Системата от дидактически условия за развитие на продуктивното мислене на учениците, Статия в списание "Млад
Библиографско описание:
На съвременния етап от развитието на педагогическата наука и практика актуалността на проблема за развитието на творческата познавателна дейност на ученици с различни способности в рамките на единен образователен процес нараства. Решаването на този проблем е свързано с разработването на методически основи за развитие на продуктивното мислене като основен компонент на творческата дейност на учениците.
Надеждна методическа насока в развитието на продуктивното мислене на учениците в процеса на обучение е системният подход. В по-голяма степен ви позволява да идентифицирате естествените връзки и взаимоотношения на продуктивното мислене с компонентите на холистичния процес на обучение.
Въз основа на стратегическата цел на съвременното образование, която е развитието на творческия потенциал на личността и продуктивното мислене като основа за нейното прилагане, е възможно да се създаде ефективна система от дидактически условия за подобряване на училищното образование. Те трябва да включват както действия, насочени както към развитие на продуктивното мислене на учениците, така и към подобряване на самия педагогически процес.
Под дидактически условия разбираме обстоятелствата на учебния процес, които са резултат от организационни форми на обучение за постигане на определени дидактически цели, резултат от подбора, изграждането и прилагането на елементи и методи на съдържание.
Процесът на обучение като система има структура, състояща се от два компонента - подсистема за обучение и подсистема за обучение, които са във взаимодействие. В този контекст понятието "система" се тълкува от V.V. Беспалко: „Под педагогическата система разбираме определен набор отвзаимосвързани средства, методи и процеси, необходими за създаване на организирано, целенасочено и целенасочено педагогическо въздействие върху формирането на личност с дадено качество” [2]. Смятаме, че такова определение съответства на успешното подреждане на елементите, които изграждат системата за организиране на продуктивната умствена дейност на учениците в процеса на обучение.
От гледна точка на цялостно описание на изграждането на обучение, насочено към умствено развитие, важна идея беше изразена от I.Ya. Лернер по отношение на изграждането на структури на творческа дейност в рамките на образователния процес. Интересно е да се сравнят структурите на творческата дейност с актовете на обучение и да се разгледат от гледна точка на логиката на образователния процес. От процесуална гледна точка И.Я. Лернър дава следната дефиниция: „Процесът на обучение може да се определи като промяна в учебните действия, протичащи по обективни закони, по време на които се променят дейностите на учителя и учениците, както и свойствата на учениците в резултат на тяхната дейност“ [5, с.9].
В обучението могат да се разграничат два основни обекта: обектът, който се изучава (познава) и процесът на мислене на ученика. Следователно, като се има предвид реалният педагогически процес като първи обект, а продуктивното мислене на ученика като втори, можем да говорим за нивата на организация на познавателната дейност на учениците. На първо ниво има пряко усвояване на знания за обективната реалност. На втория - взаимодействието на обекти с помощта на средства за обучение. Третото ниво е нивото на взаимодействие на субекти - индивиди, които са носители на знания за обективната реалност, т.е. учители и ученици. Така стигаме до извода, че системата от дидактически условия трябва съответно да включва триниво: първото ниво е нивото на когнитивния процес; второто ниво е нивото на методическата система; третото ниво е нивото на взаимодействие между участниците в образователния процес (учители и ученици).
Прилагането на такава структура от дидактически условия за развитие на продуктивното мислене на учениците в процеса на обучение е възможно при условие на холистичен систематичен подход. Характерни черти на структурата са стабилни и значими връзки между елементите на системата. Системата от дидактически условия се състои от взаимосвързани и взаимозависими средства и методи, което позволява да се прилага системно-структурен анализ при нейното развитие.
Продуктивното мислене е единен интегрален процес, който не се разделя механично на отделни явления и се опосредства в учебно-познавателната дейност на учениците. Познавателната дейност е същността на учебния процес. Следователно е напълно легитимно да се заключи, че съдържателната страна на методите на умствената дейност се определя от целта на познавателната дейност.
Получаването на различни видове знания изисква използването на различни техники и начини на мислене. Освен това, в зависимост от това къде е насочено познанието: към разбиране на резултата или процеса на дейност, се формират различни методи и методи на умствена дейност.
Съдържанието определя нивото на мислене, което влияе върху процеса на умствена дейност. От това следва, че дидактическото условие за организиране на продуктивна умствена дейност, която се разглежда в психологията като формирана познавателна дейност, е да се вземе предвид основната и определяща роля на съдържанието на учебния предмет.
За да се вземат предвид по-пълно характеристиките на умствената дейност, препоръчително е да се отделят като независимикомпонент на методите на обучение и методите на обучение.
