Служение за изцеление » Голяма християнска библиотека
Писанието казва, че „винаги трябва да се молим и да не униваме” (Лука 18:1). И ако хората някога почувстват нужда от молитва, то е когато силите им ги напуснат и животът сякаш се изплъзва от ръцете им. Често здравите забравят чудесните милости, които непрекъснато се обсипват върху тях ден след ден, година след година, и не въздават хвала на Бог за Неговите добри дела. Но идва болестта и те си спомнят за Бог. Когато човешките сили ги предадат, хората изпитват нужда от Божествена помощ. И нашият милостив Бог никога не се отвръща от душата,
който искрено моли за Неговата помощ. Той е нашето убежище както в болест, така и в здраве.
„Както бащата е милостив към синовете си,
Така Господ се смили над онези, които Му се боят.
Защото Той знае нашия състав,
Помнете, че ние сме прах.
„Глупавите пострадаха заради беззаконието си
И за техните беззакония;
Душата им се отвърна от всяка храна,
И те се приближаваха към портите на смъртта.”
„Но те извикаха към Господа в скръбта си,
И Той ги спаси от техните бедствия;
Той изпрати словото Си и ги изцели,
И ги избави от гробовете им."
Бог е също толкова готов да възстанови здравето на болните днес, както беше, когато Светият Дух изрече тези думи чрез псалмиста. Христос все още е същият състрадателен Лекар, какъвто беше по време на Своето земно служение. В Него има лечебен балсам за всяка болест, обновяваща сила срещу всички немощи. Неговите ученици днес трябва да се молят за болните със същото състрадание и вяра, с които учениците са се молили в миналото. И възстановяването няма да се забави; защото „молитвата на вярата ще излекува болните“. Имаме силата на Светия Дух, спокойна, ведра увереност, основана на нашата вяра в Господ; и благодарение на това можем с пълноправото да разчитаме на Божиите обещания. Господното обещание, че онези, които вярват, ще „полагат ръце на болните и те ще оздравяват“ (Марк 16:18), е също толкова достоверно днес, колкото е било и в дните на апостолите. То свидетелства за превъзходството на Божиите деца и нашата вяра трябва да се основава на всичко, което включва това обещание. Слуги
Христос са каналите за действие на Неговата сила и чрез тях Той желае да прояви Своята изцеляваща сила. Нашата работа е да доведем при Бог болните и страдащите в ръцете на нашата вяра. Трябва да ги научим да вярват във Великия лечител.
Спасителят желае да насърчим болните, безнадеждните, страдащите да разчитат на Неговата сила. Чрез вяра и молитва болничната стая може да бъде превърната във Ветил – Домът на Бога. С думи и дела лекарите и медицинските сестри могат да помогнат на болните да осъзнаят ясно, че Бог е с тях, за да спасява, а не да унищожава. Христос желае да направи присъствието Си явно в болничната стая, изпълвайки сърцата на лекарите и медицинските сестри с добротата на Неговата любов. Ако начинът на живот на тези, които се грижат за болните, е такъв, че Христос може да дойде с тях до леглото на болните, той има убеждението, че състрадателният Спасител наистина е близо, точно това убеждение ще направи много за изцелението както на душата, така и на тялото.
И Бог чува молитвата. Христос каза: „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя“. И Той също каза: „Който ми служи, Моят Отец ще го почете“ (Йоан 14:14; 12:26). Ако живеем според Неговото Слово, всяко скъпоценно обещание, което Той ни е дал, ще бъде изпълнено в живота ни. Ние не заслужаваме Неговата милост, но когато Му се отдадем, Той ни приема. Той ще работи за и чрез тези, които Го следват.
Но само когато живеем в подчинение на Словото Му, можем да разчитамеизпълнение на Неговото обещание. Псалмистът казва: „Ако видях беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал“ (Пс. 65:18). Ако само отчасти, колебливо, без много ентусиазъм Му се покорим, Неговите обещания към нас никога няма да бъдат изпълнени.
Имаме инструкции в Божието Слово относно специалната молитва за изцеление.
болен. Но произнасянето на такава молитва е най-сериозен акт и не може да стане без внимателно обмисляне. В много случаи, в молитва, казана за изцеление на болния, това, което се приема за вяра, не е нищо повече от самонадеяност.
