Социална демокрация, икономическа демокрация, пазарна демокрация - демокрацията е същността и
Този модел предполага на първо място създаването на коалиционно правителство с участието на всички партии, представляващи основните слоеве на обществото. Изключително важна е и ролята на технологиите, които осигуряват пропорционално представителство на различни групи от населението при назначаването на ключови позиции и разпределението на ресурсите (под формата на поддържане на определени квоти за представители на малцинствата). Като фундаментално важно условие за преразпределението на властта се счита и осигуряването на максимална автономия на групите при решаването на техните вътрешни проблеми (например под формата на федерализъм или културна автономия). От изключителна важност за развитието на този модел на демокрация е и предоставянето на групите с право на вето при разработване на политически цели, което предполага при вземане на окончателно решение не обикновено, а квалифицирано мнозинство (две трети или три четвърти от гласовете), което би дало на представителите на малцинствата допълнителни шансове да защитят своите интереси ** Виж: Leiphart A. Democracy in multi-component societies. Сравнително изследване. М., 1997.
икономическа демокрация
Въз основа на модела на конкурентния елитаризъм Антъни Даунс развива икономическа теория за демокрацията, изградена върху формулираната от него позиция, че всеки човек чрез рационална дейност е в състояние да постигне максимална лична изгода. Той предложи следната концепция: изборното съперничество създава един вид политически пазар, където политиците могат да се разглеждат като предприемачи, търсещи власт, а избирателите като потребители, които гласуват за партията, чиято политическа линия най-добре отразява техните предпочитания. Според Даунс система от открити и конкурентни избори гарантира демокрацията, като дава власт наръцете на партията, чиято философия, ценности и политики са в най-голямо съответствие с предпочитанията на числено най-силната група избиратели.
Пазарна демокрация
През последните години значително разпространение получиха и теориите за пазарната демокрация, представящи организацията на тази система на властта като аналог на икономическа система, в която има постоянен обмен на "стоки", в който продавачите - носители на власт променят своите предимства, статуси, привилегии за "подкрепата" на избирателите. Така политическото действие се разбира само като електорално поведение, при което актът на гласуване се тълкува като вид „покупка“ или „инвестиция“, а избирателите се разглеждат главно като пасивни „потребители“. Така че основната задача на демокрацията е да прилага електорални стратегии, които да свързват кандидата за власт с позициите на избирателите. И въпреки че това създава поле за манипулиране на волята на гражданите, подобна „изфабрикувана воля” не променя същността на тази „демокрация под наем” (У. Гридър).