Слюнкова диагностика при характеризиране на състоянието на зъбната редица
Уместността на изследването. Морфологията и физиологията на слюнчените жлези са били обект на изследователско внимание в продължение на много десетилетия и с право са признати за доста напълно проучени (Budylina S.M., Degtyarev V.P., 2000; Denisov A.B., 2003; Young JA, Cook D.I., Van Lenner E.W., Roberts M., 1987; Johnson L.R., 199 8). Слюнката е първият храносмилателен секрет, с който влиза в контакт погълнатата храна, а слюноотделянето се контролира основно само от рефлексен механизъм. Слюноотделянето има изразени храносмилателни и нехраносмилателни функции. Наличието на много ендогенни и екзогенни субстанции в слюнката, неинвазивността на нейното производство обуславят нарастващия интерес на специалисти от много дисциплини към слюнковата диагностика. Тези основни характеристики на слюноотделянето и слюнката остават несвързани с редица концепции на съвременната физиология и морфология, а от друга страна, те изискват натрупването на нови факти, които обогатяват или отхвърлят общите научни идеи във физиологията на слюнчените жлези и нейните приложни аспекти. Невъзможно е да не се съгласим с твърдението Int. Дент. Дневник. (1991): „Забравена от зъболекарите и игнорирана от терапевтите, слюнката е най-малко изследваната и най-подценяваната от всички телесни течности.“ Д. А. Уголев и О. Б. Карпова (1998), след като прегледаха световната литература за търсенето на различни биологични течности от диагностичните служби, класифицираха слюнката като една от най-малко търсените. Невъзможно е да не добавим към казаното, че слюноотделянето има големи видови различия и следователноданните, получени при експерименти с лабораторни животни, имат разлики в интерпретацията им във физиологията и патологията на човешкото слюноотделяне като системен процес. В тази връзка физиологията на човешката слюноотделяне е релевантна в общонаучно и приложно отношение, включително като една от областите на стоматологията.
Характеристиката на човешкото слюноотделяне изглежда важна като компонент на храносмилателния процес, но нехраносмилателната роля на слюнката също е от голямо значение. Необходимо е да се изследват в неговия състав не само компонентите, участващи в образуването на хранителния болус, но и участващи в изпълнението на нехраносмилателни цели.
Известно е голямо разнообразие в отделянето на слюнка, състава и свойствата на слюнката, но обяснението на това явление не изглежда достатъчно пълно.
nym само въз основа на двойна инервация на жлезите и различен набор от гландулоцити в техния състав. Подобна ситуация в спешната адаптивна промяна в състава на панкреатичната секреция намира решение в теорията на модулната морфо-функционална организация на панкреатичната секреция (Коротко Г.Ф., Восканян С.Е., 2003, 2004; Коротко Г.Ф., 2002, 2003). Модулите с техните секреторни (ацини и дуктулоцити) и транспортни (каналите на жлезата с техните клапи и микродепо за секрет) компоненти и техните контролни механизми определят вариациите в количеството и крайния състав на панкреасната секреция. Дългосрочните хистологични изследвания, които са в основата на хипотезата за модулната организация на секрецията на слюнчените жлези (Макаров A.K., Макарова T.M., Voskanyan S.E., 1997; Korotko G.F., 2004), изискват допълнително потвърждение от експериментални и клинични данни. В същото отношение проблемът с контролирането на секрецията в състава на слюнката на нейните компоненти не изпълнявахраносмилателна цел.
Известна е научната и приложна ефективност на концепцията за функционалната система на П. К. Анохин - К. В. Судаков (1968, 1984), който сред многото такива системи на тялото назовава и функционалната система за образуване на хранителен болус. В нея като подсистеми могат да се разглеждат процесите на дъвчене и слюноотделяне. Струва ни се, че последното не е напълно определено при назначаването и управлението на сложния състав на слюнката, трансформацията на слюноотделянето в нормални и патологични състояния, с частична адентия и нейното заместване с протези.
