СИСТЕМИ ЗА СЪБИРАНЕ НА КОНДЕНЗАТ - Студиопедия
Системата за събиране на кондензат е неразделна част от пароснабдяването на предприятието. Той включва устройства, консумиращи пара, уловители на пара, резервоари за събиране на кондензат, кондензни помпи, тръбопроводи за кондензат и отпадъчни топлообменници за използване на топлината на сместа пара-кондензат.
Рационалното разположение на системата за събиране на кондензат трябва да осигури възможно най-пълното му връщане в котелното помещение, тъй като кондензатът е най-добрата захранваща вода за котли. В същото време температурата на конденза не трябва да надвишава 70 ° C, което осигурява рационално използване на топлината на пара-кондензатната смес, а също така създава благоприятни условия за работа на кондензните тръбопроводи и удължаване на техния експлоатационен живот поради намаляване на корозията в тръбите.
Въпреки това, както показват проучванията на системите за топлоснабдяване на промишлени предприятия, в много предприятия, особено тези с малък капацитет, реалното състояние на системите за събиране на кондензат не отговаря на тези изисквания. В тази връзка е актуален проблемът за тяхната модернизация, чиято инженерна поддръжка трябва да бъде усвоена от бъдещите специалисти. В тази връзка, за да се обоснове модернизацията на системите за събиране на кондензат и да се идентифицира потенциалът за спестяване на енергия, са дадени нерационални, но в реалната производствена практика функциониращи нерационални отворени системи за събиране на кондензат (фиг. 3 и 4).
На фиг. 3 показва система за събиране на кондензат под налягане в събирателен резервоар при атмосферно налягане. В тази връзка температурата на кондензата ще бъде по-малка от 100 ° C. В същото време през отворения фитинг3парата "полет", както и парата "вторично кипене", образувана в резултат на намаляване на налягането на сместа пара-кондензат до атмосферно, се отстраняват в атмосферата. Товапоради загуба на топлина и маса на кондензат, което предопределя необходимостта от увеличаване на количеството химически пречистена вода за захранване на парни котли. Остатъчният кондензат се изпомпва периодично от помпи4в котелното помещение и се подава към деаератора. Включването и изключването на кондензните помпи се осъществява от сензори за горно и долно ниво на водата в резервоара.
Фиг. 3. Отворена система за събиране на кондензат:
1 – резервоар за конденз;2– капак на резервоара за конденз;3– арматура за отвеждане на парата в атмосферата;4– кондензни помпи;5– електрозадвижвания на кондензни помпи;6– горни и долни сензори за ниво на кондензат в резервоара, които активират или деактивират електрическото задвижване на кондензните помпи
На фиг. Фигура 4 показва по-рационална, в сравнение с предишната, отворена (за кондензат) система за събиране, в която топлината на пара-кондензатната смес се използва за нагряване на студена вода за захранване с гореща вода. Паро-кондензатната смес се подава през барботера3във водата в нагревателя на резервоара1. Топла вода с температура около 65 °C се подава към резервоара за гореща вода6. Стабилна температура на гореща вода се осигурява от контролера за подаване на студена вода5, получаващ въздействащите сигнали от термометъра4. Наличието на резервоар за съхранение ви позволява да координирате графиците за производство на топла вода и нейното потребление по време на работна смяна или ден.
Тази система за събиране на кондензат позволява почти напълно да се използва термичният потенциал на пара-кондензатната смес, но кондензатът не се връща в котелното помещение. Невръщането на кондензат трябва да се компенсира с химически пречистена вода, което изисква значителен разход на реагенти заомекотяване на водата в натриево-катионитни филтри.
Фиг. 4. Система за събиране на кондензат и използване на неговата топлина за загряване на вода за топла вода:
1 – капацитивен топлообменник;2– кондензатопроводи;3– барботер;4– контактен термометър;5– регулатор на подаването на студена вода;6– резервоар за гореща вода;7– помпи;txwиtww– температури съответно на студена и гореща вода, o С.
