Социалната памет като инструмент за социално влияние

Като ръкопис

МЕКАЕВА Юлия Юриевна СОЦИАЛНАТА ПАМЕТ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА СОЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ Специалност 22.00.01 – Теория, методология и история на социологията

АВТО АБСТРАКТ

дисертации за научна степен кандидат на социологическите науки

Официални опоненти: Доктор по социология Юлия Юрьевна Синелина Кандидат по социология Александър Борисович Росляков

Дисертацията може да бъде намерена в библиотеката на ISPI RAS.

Резюмето е публикувано на официалния уебсайт на ISPI RAS - http://www.isprras.ru/ Резюмето е разпространено на "_" _ 2011 г.

Научен секретар на дисертационния съвет С.С. Новикова доктор на социологическите науки, професор

ОБЩО ЕФЕКТИВНОСТ

Всяка група в обществото има свой символичен капитал. Паметта може да действа като форма на превод на този капитал.

По този начин паметта е говорителят на груповите ценности и идеи.

Степен на развитие на проблема Изследването на паметта има интердисциплинарна основа и е широко застъпено в литературата. Изследването на проблемите на паметта намираме в трудовете на такива философи като: Платон, Аристотел, Плотин, А. Августин, Т. Хобс, Д. Лок, И. Кант, Г.В. Хегел, К. Маркс, В.

Дилтай, А. Бергсон, Ф. Ницше, Е. Хусерл, М. Хайдегер, П. Рикер, Н.А.

Бердяев, Л.М. Лопатин, Вл. Соловьов, П. А. Флоренски и др.

Луман, П. Бергер, Т. Лукман).

Luria, T. Ribot, J. Piaget, S.L. Рубинщайн, Р. Солсо, А.А. Смирнов, Р.

Klatsky, G. Ebbinghaus, Z. Schmidt и др.).

Основните цели на изследването:

- да се систематизират механизмите, използвани за изграждане на историческа памет и въздействие върху общественото съзнание;

- на конкретниемпирични материали, показващи практиката на използване на историческата памет за манипулиране на общественото съзнание;

- потвърждават теоретичните изводи на изследването с данни от контент-анализа на периодичния печат.

Въпреки различните гледни точки, тези науки използват общи теоретични и методологични основи, които включват:

Разпоредби, представени за защита :

- ролята и значението на използването на историческата памет значително нараства в информационното общество;

Научната новост на изследването е следната:

- конкретни емпирични материали показват практиката на използване на историческата памет за манипулиране на общественото съзнание;

Практическо значение :

в Социологическите симпозиуми на Българското дружество на социолозите (Москва, 2007 и 2008);

на II Общобългарски социологически конгрес, в рамките на научната секция „История и теория на социологията”;

Структурата на дисертационното изследване. Дисертационното изследване се състои от въведение, три глави, включващи десет параграфа, заключение, списък на използваните източници и литература, четири схеми и приложение, съдържащо резултатите от анализ на съдържанието и илюстративни материали.

ОСНОВНОСЪДЪРЖАНИЕ НА РАБОТАТА

Въведението обосновава актуалността на темата, разкрива степента на нейната научна разработка, определя обекта и предмета, както и целите изадачите на изследването, формулира научната новост на работата и положенията, представени за защита, разкрива теоретичните и методологическите основи на изследването, определя теоретичното и практическото значение на дисертацията.

Представители на този подход са Е. Дюркем, М. Халбвакс, М.

Социалнипсихологически, представен от произведенията на П. Жанет, В.

Феноменологичният подход, изложен в трудовете на Е. Хусерл, А.

Културно-семиотичният подход е представен от произведенията на Ю.М.

канонични текстове и методи за тяхното декодиране, които позволяват да се гарантира уместността на тези текстове, независимо от етапа на социално развитие.

Постструктуралистки подход (М. Фуко, Ж. Бодриар, Ж. Дерида, П.

Нора, Х. Уайт, П. Бурдийо, Ф. Анкерсмит, Н.С. Автономов, В.П. Визгин, Г.И.

В момента историческата памет се оказва много важна характеристика на начина на живот на хората, до голяма степен определя техните намерения, настроения, поведение, косвено оказва много силно влияние върху тяхното съзнание, като по този начин предопределя естеството и методите за решаване на социални проблеми.

