Спасението е само в Православната църква, Намерете своя път към дома

Днес гледах една програма (има много от тях днес), където водещият твърди, че спасението съществува само в православната църква и даде два аргумента. Първо, Господ напусна църквата на земята, Той лично не е написал нищо и църквата трябва да носи вестта за спасение. Второ, на втория вселенски събор е формулирано правилото, че спасението съществува само в едната, света и апостолска църква. Неин наследник е само православната църква, така че спасението е само в нея.

Човек не може да не се съгласи с първата точка. Разбира се, Господ напусна църквата и разбира се тя трябва да носи посланието за спасение. Друг е въпросът за каква църква говорим. Най-надеждният източник, който имаме за апостолската църква, са книгите на Новия завет и преди всичко Деянията на апостолите. Ако четете тази книга с отворен ум, тогава най-вече служението, описано там, прилича на съвременните евангелски църкви. Но би трябвало да е така, тъй като църквите, които се стремят да живеят според Новия завет, разпознават църквата в Деяния като модел за себе си.

Вторият аргумент пряко противоречи на Светото писание, където се казва, че не църквата спасява, а само вярата в Христа Спасителя: „защото под небето няма друго име, дадено на човеците, чрез което да се спасим” (Деян. 4:12), „Защото всеки, който призове името Господне, ще се спаси” (Рим. 10:13).

И накрая, нека си спомним думите на самия Исус: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мене” (Йоан 14:6).

Сега по отношение на решенията на Втория апостолски събор. Наистина, Писанието (1 Йоан 1) учи, че вярващите, които ходят в светлината, имат църковно общение, което означава, че онези, които нямат това общение, вече не ходят в светлината и Кръвта на Христос не им принадлежи.мие, което се проявява по-специално в това, че не се причастяват. Сигурно това са имали предвид събралите се на събора епископи.

Напълно погрешно е обаче да се каже, че църквата спасява, защото само Христос спасява. В случаите, когато Традицията влиза в конфликт с Писанието, Писанието винаги има предимство, тъй като само то е почитано като вдъхновеното Слово на Бог.

Още една забележка относно веруюто. Всички християни вярват в една, свята и апостолска църква на небето. На земята тя не е сама и не е свята, а първите апостоли отдавна ги няма. Следователно Апостолският символ на вярата се изповядва с еднакво основание не само сред православните, но и сред католиците и протестантите.

Между другото, в същото предаване съвсем правилно беше посочено, че признак на тоталитарна секта е твърдението на организацията, че само тя има спасение, а извън нея няма спасение. В тази връзка е най-малкото странно да се чува от много православни йерарси, че спасението съществува само в лоното на Православието и извън него няма спасение. Направете си изводите...

В заключение бих искал още веднъж да благодаря на Бога за непоклатимата основа, която имаме във вярата в Светото писание. Наистина, „Твоето слово е светилник за краката ми и светлина за пътя ми“. (Пс. 119:105). Слава на Бог за светлината на Библията, която имаме днес!