Много хора причиняват болести, като угаждат на капризите си. Някои не живееха в съответствие със законите на природата или принципите на строга умереност и чистота. Други пренебрегнаха законите на здравето по отношение на диетата, избора на напитки, облеклото и прекомерното физическо натоварване. Често някаква форма на порок отслабва ума или тялото. Ако тези хора бяха получили благословията на здравето, много от тях щяха да продължат предишния си начин на живот, престъпвайки необмислено Божиите закони, физически и духовни, вярвайки, че ако Бог ги изцели в отговор на молитва, те са свободни да продължат нездравословния си начин на живот и да се отдадат на извратения си апетит без никакви ограничения. Ако Бог направи чудо, възстановявайки здравето на тези хора. По този начин той би насърчил греха.
Загуба на работа е да се учат хората да гледат на Бог като на Изцелител на техните недъзи, освен ако не бъдат убедени да се откажат от нездравословния начин на живот. За да получат благословията Му в отговор на молитвата, те трябва да спрат да вършат зло и да се научат да вършат добро. Средата им на живот трябва да отговаря на санитарните норми, трябва да коригират навиците си. Те трябва да живеят в хармония с Божия закон, както физически, така и духовно.
Изповед на греха
На тези, коитожелае да се моли за възстановяване на здравето му, трябва да се изясни, че нарушаването на Божия закон, както физически, така и духовен, е грях; но за да получи Божието благословение, грехът трябва да бъде изповядан и изоставен.
Когато човек е подредил миналото си, ние можем спокойно, с вяра да представим нуждите на болните пред Господа, ако Божият Дух ни подтикне да го направим. Той познава всички по име и се грижи за всеки човек, сякаш е единственият в целия свят, за когото е даден любимият Божи Син. Тъй като любовта на Бог е толкова голяма и непроменлива, болните трябва да бъдат насърчавани да се доверяват на Него и да имат сърце. Постоянното безпокойство за себе си постепенно води до слабост и болест. Ако се издигнат над мрака и унинието, тяхната перспектива
възстановяването ще стане по-реално; защото „окото Господне е върху онези, които Му се боят и се надяват на Неговата милост” (Пс. 32:18).
Когато се молите за болните, помнете, че „ние не знаем за какво да се молим, както трябва” (Рим. 8:26). Не знаем дали най-голямата благословия за болния е доброто, което желаем за Него. Затова е необходимо нашите молитви да включват такива мисли: „Господи, Ти знаеш всички тайни на душата. Познаваш тези хора. Исус, техният Ходатай, даде живота Си за тях. Неговата любов към тях е по-голяма от цялата ни любов, която някога можем да дадем. Затова, ако е за Твоя слава и доброто на слабите, молим в името на Исус здравето им да бъде възстановено. Ако не е с Вашето разрешение те да се възстановят, ние молим Твоята благодат да ги утеши и Твоето присъствие да ги подкрепи в страданието им.
Бог знае края от самото начало. Той знае какво се случва в сърцата на всички хора. Всяка тайна на душата се разкрива пред Него. Той знае дали тези, за които се молят, ще издържатизпитанията, които ще се паднат на тяхната съдба, ако останат живи. Той знае дали животът им ще бъде благословия или проклятие за тях самите и за света. Това е една от причините, когато представяме нашата молба в гореща молитва на сърцето, да казваме: „Но не моята, а Твоята воля да бъде“ (Лука 22:42). Исус добави тези думи на подчинение на мъдростта и волята на Бог, когато се молеше в Гетсиманската градина: „Татко мой! ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша” (Матей 26:39). И ако Самият Божи Син не е счел за унизително за Себе Си произнасянето на тези думи, то колко по-подходящо е за нас, слабите, смъртните, заблудените създания.
Най-мъдрото е да поверите желанията си на нашия премъдър Небесен Баща и след това с пълно доверие да поставите всичко в Неговите ръце.
Знаем, че Бог ни чува, ако поискаме нещо според Неговата воля. Но да настояваме за изпълнението на нечия молба, без да смирим духа си, е погрешно; нашите молитви не трябва да бъдат под формата на заповед, а под формата на молба.
Има случаи, когато Бог действа решително, възвръщайки здравето със Своята небесна сила. Но не всички болни хора се излекуват. Мнозина са починали, след като са починали в Исус. Йоан на остров Патмос беше заповядано да напише: „Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да, казва Духът, ще си починат от трудовете си и делата им ще ги последват” (Откр. 14:13). От това виждаме, че ако хората не са получили изцеление, това не означава, че нямат достатъчно вяра.
