Soria Moria Castle Четете онлайн безплатно - RuLit - Страница 1
ЗАМЪК СОРИЯ МОРИА
Норвежка приказка
В едно село живееше момче на име Халвор с баща си и майка си.
Той живееше и не знаеше грижи, но донесе много скръб на родителите си. Седи по цял ден до печката и рови в пепелта. И той няма нищо общо с това.
Колко пъти баща му и майка му го давали на учение, но безуспешно. След по-малко от три дни Халвор пак е у дома - всичко не му е наред, всичко не е за него. Отново сяда до печката, отново рови в пепелта. И тогава един ден в къщата им дойде моряк. Беше видял много земи и морета и сега отново тръгна на далечно пътешествие.
— Искаш ли да те взема с мен? пита той Халвор.
Да, Халвор хареса това, той е съгласен с това.
Той не се приготви дълго - изтърси пепелта от дланите си и отиде.
Колко дълго са плавали по морето, не знам. Знам само, че попаднаха в силна буря и когато бурята най-накрая утихна, дори капитанът не можа да каже къде са - те бяха докарани до брега на някаква чужда земя, а каква земя е и кой живее на нея - никой дори не е чувал за това.
Вятърът беше утихнал напълно, платната бяха увиснали и корабът, искаше или не, не можеше да помръдне. Всеки се уморява да стои на едно място. Дори Халвор се отегчи.
Той започна да моли капитана да го пусне на брега. И така той го помоли, че капитанът се съгласи. - Виж само - вятърът ще духа малко, връщай се на кораба възможно най-скоро. Няма да те чакаме.
И така Халвор стъпи на брега на непозната земя.
Накъдето и да погледнеш, златни ниви, зелени поляни, а хора не се виждат.
Халвор вървеше дълго и изведнъж ушите се залюляха, тревата зашумя - вятърът се издигна. Халвор трябваше да се обърне назад, но тогава видя голямпътя и той наистина искаше да знае накъде води. Пътят беше толкова гладък, че дори търкалящи се яйца по него нямаше да се счупят. И няма никакви следи по пътя, нито човешки, нито животински.
Халвор вървял цял ден и когато настъпила вечерта, пътят го отвел до замъка. Всички прозорци на замъка бяха осветени и сякаш привличаха уморен пътник.
Халвор беше доста гладен, защото от сутринта нямаше нито троха в устата си. Корабът му сигурно отдавна е излязъл в морето и той нямаше друг избор, освен да влезе в замъка.
Той направи точно това.
Първо отиде в кухнята. Огнището гореше ярко, в огромни гърнета и котли от сребро и злато, нещо се вареше и пържеше. Но хора не се виждаха никъде. Халвор стоеше, възхищаваше се на цялото това кухненско великолепие, но не смееше да докосне нищо. Тогава забеляза врата, която вероятно водеше от кухнята към вътрешните стаи. Халвор я бутна и ахна.
Пред него седеше красавица и се въртеше на чекрък.
„Кой си ти, който се осмелява да дойде тук? – възкликна красавицата. - Тръгвай бързо! Собственикът на този замък е триглав трол. Ако дойде и те види, ти си мъртъв.
„Нека има поне четири глави, аз пак ще остана“, каза Халвор. — Няма да си тръгна оттук, докато не ме нахраниш. И няма от какво да се страхувам, защото не съм направил нищо лошо.
Красавицата хареса, че Халвор говори толкова смело. Тя го нахрани добре и когато той се нахрани, каза:
„Хайде, опитай се да свалиш този меч, който виси на стената. Ако го свалиш, ще спасиш себе си и ще спасиш мен. Халвор се засмя. Тук няма какво да опитате! Хвана дръжката на меча... Но какво е това? Не може да го вдигне, камо ли да го свали.
„Пийнете глътка от бутилката, която виси наблизо“, каза красавицата. Тролът винаги прави това предиотколкото поема меча.
Халвор целуна врата, отпи глътка и отново взе меча си. Какво е? Мечът стана като перо, сякаш нямаше нищо в ръката.
- Е, сега да дойде тролът! — каза Халвор, размахвайки меча си.
И тогава се чу пуфтене, шум, пращене - това беше тролът, който се връщаше в замъка си.
Халвор стоеше близо до вратата.
Щом тролът отвори вратата, веднага усети, че нещо не е наред.
„Тук мирише на мъж!“ — извика той със страшен глас.
- Правилно! - каза Халвор и отряза и трите глави на трола наведнъж.
От радост красавицата започна да пее и танцува и се забавляваше, докато не се сети за сестрите си. Тогава тя се разплака.
„Ах, ако можехте да освободите и сестрите ми!“ — каза тя на Халвор.
— Но къде са те? — попита Халвор.
„Те също бяха отвлечени от тролове. Ние сме три сестри, три принцеси. Троловете ни затвориха в замъците си, защото не искахме да им бъдем съпруги. Това е цял ден пътуване до замъка на един трол - по-голямата ми сестра живее в плен там. Все още има ден и нощ до замъка на друг трол - по-малката ми сестра тъне в плен там.
И красавицата отново започна да плаче. На следващата сутрин Халвор тръгнал на пътешествие. Вървял цял ден до вечерта, не вървял, а тичал и накрая видял замъка на трола.