Този недостатък на показания на фиг. 4 термични схеми могат да бъдат премахнати, ако химически обработена вода от котелното помещение се подава към капацитивния топлообменник вместо студена вода и след това сместа от кондензат и химически обработена вода с температура под 100 ° C се връща в деаератора, разположен в котелното помещение. В този случай топлината на пара-кондензатната смес се използва рационално и загубата на маса на кондензат се елиминира. Но в същото време са необходими допълнителни много значителни разходи за полагане на тръбопровод от химически пречистена вода от котелното помещение до отоплителната точка на производствената сграда и обратен тръбопровод за връщане на сместа от химически пречистена вода с кондензат в котелното помещение. Допълнителен фактор, който намалява ефективността на тази топлинна схема, е намаляването на надеждността на системата за подаване на захранваща вода към котлите.
По-обещаващи са затворените системи за събиране на кондензат, които осигуряват възможността за използване на топлината от пара-кондензната смес в отпадъчни топлообменници, инсталирани директно в топлинните точки на производствените сгради на предприятията. В същото време използваната топлина се използва в системи за топла вода и отопление на вода или въздух директно в производствените цехове. Такива схеми са повечекомпактност и осигуряват значително намаляване на загубите по време на транспортиране на охлаждащи течности поради
Фиг. 5. Топлинна схема за използване на топлината на парокондензната смес за нуждите на горещото водоснабдяване:
1 - рекуперативни пароконсумиращи устройства;2– уловители;3– оползотворен топлообменник;4– резервоар за гореща вода;5– помпи;6– резервен пароводен нагревател;7– резервоар за конденз;8– кондензни помпи;txw,thwиtc– температури съответно на студена и гореща вода и кондензат, o С
с намаляване на дължината на топлопроводите и намаляване на температурата
кондензатът се връща в котела.
На фиг. Фигура 5 показва системата за събиране на кондензат, която включва използването на топлината на пара-кондензатната смес за нагряване на вода за нуждите на топла вода за производствените цехове на предприятията. Тази схема се отличава с техническата си простота и лекота на използване. Ако оползотворяващият топлообменник3не осигурява генерирането на необходимото количество топла вода за топла вода, топлинната схема предвижда резервен пароводен нагревател за генериране на липсващия обем топла вода.
Фиг. 6. Топлинна схема за комбинирано използване на топлината на парокондензната смес за нуждите на горещо водоснабдяване и подгряване на вода:
1 - рекуперативни пароконсумиращи устройства;2– уловители;3– оползотворяващ топлообменник за подгряване на вода за отоплителни нужди;4– нагреватели;5– циркулационни помпи;6– оползотворяващ топлообменник за подгряване на вода за нуждите на БГВ;7– резервоар за съхранениетопла вода;8– помпи;9и10– резервни пароводни нагреватели на системи за топла вода и отопление;11– резервоар за конденз;12– кондензни помпи;13– кран за спиране на подаването на парокондензната смес към бойлера на отоплителната система след края на отоплителния сезон;14- шибър
На фиг. Фигура 6 показва термична схема за оползотворяване на топлината на парокондензната смес, която може да работи в два режима. По време на отоплителния сезон сместа от пара и кондензат навлиза в бойлерите на системите за отопление и топла вода, които са включени в топлинната верига последователно. Когато няма отоплителен товар, нагревателят за гореща вода3се изключва и сместа пара/вода тече в нагревателя за гореща вода6. За осигуряване на надеждността на системите за горещо водоснабдяване и подгряване на водата са предвидени резервни пароводонагреватели9и10.
Топлинната схема за използване на парокондензната смес за нуждите на топла вода и отопление на въздуха също е вариативна по предназначение (фиг. 7). Работата на тази термична верига също осигурява два режима. През отоплителния период на годината топлината на парокондензатната смес се използва както за отопление на въздуха в нагреватели10, така и за загряване на вода за топла вода в топлообменник вода-вода4. За осигуряване на този режим термичната верига е снабдена със сепаратор-разширител3, в който в резултат на намаляване на налягането се образува отделена пара с налягане Pc около 0,17 MPa и действителен кондензат с температура tc, съответстваща на температурата на насищане на парата при налягане Pc. Отделената пара вкато охлаждаща течност се използва в парни нагреватели, а кондензатът се използва в топлообменник вода-вода. За осигуряване на надеждността на системата за топла вода, по аналогия с предишните топлинни схеми, е предвидено инсталирането на резервен пароводогревател7.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: