Съперниците на Лукашенко се оценяват като клип на сингли
Безпартийният Алес Михалевич и съпредседателят на организационния комитет на Бяла българска християндемокрация Виталий Римашевски, отдавайки дължимото на техните амбиции и проницателност, се смятат за твърде млади. Да, и самите те, трябва да се мисли, ще залагат само секции за бъдещето.
Вече споменатият Ярослав Романчук от Обединената гражданска партия, както и Ригор Костусев от Партията на Беларуския народен фронт, Юрий Глушаков от Зелените и още някой, експертите наричат технически цифри. Страните ги обменят в хода на някои комбинации. Опозицията дори не смята лидера на ЛДП Сергей Гайдукевич за свой.
Колкото до самономиниралия се Валери Фролов, най-добрият му час падна върху годините на депутатство. Освен това в очите на значителна част от опозицията генералът се зачеркна с разкрития за пробългарската ориентация.
Друг пенсиониран генерал, само полицай, той също е ветеран от социалдемокрацията, Мечеслав Гриб, по бяла българщина ще мине стандартите без проблеми. Но тук респектиращата за стандартите на бялобългарската политика възраст не може да се припише на броя на козовете.
Пикът на политическите възможности на Андрей Санников също е зад гърба му, смятат редица анализатори. Звукът от зрелищното затръшване на вратата на външното министерство - той подаде оставка от поста зам.-министър в знак на протест срещу референдума от 1996 г., който отдавна скара Лукашенко със Запада - този звук отдавна е избледнял. Освен това Санников няма силни структури, подчертават наблюдатели.
Същото се казва и за Николай Статкевич, пенсиониран подполковник с репутация на уличен боец и опит като политически затворник. Неговата Социалдемократическа партия (стар виц: в Беларус социалдемократите се умножават с разделение) дълго време виси във въздуха под формата на организационен комитет.
Да, героят и мъченикът от последната президентска кампания Александър Козулин също остава в сянка. Пуснаха го от затвора под натиска на Запада, а и предина целите щати. Дори Лукашенко призна: браво, казват те, янките не предават своите! Въпреки че като цяло мнозина смятаха Козулин за фигура, поддържана от изток.
Сега бившият кандидат, първо, също е безпартиен (беше тихомълком „бутнат” по време на затвора, когато не беше изненадващо „загубата на връзка с организацията”). Второ, всъщност не е ясно дали присъдата е заличена. Изглежда, че казаха в съда: да, но не можете да пришиете дума към акта, но няма хартия. Така че те могат да съкратят как се пие на формална основа.
Тогава, през 2006 г., Александър Милинкевич събра най-много гласове сред съперниците на Лукашенко - 6,1% според официалната версия и около 19% според независимата социологическа служба - НИСЕПИ.
Редица наблюдатели също отбелязват, че само една трета от беларусите споделят евроентусиазма, на който се основава програмата на Милинкевич.
Да, но какви лозунги всъщност могат да работят? Как да нарани нервите на хората?
Опозиционните стратези не дават отговор.
И затова днес е трудно да си представим как някой от вероятните съперници на Лукашенко след няколко месеца ще успее да овладее настроението на масите дотолкова, че, както повтарят същите стратези, да защити истинските резултати от гласуването на улицата.
Първо, необходимо е да спечелим чисто аритметично, и второ, психологически. Нивото на страх е високо, а дори и тези, които не са фаворити на властта, предпочитат да псуват в кухнята и в интернет. Последното обаче става рисковано на фона на нашумелия Указ №60.
Макар и нервен и мощен. Върхът незабавно се измъчва, когато започне да играе срещу неговите правила. И особено ако се появи българската следа – истинска или мнима. И още повече след падането на Курманбек Бакиев, който беше демонстративно приютен от Лукашенко.
И видяхте как според сумата на факторите на нервност властите реагираха изключително нервно на стартаенигматична кампания "Кажи истината".
Да оставим дискусията за това кой се обажда на музиката. Наблягаме на три неща: ресурси, креативност и директен достъп до масите с артикулирането на тезите, които всеки въвежда. С това кампанията моментално се открои на фона на титулярната опозиция, която властите отдавна знаят като люспеста, натъпкана със свои хора и всъщност вкарана в основното течение на играта по собствен сценарий.
Обаче анализаторите, които копаят особено дълбоко, забелязват: ами ако самата пирамида на властта не е толкова монолитна, че някаква част от нея не иска да играе, казвайки истината?
Накратко, интригата около кампанията и нейния лидер поетът Владимир Някляев се завъртя сериозно. Самият той, макар и пенсионер по паспорт, е величав, силен телом и духом, умее да магнетизира тълпата - с една дума, имиджът и харизмата си личат. Да, и не единично, между другото, ако вземете поне буквалното значение. Освен това съпругата, както пресата надуши, е по-млада от най-голямата му дъщеря. Това, което веднага добавя точки в очите на значителна част от електората: човек!
Да, и за промоцията: достатъчно е всеки копеле да каже, че това е този, който е написал думите на хита „Върви, така че върви!“.
Но не е фактът, че той ще отиде. Може би има някаква версия на китайската кутия.
Самото изобилие от кандидати (един от които беше ужасно обиден от израза "кастинг на кандидати"), от една страна, изглежда положителен симптом. Още е жива опозицията, която никога не е вкусвана с прах!
От друга страна, тя стъпва на старото гребло. Страшно закъсня с разработването на стратегия и определянето на единен кандидат. Може би вече е твърде късно.
В края на краищата това е нещото. Дори анализаторите вече са объркани в тази предизборна лудница. Един обикновен гражданин, в такова объркване, без да задълбава в подробности, плюе с удоволствие: помежду сине можете да го разберете, но можете да управлявате държавата!
Но секретарят на Централната избирателна комисия Николай Лозовик приветства изобилието от партийни номинации. Мисля, че върхът искрено се радва за това. Заглушаването на един единствен кандидат е тежко: какво тогава да покажем на Запада? От богатия асортимент на желаещите те ще изберат най-удобната гарнитура, за да бъде следващото изборно ястие напукано в чужбина.
Но дори и в обикновена кухня има експлозии на битови газове. Какво да кажем за политическата кухня в предизборния период, когато дори заспалият лаик осъзнава една проста истина: оказва се, властта, оказва се, трябва да се сменя периодично.
И тогава има още два потенциални форсмажорни обстоятелства: икономиката и България.
Накратко, дори в страна, където всичко е под контрол, изобщо може да се вари каша по рецептата, която е тествана в главния офис. Така че нека не бързаме с окончателното заключение за празния клип.