Сюжет и мотив (Open Lit Club Response)
Сюжет и мотив: между „тема” и текст. “Комплекс от мотиви” и видове сюжетни схеми
II. Учебници, учебни помагала
1) Томашевски Б.В. Теория на литературата. Поетика [1931]. (Тема). „Темата (казаното) е единството на значенията на отделните елементи на произведенията. Можете да говорите за темата на цялото произведение и за темите на отделни части. Всяко произведение, написано на език, който има смисъл, има тема. За да може словесната конструкция да представлява едно произведение, тя трябва да има обединяваща тема, която да се разгръща в цялото произведение. “. темата на художественото произведение обикновено е емоционално оцветена, т. е. предизвиква чувство на възмущение или съчувствие, и е разработена оценъчно” (с. 176-178). „Понятието тема е обобщаващо понятие, обединяващо словесния материал на произведението. отделянето от произведението на части, които обединяват всяка част с особено тематично единство, се нарича разлагане на произведението. Чрез такова разлагане на произведението на тематични части, накрая достигаме до неразложимите части, до най-малката фрагментация на тематичния материал. Темата на неразложимата част на творбата се нарича мотив. От тази гледна точка сюжетът е съвкупността от мотиви в тяхната логическа причинно-следствена връзка, сюжетът е съвкупността от едни и същи мотиви в същата последователност и връзка, в която са дадени в произведението. При прост преразказ на сюжета на произведението веднага откриваме, че е възможно да се пропусне. Мотивите, които не са изключени, се наричат свързани; свободни са мотиви, които могат да бъдат елиминирани, без да се нарушава целостта на причинно-времевия ход на събитията. „Мотивите, които променят ситуацията, са динамични мотиви, мотивите, които не променят ситуацията, са статични мотиви“ (С.182-184). 2) Въведение в литературната критика / Изд. Г.Н. Поспелов. гл. IX. Общи свойства на формата на епичните и драматични произведения. Хроника и концентрични сюжети (Автор - В. Е. Хализев). „Събитията, съставляващи сюжета, могат да бъдат свързани едно с друго по различни начини. В някои случаи те са помежду си само във временна връзка (Б се случи след А). В други случаи има причинно-следствени връзки между събитията, в допълнение към времевите (Б се е случило в резултат на А). Така във фразата The King died и the queen died се пресъздават връзките от първия тип. Във фразата кралят умря, а кралицата умря от мъка пред нас от връзка от втория тип. Съответно има два вида парцели. Сюжети с преобладаване на чисто времеви връзки между събитията са хроники. Сюжетите с преобладаване на причинно-следствените връзки между събитията се наричат сюжети на едно действие или концентрични” (с. 171-172). 3) Грехнев В.А. Словесен образ и литературно произведение. „Темата обикновено се нарича кръгът от явления от действителността, въплътени от писателя. Това най-просто, но и общоприето определение ни тласка сякаш към идеята, че темата е изцяло разположена отвъд линията на художественото творчество, намирайки се в самата реалност. Ако това е вярно, то е само отчасти вярно. Най-важното е именно, че това е кръг от явления, до които художествената мисъл вече се е докоснала. Те станаха нейният избор. И това е най-важното, дори ако този избор все още може би не е свързан с мисълта за конкретно произведение” (с. 103-104). "Посоката на избора на тема се определя не само от индивидуалните страсти на художника и неговия житейски опит, но и от общата атмосфера на литературната епоха, естетическите предпочитания на литературните движения и школи. И накрая, изборът на тема се определяхоризонти на жанра, ако не във всички видове литература, то във всеки случай в лириката” (с. 107-109).
III. Специални изследвания
Източник: Теоретична поетика: понятия и определения Христоматия за студенти от филологически факултети Съставител Н. Д. Тамарченко