Защо Сбербанк се справя добре в криза - Ведомости
Сбербанк в началото на седмицата рязко намали лихвите за вложителите. Държавната банка, чийто дял на пазара на домакински депозити е почти 46%, реши да намали лихвите предварително - тъй като това така или иначе е неизбежно и всички го правят. Депозитът в чуждестранна валута в Сбербанк вече няма смисъл, тъй като максималният процент в евро е 0,65% годишно, в долари - 2% годишно. Лихвите обаче се понижиха и по депозитите в рубли.
Държавната банка се оказа основният бенефициент от кризата и съществуващата система за регулиране на банковия сектор. Масовото отнемане на банкови лицензи доведе до факта, че притокът на пари в Сбербанк продължава, дори и да не полага никакви усилия - не можете да отмените лиценза му. От началото на изчистването на банковия пазар (от края на 2013 г.) делът на Сбербанк на депозитния пазар е нараснал от 44,9% на 45,9% (данни на Агенцията за гарантиране на депозитите, DIA, за 2015 г.), въпреки изтичането на депозити поради паника, обезценяване и др. Най-голямата банка също трябваше да изпита всичко това по трудния начин. Но сега Сбербанк се радва на притока на свежи пари, без да полага специални усилия.
Преди това лидерите на Сбербанк се оплакаха, че губят в борбата за вложители от по-малките, но по-щедри банки. Периодът на границата на 2014–2015 г. беше особено успешен за ловците на лихви (или „серийните инвеститори“, както галено ги наричат мениджърите на Сбербанк). Кризата на ликвидността принуди много банки да приемат пари от населението при свръхвисоки лихвени проценти - до 18-21% годишно. Две години по-късно такива банки практически не са останали и нивото на лихвите вече не е същото.
И това, което Сбербанк направи с лихвените проценти, е в много отношения показателно за пазара - за последната поредна криза големите банки нямат проблеми с ликвидността, тъй като всички вложители, физически и корпоративни, се стремят към тях.
Според DIA делът на 30-те най-големи банки по депозити през цялата 2015 г. се е увеличил от 79,2% на 81,7% от пазара. Освен това DIA отбелязва, че постепенното нарастване на дела на най-големите банки продължава от края на 2013 г. - общото увеличение за посочения период възлиза на около 5 процентни пункта.
Друг въпрос е, че решението на държавната банка да намали толкова значително лихвите е индикатор за това колко изкривена е банковата система в полза на публичния сектор: има такива, които винаги ще имат пари, защото са твърде големи, за да фалират. И всичко това се случва във време, когато в системата влизат все по-малко свежи пари – осезаемо през последните години. Например, ако премахнем ефекта от преоценката на валутата и капитализацията на лихвите по вече открити депозити, се оказва, че притокът на нови пари към банките няма да бъде 26%, а само 10,8% (следва от данните на DIA за 2015 г.).