Синята джамия (Джамия Султанахмет) в Истанбул
Автор: Марина Павлова
Вероятно няма нито един турист, който да напусне Истанбул, без да се възхити на Синята джамия. Тази красива сграда е един от символите на Истанбул, шедьовър не само на ислямската, но и на световната архитектура.
Полуостровът, където се намира джамията, се счита за исторически център на Истанбул, може да се каже, за неговото сърце. От една страна се измива от водите на Мраморно море, а от друга - от водите на залива Златен рог. Цялата тази местност се нарича Султанахмет, на името на джамията, защото официалното й име е Султанахмет джамия. Тя обаче е по-известна като Синята джамия, поне за българските туристи.
Джамията Султанахмет се намира точно срещу Света София (Света София), която е била православна църква през византийско време, а по-късно преустроена в джамия.
Тези две сгради са разделени от красив площад с фонтан. През лятото площадът е винаги, ден и нощ, пълен с туристи.
Джамията Султанахмет е построена през 1609-1616 г. по заповед на султан Ахмед I. Автор на проекта е архитектът Седефкар Мехмет Ага, ученик на великия Мимар Синан, построил много великолепни сгради в Истанбул, повечето от които са джамии. Мимар Синан работи по време на управлението на султан Сюлейман I (Великолепни).
Отличителна черта на Синята джамия е наличието на шест минарета, докато максимумът беше взет за изграждане на не повече от четири. Според легендата архитектът не разбрал желанието на султана и построил шест вместо четири минарета. Но каквато и да е причината, в края на строителството се оказа, че новата джамия има толкова минарета, колкото най-голямата светиня на ислямския свят - джамията Ал-Харам в Мека. Нито една джамия в света, с изключение на тази светиня, нямаше право да имаповече от четири минарета, това се смяташе за светотатство. За да уреди конфликта, султан Ахмед I нареди изграждането на седмото минаре към джамията Ал-Харам и сега нито една сграда не можеше да се сравни отново със светилището.
Друг интересен факт. Шестте минарета на джамията Султанахмет са украсени с 14 балкона, според броя на дванадесетте управляващи преди това султани, включително Ахмед I и двамата му синове, които също са обявени за султани.
За съжаление, султан Ахмед I почти нямаше възможност да се зарадва на творението на собствените си ръце. Година след завършването на строежа той умира от тиф едва на 27 години. Погребан е в мавзолей в градината до джамията.
Защо джамията се казва Синята? Това става ясно, когато се вгледате в интериорната декорация. Стените и колоните са украсени с голям брой известни ръчно изработени плочки Изник, като преобладаващите цветове са синьо, както и бяло и червено. Дизайнът на плочките е предимно флорален, със задължително изображение на лалета, които са символ на Турция, и други цветя - карамфили, рози, лилии.
Друго обяснение за името Синя джамия е, че външните стени на сградата са покрити със синкаво-сив камък, който променя цвета си в зависимост от ъгъла на слънцето. Куполите отвън също са сиво-сини.
Джамията Султанахмет може да бъде посетена от всички, разбира се, не по време на обща молитва (намаз). Ходих в джамията повече от веднъж, за да се полюбувам на вътрешната украса. Като цяло обичам да посещавам това историческо място в Истанбул, да се разхождам по площад Султанахмет, да седя на пейка до фонтана. Въпреки изобилието от туристи, душата след такава разходка става някак по-спокойна. За туристите входът на Синята джамия е отворен от южната страна.
Презвеличествена бронзова врата влизаме в двора на джамията. Над входа има надпис, изкусно изпълнен от придворен калиграф.
Подобни надписи красят целия интериор на Синята джамия - куполи, стени и колони. Те съдържат сури от Корана и изказванията на пророка Мохамед.
Дворът на Синята джамия е почти със същия размер като самата джамия. Стените на двора са красиво украсени с аркади. В центъра, както се очакваше, има фонтан за измиване преди молитва. В момента той изпълнява по-скоро декоративна роля, а кранове с вода за измиване са разположени по периметъра на двора.
На входа на самата джамия Султанахмет трябва да свалите обувките си. Оставяте обувките си в чанта на входа на специални рафтове, но можете да ги вземете и със себе си. Тук ще ви бъде предложено безплатно използване на леки пелерини, за да покриете голите си рамене и крака.
Вътрешните размери на Синята джамия са невероятни. Над почти квадратна молитвена зала с размери 53 на 51 м виси огромен купол (диаметър 23,5 м, височина 43 м). Този централен купол се поддържа от няколко големи и малки полукупола и се опира на четири масивни колони с диаметър 5 m.
През деня вътрешността на джамията е осветена от 260 прозореца, които са инкрустирани със седефена мозайка. Първоначално всички прозорци бяха остъклени с венецианско стъкло, но с времето се наложи да бъдат сменени. Много прозорци са украсени с витражи.
Когато навън се стъмни, залата на джамията е осветена от красиви електрически полилеи. Подът е покрит с червени килими. Всичко се поддържа безупречно чисто.
Има специален вход към Синята джамия. Намира се в западната му част и е преградена с верига. В древността султанът е използвал този вход. Веригаокачени по такъв начин, че, яздейки кон в двора на джамията, султанът трябваше да наведе глава ниско. Това символизира колко незначителен пред Аллах е дори такъв най-велик човек на държавата като султана.
И накрая, няколко снимки на тази красива сграда, направени от мен през различни периоди от годината.
Надявам се, че сте харесали историята за Синята джамия Султанахмет и сте се заинтересували от историята на Истанбул. В бъдеще ще се опитам да говоря за най-интересните места, които да посетите, докато сте в този великолепен град.