Историческата памет е обект на изследване както от историци, които имат за цел да разкрият „как всъщност се е случило това или онова историческо събитие“, така и от философи, които се опитват да открият основните тенденции и смисъл на историческото развитие, отразени в историческото съзнание, и социолози, които изследват как историческата памет влияе на обществото.

Втората глава „Социално въздействие: методологични подходи“ съдържа четири параграфа.

доминиране (командване без заплаха от сила);

манипулация (когато целите на инфлуенсъра са завоалирани);

изяснения (при които по-нататъшното поведение се влияе от целия набор от алтернативни начини на дейност);

ролеви модели (тук лицето, което влияе, не осъзнава, че резултатът от взаимодействието е модификация на последващото поведение или позиции на други хора);

съвет (съдържа мнения и препоръки, но не и заповеди);

обмен (тук всеки човек открито променя ситуацията, за да подтикне другия към даден курс на действие)4.

Търнър Дж. "Социално влияние", - Санкт Петербург: Питър, 2003. - С.14.

Зимбардо Ф., Лейпе М. "Социално влияние", - Санкт Петербург: Питър, 2001. - С. 15.

Символният интеракционизъм на Джордж Г. Мийд и Чарлз Х.

Кули предполага, че поведението на хората по отношение един на друг и на обектите от света около нас се определя от значението, което те придават на тях. Теорията се фокусира върху факта, че обменът и реципрочността се отнасят предимно до символи, идеи, значения. Така че същността на взаимодействието е комуникацията.

Етнометодологията на Харолд Гарфинкел основно предполага, че взаимодействията между хората се управляват от правила, възприети на вяра, които управляват човешкото поведение.

Драматичната теория на Ървинг Хофман или управлението на впечатленията е анализ на влиянието и взаимодействието, основан на аналогията на ежедневния социален живот с театъра. Желанието да направите определено впечатление на партньорите или публиката, да предизвикате положителни сигнали по отношение на себе си.

Анализират се основните методи за манипулиране на съзнанието на населението, като:

- Избор на реални събития за съобщения. Когато едни и същи стереотипи се избират и използват в различни събития, се насажда определен набор от желания.

- Опростяване, стереотипизиране. Налице е опростяване на подаваната информация и представянето й под формата на стандартни стереотипи.

- Сензация. Осигуряването на фрагментиране на проблемите и фрагментиране на информацията, така че човек никога да не получи пълно, окончателно знание, позволява използването на усещания. Това са доклади за събития, които се дават такивависока важност и уникалност, която се концентрира върху тях и задържа почти цялото внимание на публиката в точния момент.

Под прикритието на сензация се премълчават важни събития, които обществото не трябва да забелязва.

- Размиване и подмяна на понятията. Най-ефективни при манипулирането на съзнанието са думи, които нямат определено значение, което може да се тълкува по различни начини.

- Промяна на име и тема. Директно заместване на името и понятието, което определя предмета на социалното противоречие, или незабележимо заместване на предмета.

- Манипулиране на число и мярка. Числата, които са знакова система, оказват огромно влияние върху съзнанието и въображението.

- Прикриване на намерения. Покриване на програмата за действие чрез мобилизиране на старите стереотипи на съзнанието и познатата терминология.

- Повторение. Повтарянето на един и същ проблем и използването на същите словосъчетания.

- Изваден от контекста. Изваждайки проблема от реалния контекст, да не говорим за важни външни фактори, манипулаторът движи нашата мисъл, нашата работа да тълкуваме неговото послание в желаната от него посока.

В дисертационния труд се разглеждат и други методи и механизми за манипулиране на съзнанието.

Среден, 1995. - С. 102.

Четвърти параграф „Взаимоотношение между идеология и историческа памет“ Този параграф разглежда самото понятие „идеология“ и връзката му с историческата памет.

Терминът "идеология" е въведен от френския философ и икономист А.К.

Дестуг дьо Траси в 4-томния труд "Елементи на идеологията" (1801-1815).