Най-важният раздел на съвременната функционална диагностика, като неинвазивен метод, се нарича слюнкова диагностика, която се използва не само в стоматологията. В този случай, в зависимост от целта на изследването, акцентът е върху определени компоненти на слюнката. Поради непълното познаване на механизмите на техния произход, наличието и промените в състава на слюнката на редица ендогенни и екзогенни вещества не са достатъчно аргументирани.
Въз основа на гореизложеното, целта на работата беше да се разширят възможностите за диагностика на слюнката въз основа на задълбочени познания за полипараметричното управление на слюноотделянето.
За постигането на тази цел бяха поставени следните задачи: 1) да се разработи и приложи методът за диагностика на слюнката, който позволява да се анализира слюноотделянето в неговата системна организация;
цялостно изследване на състава на човешката слюнка и съотношението на електролити, протеини, a-амилаза, тиреоидни и репродуктивни хормони в слюнката;
определяне на проблема с латерализацията на многокомпонентното човешко слюноотделяне;
4) да се установят основните промени в слюноотделянето с неравномерно изразена адентия и посоката на трансформациите на слюноотделянето по време на протезиране на непълни зъбни редове.
Новостта на резултатите от изследването
Слюнка на здрав човекадекватното съзъбие има големи индивидуални различия в концентрацията и дебита на електролити, общ протеин, амилаза, тиреоидни и репродуктивни хормони. Това показва зависимостта на състава на слюнката от функционалното състояние на центъра на слюноотделяне. Компонентите на слюноотделяне са положително корелирани с високи коефициенти в техните скорости на потока, тоест чрез стрес на слюноотделяне, и с ниски коефициенти на концентрация. Това показва наличието на генерализирани и селективни механизми за рефлексен контрол на слюноотделянето. Компонентите на слюноотделянето на дясната и лявата слюнчени жлези са пряко зависими.
Напрежението на слюноотделяне, стимулирано от стимулация на вкусовите рецептори на празен стомах и след закуска, е различно, съставът на електролитите, pH на слюнката са еднакви, но постпрандиално секретираната слюнка има по-висока концентрация на протеин, амилолитична активност и дебити на основните компоненти на слюнката.
При хора с дясна ръка с непокътнати зъби слюноотделянето в повечето параметри е по-високо в дясната, отколкото в лявата паротидна жлеза. Скоростите на потока на компонентите на слюнката в секрецията на левите жлези са по-променливи и корелирани помежду си с по-висок коефициент, отколкото в секрецията на десните жлези.
Страничността на слюноотделянето е нарушена при непълно съзъбие, тъй като частичната едностранна адентия трансформира слюноотделянето, увеличавайки го в повечето компоненти на слюнчената жлеза от страната на адентията, особено в концентрацията и дебита Ca 2+.
Една година след протезирането на непълните зъбни редици, слюноотделянето в жлезите на интактната и протезната страна се възстановява във всички отношения.
Теоретично значение на изследването. Центърът на слюноотделяне при хората е функционално латерализиран поради двигателната латерализация на мозъка (двигателна дясна и лява ръка).Адентията причинява генерализирана (секреция на амилаза) и локална - главно от страната на адена.
ti (изолиране на Ca 2+ ) трансформация на слюнка. От гледна точка на концепциите за функционалната система и модулната морфо-функционална организация на слюноотделянето се обясняват индивидуалните особености на слюноотделянето при интактни и непълни зъбни редици и след смяната им с протези.
Практическата значимост на изследването. Предложен е слюнодиагностичен метод за количествена оценка на слюноотделянето, механизмите на неговата регулация и латерализация при непокътнати зъби, при зъби с дефекти и при зъби с несменяеми протези. Латералността на слюноотделянето е диагностично информативен тест за оценка на полезността на зъбната редица.
Структура и обхват на работата. Дисертацията е представена на 228 страници и се състои от въведение, преглед на литературата, описание на материала и методите на изследване, три глави с резултатите от работата, заключения, приложения с актове за прилагане на резултатите от дисертацията в клиничната практика, библиография (174 местни и 95 чуждестранни източника), съдържа 46 таблици и 53 фигури.