Основната водеща цел на метода на продуктивната умствена дейност е решаването на проблем, познавателна задача, която по съдържание е насочена към конкретни методически похвати. Промяната на учебните цели трябва да включва развитието на продуктивно мислене у учениците.
Въз основа на общата им цел за прилагане на метода на учебно-познавателната дейност следва целта да се опише връзката между обекта и получените знания. Съдържанието тук ще бъде обектът и придобитите знания за него. Методът на обучение тук може да бъде моделиране, конструиране на определение. Промяната на методите на обучение трябва да бъде насочена към усвояване на методите и законите на научното познание от учениците.
Промяната в средствата за обучение трябва да става в посока повишаване нивото на абстракция на използваните модели. Формите на обучение трябва да бъдат насочени към повишаване на нивото на проблематичност, сближаване на формите на образователна дейност с формите на научно познание.
Промяната в методите на обучение трябва да се извърши в посока на намаляване на посредничеството на дейностите на учениците, увеличаване на дела на самостоятелността в тяхната умствена дейност.
Важно е да се подчертае, че в организацията на продуктивната умствена дейност водеща роля принадлежи на метода на познанието, който е едновременно средство за овладяване на знания и средство за развитие на продуктивното мислене на учениците. От това следва основната задача на умственото възпитание на учениците - разработването на метод на научно познание, който заема централно място в структурата на учебния процес, насочен към развиване на продуктивно мислене.
Методът, използван за получаване на конкретни знания, трябва да бъде включен като компонент на новите знания и да бъде усвоен от учениците. С други думи,съставът на метода на познавателна дейност, насочен към продуктивна умствена дейност, трябва да включва елемент на осъзнаване на получените знания и метода за получаването им. Осъзнаването на знанието се осъществява в процеса на размисъл. Критичната оценка е неразделна част от продуктивното мислене.
По този начин, наред с методологията, важна характеристика на организацията на продуктивната умствена дейност на учениците е рефлексивността. Именно методологията и рефлексивността определят системния и динамичен характер на продуктивната умствена дейност в процеса на многократно свързване на резултатите от мисленето към неговия процес, съпоставяйки тези резултати един с друг на последователно по-сложни етапи.
Идентифицирането и анализът на връзката и взаимозависимостта на компонентите на холистичния педагогически процес дава възможност да се обоснове научно развитието на управлението на познавателната дейност на учениците, което включва действия, насочени както към развитие на продуктивното мислене на учениците, така и към подобряване на целия процес на обучение. Ефективността на функционирането на педагогическата система до голяма степен зависи от взаимодействието между учителя и учениците, тяхното взаимно съвместно развитие. Учителят със своята дейност води ученика към самореализация, като го насърчава да развие собствените си наклонности за творческо мислене. От своя страна учителят се самореализира и усъвършенства професионално в процеса на педагогическа дейност [3].
Развитието на продуктивното мислене на учениците в процеса на обучение може да се осъществи ефективно, ако има определена система от дидактически условия. Като такива условия считаме за уместно да откроим следното:
Навременна диагностика на интелектуални и творческиспособностите на учениците.
Съдържанието на образованието, което адекватно отразява системата от знания за света, природата и същността на индивида, пълнотата и последователността на дейностите, необходими за развитието на неговите способности.
Ориентация на познавателната дейност на учениците в посока на овладяване на методите и законите на научното познание.
Съвместна творческа дейност на учител и ученик, реализирана в активни форми на обучение: диалог, полилог, дискусия.
Използването от учителя на собствени умствени техники, като се вземат предвид индивидуалните лични качества и стил на умствена дейност на учениците.
Психологическа подкрепа на педагогическия процес.
Стимулираща дейност на учителя.
В системата от дидактически условия за развитие на продуктивното мислене на учениците водещо място заема интензивната дейност на учителя, от която като цяло зависи ефективността на функционирането на интегрална педагогическа система. Колкото по-висок е професионализмът на учителя, неговата психологическа компетентност, толкова по-високи са резултатите от педагогическото въздействие върху развитието на продуктивното мислене на ученика.
Прилагането в педагогическата практика на горните дидактически условия за развитие на продуктивното мислене на учениците позволява, от една страна, по-успешно да се реши проблемът с интелектуалното развитие на учениците, от друга страна, допринася за рационализирането на учебния процес, взаимната реализация и съвместното развитие на учителя и ученика; определя общи дидактически начини за усъвършенстване на образованието в съвременното училище. Литература:
Бабански Ю.К. Избрани педагогически трудове. – М.: Педагогика, 1989. – 560 с.
Беспалко В.П. Интензификация на процеса на обучение , - М.: Знание, 1987. - 78 с.
Лернер И.Я. Процесобучение и неговите модели. - М.: Педагогика, 1980. - 106 с.