Смърт по желание (Александър Раков)
„СМЪРТ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ“
Така се наричаше материалът в официалното издание на петербургската епархия.
В интервю за списание „Вода на живота” (№ 6, 2007 г.) протойерей Георгий МИТРОФАНОВ изрази мнение, че въпросът за евтаназията „трябва да се разглежда от по-конкретна, по-хуманна позиция”. „Разбира се, самоубийството в класическия смисъл, когато човек сам посегне на живота си, въз основа на чувството за неговата безсмисленост, искайки да предизвика Бог, е грях“, каза протойерей. Но евтаназията не включва такива ситуации. Да предположим, че човек се убеди, че е неизлечимо болен и след няколко месеца го очаква мъчителна смърт, която ще го лиши от възможността да умре в мир и ще натовари близките му с материални и морални разходи за безсмисленото удължаване на живота му. И човек иска да се сбогува с този свят, с близките в пълно съзнание и да не изпитва тежки физически мъки, които го превръщат в изстрадало парче месо. И когато той сам реши да умре, след като е разрешил всички свои правни и морални задължения, след като е посочил последната си воля, след като е получил прощалните думи на свещеника, можем ли да оприличим този съзнателен избор на самоубийство в класическия смисъл на думата?
Въпрос на журналист: „Но свещениците често казват: радвайте се на болестта си, Господ ви дава възможност да израствате духовно. »
„Вярвам, че такива свещеници трябва да преминат курс с психоаналитик по темата за скрития садомазохизъм“, каза свещеникът.
„Трябва да се погрижим да не лишаваме безбожниците от правото на добра смърт, а да развием у самите християни правилно отношение към този неразрешим проблем“, отбеляза отец Георги.
Можете да прочетете пълния текст на статиятатук ЕВТАНАЗИЯТА - ФОРМА НА УБИЙСТВО ИЛИ САМОУБИЙСТВО
Само Господ е Господ на живота и смъртта (1 Царе 2б). „В Неговата ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът“ (Йов 12:10). Следователно Църквата, оставайки вярна на спазването на Божията заповед „Не убивай” (Изх. 20:13), не може да признае за морално приемливи опитите за легализиране на т. нар. евтаназия, които сега са широко разпространени в светското общество, тоест умишленото убийство на безнадеждно болни (включително по тяхно желание). Искането на пациента да ускори смъртта понякога се дължи на състояние на депресия, което го лишава от възможността да оцени правилно ситуацията си. Признаването на законността на евтаназията би довело до дерогация и извращаване на професионалното задължение на лекаря, който е призван да съхранява, а не да спира живота. „Правото на смърт“ лесно може да се превърне в заплаха за живота на пациенти, за които няма достатъчно средства за лечение. Така евтаназията е форма на убийство или самоубийство, в зависимост от това дали пациентът участва в нея. В последния случай за евтаназията се прилагат съответните канонични правила, според които умишленото самоубийство, както и подпомагането при извършването му, се считат за тежък грях. Умишлено самоубиец, който „направи това от човешка обида или по някакъв друг повод от малодушие“, не се почита с християнско погребение и литургично възпоменание (Тимотей Алекс, вдясно. 14). Ако самоубиецът несъзнателно е отнел живота си „от ума си“, тоест в пристъп на душевна болест, църковната молитва за него е разрешена след разследване на случая от управляващия епископ. В същото време трябва да се помни, че вината за самоубийство често се споделя от хората около него, които се оказаха неспособни на ефективно състрадание и проява на милост. Заедно сапостол Павел, Църквата призовава: „Носете си тегобите един на друг, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2).