Смисълът на човешкия живот във философията А
Резюме по темата:
Смисълът на човешкия живот във философията на А. Шопенхауер
Готово: Въведете вашето име
Отметнато: Въведете името на учителя
Шопенхауер казва: „Който ясно мисли, ясно се изразява”, мисля, че не е казал нищо по-добро от това.
М. Горки “В. И. Ленин
Веднъж Артър С. се разхождал из гробището през нощта. Романтика: цветя, огради. Луната отново свети. Но той хвана окото на пазача на гробището. "Кой си ти? Откъде си? Какво правиш тук?" Артур се замисли и стана Шопенхауер.
Когато попитах един много интелигентен човек какво мисли за философията на Артур Шопенхауер, той ми отговори, че дори не иска да започне да се запознава с нея, защото смята Шопенхауер за неудачник, който е завършил дните си в бедност, и такава философия не е подходяща за него. Ако я срещнеше, щеше да разбере защо краят на живота в бедност е не само не най-лошият, но почти най-добрият изход.
В началото на 19 век на хоризонта на философията изгрява нова ярка звезда - Имануел Кант. Със светлината си тя премахна булото на двусмислието от въпроси, които философите изучаваха на пипане, навлизайки в нови и нови детайли. Човечеството получи, така да се каже, друг начин за познаване на истината. Естествено имаше много желаещи да се попекат под лъчите на това слънце и да отразят светлината му. Ражда се немската класическа философия. Основните му представители (Шелинг, Фихте, Хегел.) заеха основния въпрос, който човек си задаваше по онова време, а това, да ви напомня, е Новото време - времето на грандиозни технически катаклизми, войни и други катаклизми - какво е светът? Пред този въпрос избледняха всички други - каква е първопричината на света и т.н. Следователно изграждането на силна система от светоглед се превърна в основназанимание за философите от онова време. Въпреки това, всички те по един или друг начин се позовават на учението на Кант, по някакъв начин признават неговата правота, а някъде намират недостатъци и изграждат своите теории върху опити за преодоляване на тези недостатъци. Хегел особено успя в последното. Неговата "История на философията" все още се счита за класическо произведение, поразително със своята задълбоченост.
Но да се върнем към светогледната система. Основава се на индийската философия. Именно ведическата литература, както и много произведения на древногръцката култура, достигнали до нас, Шопенхауер използва в изследването си по темата "какво е светът?" По-долу разглеждаме тази система по-подробно. Изградил основата на мирогледа, философът започва да си задава второстепенни (спрямо главните) въпроси и да търси отговори на тях. Въпросът за смисъла на човешкия живот, повдигнат като тема на това есе, е мимолетен за Шопенхауер и служи само като отправна точка за по-нататъшни морални разсъждения. Противоречието тук се появява отново във факта, че Шопенхауер в морала чертае прогресивно движение към някаква цел, като в същото време непрекъснато повтаря, че тази цел е само призрак и в съществуването няма смисъл. Той заимства етиката от будистите практически непроменена, само като я преведе, както ми се струва, на език, по-достъпен за разбирането на съвременниците, използвайки подходящи примери. Отношенията на Шопенхауер с християнството не са толкова розови. Говорейки за християнската етика, той подчертава, че църквата е подчинила на своите интереси идеи, които са съществували много преди християнството, като в същото време онтологичният принцип не издържа на никаква критика. Но по-долу ще анализирам по-подробно и етиката на философията на Шопенхауер.