Нито едно политическо движение или идейно-политическо течение не може и не може без „своя собствена” идеологическа история – консервативна, работническа, марксистка, ревизионистка,Савелиева I.M., Полетаев A.V. Историческата истина: еволюцията на идеите // Диалог с времето. - М .:

Влиянието на идеологическите конструкции върху историята е особено силно изразено в критични епохи. Свидетелство за поредната вълна на идеологизация на историческото познание е засилването на популярните сред историците през последните години изследвания на „историческата памет”.

Трета глава „Образът на миналото в съвременните медии“ се състои от три параграфа.

Първият параграф е „Анализ на съдържанието на електронни медии по проблема за интерпретацията на историята“. Най-очевидният емпиричен анализ може да бъде направен на примера на ситуацията с манипулирането на историческото съзнание в съвременна Украйна. Параграфът съдържа анализ на съдържанието на електронни версии на публикации в украински вестници, които засягат проблемите на Гладомора и други интерпретации на историята.

Анализирани са статии от електронната версия на обществено-политическия седмичник „Зеркало недели” за периода от 2008 до година. Вестникът се разпространява в цяла Украйна и излиза на български и украински език с общ тираж 31 700 броя8.

Савелиева I.M., Полетаев A.V. Социология на знанието за миналото. - М .: Издателство на Държавния университет Висше училище по икономика, 2005. - С. 269.

http://zn.ua/pages/advertising Анализът на съдържанието като пример за количествен и качествен анализ на текстов материал направи възможно ясно да се демонстрира идеологическата оценка на информацията, предоставена от съвременните медии.

Материалите от извършения контент анализ са представени в приложението към дисертационното изследване.

Вторият параграф е „„Конфискация на паметта“, „забрава на паметта“, „създаване на памет“ с помощта на съвременните медии“. В него разглежданите на теоретично ниво методи за конструиране на историческа памет са илюстрирани с извадки и цитати отелектронни версии на статии от новинарския портал „Ukraine Today“, отразяващи актуални събития от политическия, социалния и културния живот в Украйна и по света9.

Горните материали доказват, че в Украйна от края на 80-те години. протича процес на рязка радикализация на историческото познание, чиято цел е идеологическата обосновка на етнозащитния механизъм, като основа, върху която се изгражда съвременната украинска държавност. Всички събития от миналото на украинската история се разглеждат от гледна точка на борбата за държавност по отношение на "загуба-печалба". В този контекст провъзгласяването на независимостта на Украйна през 1991 г. се тълкува като основен резултат и основна цел, към която украинският народ върви почти хиляда години.

Особената специфика на разглежданите материали е в отблъскването от българската история и пълното й отричане.

Трети параграф „Конструктивен и деструктивен потенциал на историческата памет” показва, че историческата памет има както деструктивен, така и конструктивен потенциал.

Представители на различни групи през призмата на своето субективно виждане http://www.ua-today.com/ за света интерпретират обектите и явленията на историята в съответствие със своите интереси.

В заключението се обобщават резултатите от извършената работа, формулират се основните изводи и обобщения.

общество. – М.: ИСПИ РАН. 2007, - № 3, - С. 82-86.

V.P.Kultygin (на английски). - Москва-Глазгоу, 2007, - Том 8. - С.

3. Мекаева Ю.Ю. Природа на паметта и реконструкцията на миналото:

Подход на Морис Халбвакс // Социология: история, теория и практика.

Изд. В.П. Култигин (на английски). - Москва-Будапеща, 2008, - Том 9. - С.33-38.

4. Мекаева Ю.Ю., Самарина А.Ф. Историзиране на социологията: граници на реконструкцията // Социологизследвания. - М .: "Наука", 2008, - № 11. - С. 146-149.

МЕКАЕВА Юлия Юриевна СОЦИАЛНАТА ПАМЕТ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА СОЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ Специалност 22.00.01 – Теория, методология и история на социологията РЕФЕРАТ на дисертация за степента кандидат на социологическите науки Научни ръководители:

Доктор на философските науки, професор Владимир Павлович Култигин Доктор на философските науки, професор Ирина Борисовна Орлова Продукция от оригиналното оформление:

Мекаева Юлия Юрьевна Подписано за печат 2011 г. Формат 60x84 / Тираж 100 бр.