективна промяна, която не може да бъде приписана на съвпадащо соматично заболяване. В медицинската литература като необичайни явления се дава появата на неоплазми от предходните месеци: различни болки, ставни (Berg, Barain), коремни и псевдоангинални (Hermann), невромускулни болки от полиневритичен тип (Guishard, Sven, Petrovich, Sanina); след това промени във вкусовата чувствителност (Abasob), нарушение на изпотяването, необичайни усещания за парестезия, всички видове невровегетативни разстройства (Uspensky) и дори психични разстройства (Sharatan), различни форми, но особено тези, състоящи се в нарушение на паметта, намаляване на способността за умствена работа, стесняване на кръга от дейности, липса на инициатива; безразличие, раздразнителност (Криворучко).

Ясно е, че такиваразстройства, които са се появили повече или по-малко неусетно при някой здрав дотогава (или така да се каже здрав), лишени от видима, изрична обосновка, интригуват пациента (а понякога и обкръжението му). Те обаче заинтригуват и съвестния лекар, който не намира целобяснение, соматично, на страданието на пациента и нежелание да прибегне веднага, без угризения на съвестта, до удобна диагноза невроза (провиденциална диагноза за толкова много лекари, които всъщност не са лекари). Как един съвестен, неспокоен лекар, влюбен в професията си, може да разреши този проблем с несъответствието между оплакванията на пациента, понякога странни, измъчващи, неспокойни, и липсата на поражение, болест, болест - от известните - които биха могли да ги обяснят?
Тъй като досегамедицинатаняма други диагностични етикети, успокояващи душата и прикриващи все още съществуващи недостатъци, освен неврозата и нервно-вегетативната дистония, е ясно, че лекарят ще прибегне до тях. Така че, имайки пред себе си човек, достигнал възрастта, по-често засягана от рак, е добре лекарят да обърне внимание в тази посока. Разбира се, това не решава проблема; но като наблюдава пациента, лекарят може да открие, може би час по-рано, появата и развитието на злокачествен процес и той ще има поне духовно удовлетворение, че е разбрал това.
И имахме възможностда наблюдавамепациенти с неоплазми, които за няколко месеца предварително бяха предшествани от всякакви алгични явления, необясними парестетични явления. Един от пациентите дори беше от нашето семейство. По този начин ние се научихме от собствения си опит да приемем тази възможност, имайки пред себе си възрастен пациент, който представлява постоянно, трудно за тълкуване страдание.