Всички искаме незабавни и директни отговори на нашите молитви, което ни излага на изкушението да се поддадем на обезсърчение, когато не получим отговор веднага или когато той идва в неочаквана форма. Но Бог е твърде мъдър и мил, за да отговори на молитвите ни само когато и само по начина, по който Го молим. Той ще направи нещо по-голямо и по-добро за насотколкото простото изпълнение на всички наши желания. И тъй като можем да се доверим на Неговата мъдрост, не трябва да Го молим да се подчини на нашата воля, а трябва да се стремим да разберем намеренията Му и да ги изпълним. Необходимо е нашите желания и интереси да бъдат разтворени в Неговата воля. Тези житейски преживявания, чрез които нашата вяра е изпитана, ни се случват за наша полза. Благодарение на това става ясно дали нашата вяра е истинска и искрена, дали разчитаме на Божието Слово или нашата вяра, зависима от обстоятелствата, е несигурна и променлива. Вярата се укрепва, ако се проявява в практическия живот. Нека нашият характер се усъвършенства чрез търпение, като помним, че в Писанието има скъпоценни обещания за онези, които чакат Бог да реши.
Не всеки разбира тези принципи. Мнозина, които търсят изцеляващата благодат на Господ, вярват, че трябва да получат незабавен, конкретен и незабавен отговор на молитвите си и ако това не се случи, те смятат, че вярата им не е съвършена. Поради тази причина онези, които са отслабени от болест, трябва да получат мъдър съвет, за да могат да действат благоразумно. Който се грижи за близките си, не бива да пренебрегва задълженията си към приятели, от които зависи тяхното здраве, нито да пренебрегва възможността да използва средствата, с които разполага природата, за възстановяване на здравето.
Тук често има опасност от объркване. Вярвайки, че могат да бъдат изцелени в отговор на молитва, някои се страхуват да направят нещо, което би показало липса на вяра, но не трябва да пренебрегват да подредят делата си, както биха искали да направят, ако очакват смъртта да ги вземе. Освен това те не трябва да се страхуват да говорят насърчителни думи или съветив часа на сбогом искат да кажат на близките си.
Тези, които искат да бъдат изцелени чрез молитва, не трябва да пренебрегват използването на наличните средства. Използването на дадени от Бога средства за облекчаване на болката и подпомагане на природата в нейната работа по възстановяване на тялото не означава изоставяне на вярата. Това изобщо не е отказ от вярата - да се обединим с Бога в създаването на условия за себе си, благоприятни за възстановяване. Бог ни е дал тази сила да разберем законите на живота. Това знание е достъпно за нас, за да можем да го използваме. Трябва да използваме всички средства за възстановяване на здравето, използвайки всичко, което може да бъде полезно, действайки в съответствие със законите на природата. След отправяне на молитва за възстановяване на болните можем да работим с все повече и повече
енергия, благодарейки на Бог, че имаме привилегията да си сътрудничим с Него и да молим Неговата благословия за използването на средствата, които Самият Той ни е дал.
Имаме одобрението на Божието Слово да използваме лекарства. Езекия, царят на Израел, беше болен и Божият пророк му донесе новината, че той ще умре. Той извика към Господа и Господ чу слугата Си и му изпрати новината, че към живота му ще бъдат добавени петнадесет години. Сега една дума от Бог незабавно би излекувала Езекия; но бяха дадени специални инструкции: „Нека донесат слой смокини и с него да покрият абсцеса; и той ще оздравее” (Исая 38:21).
Друг път Христос намазва очите на слепия с кал и му заповядва: „Иди, измий се в къпалнята Силоам... Той отиде, изми се и прогледна” (Йоан 9:7). Изцелението можеше да стане само със силата на Великия лечител, но Христос използва простите средства на природата. Без да подкрепя лечението с лекарства, Той одобри използването на прости и естествени средства.
Молитва за възстановяванеболни, какъвто и да е резултатът от болестта, нека не губим вяра в Бог. Ако ни се падне да преживеем тежка загуба, ще поемем с достойнство горчивата чаша, като си спомняме, че ръцете на Отца са, които я поднасят към устните ни. Но ако здравето се възстанови, не трябва да забравяме, че този, който е получил милостта на изцелението, има определен дълг към Създателя. Когато десет прокажени бяха очистени, само един се върна, за да намери Исус и да Му отдаде слава. Нека никой от нас не бъде като тези лекомислени девет, чиито сърца бяха недокоснати от Божията благодат. „Всеки добър дар и всеки съвършен дар е от горе, от Отца на светлините, при Когото няма промяна или сянка от промяна“ (Яков 1:17).