Спевка, Бибра
Автор: Скитник
(Степан Гаврилович Петров)
Някои от момчетата, по-големите, вече изглеждаха като отчаяни мъже. На намръщените им лица беше изписана склонност към злонамерени пакости. Една от тях, много красива, с кръгла, като издълбана топка, подстригана глава, сръчно раздаваше бележки и в момента, когато регентът обърна глава от него, той успя да щипе, щракне и дръпне няколко другари, направи гримаса и когато в резултат на това се чу скърцане и регентът обърна глава, той вече видя слабото му лице с ангелско изражение и заплашително присви очи към оби. жени. След момчетата идваха големите, крещяха и шумно се прокашляха и небрежно му се покланяха, а той леко им кимаше с глава, свиреше на цигулка и проницателно се взираше в лицата им. Всички бяха едри мъже, яки или жилави, с навъсени брадати и мустакати лица, някои с гъсти гриви до раменете. Големи басови фигури стояха от едната страна, тенорите, по-малки хора, стояха от другата. Пред всяка партия стояха нотни стойки с подредени ноти.
В общото сдържано бръмчене се чуваше прелистването на ноти, шепотът на момчета и тенори и тихото бръмчене на баси, които нямаха шепот. Накрая всичко утихна и се подреди, всяка част застана в полукръг пред нотите, в центъра на полукръга застанаха „лидерите“ – опитни певци, които „водеха“ останалите. Хорът беше страхотен. Тенорите бяха водени от дребен, опърпан тенор с птиче лице и козя брадичка, облечен модерно, в късо сако и тесни панталони. В центъра на баса стоеше слаб и нисък мъж без лява ръка, вместо която висеше празен ръкав. Мустаците му бяха необичайно дълги и къдрави, разклонени в краищата; къдравите и дълги краища на тези мустаци постоянно се движеха отдъх като пипала. Сред басите той изглеждаше малък, защото отстрани имаше огромни зверовидни хора с лица на италиански бандити. Сред високите и виолите имаше и „лидери” – момчета с отчайващи физиономии, безцеремонно разрошени от яката на подчинените им другари.
Регентът огледа хористите.
- Пак не са се събрали всички! - каза той със скърцащ глас. - Мокрилов го няма, Шипилов го няма, Пискунов също! Запишете глобата. Пияници!
Имаше погребение! — бумтеше зад басите грамаден старец с дълга сива коса, който приличаше на дякон с бръсната коса.
Той заговори с чудовищно плътен бас, вече треперещ и колеблив, но звучащ като камбана.
Регентът сви рамене. Хорус се засмя тихо.
Две момчета почтително подредиха дебела партитура за ръководителя на хора на стойка за ноти.
Погали струните с лъка, после свали цигулката и вдигна лъка...
- Да започваме! — каза той тържествено. - Бас! соло!
Еднорък мъж с движещи се мустаци пееше сам ... Имаше хармоничен, кадифен бас. Пълни, кръгли звуци течаха плавно един след друг в акорд.
Помилуй ме, Господи!
гласът му трепереше от горната нота и, сякаш изтощен, започна да се спуска надолу ...
Яко но-е-мо-още-ен е!
слизаше все по-надолу, сякаш искаше да се освободи от нещо. Изведнъж към него се присъедини тъжен, нежен, треперещ и умоляващ глас:
И басът, изтощен, напразно скъса едни окови:
И изведнъж целият хор изведнъж зашумя като бягащ шквал и пак утихна; и отново мекият, тъжен тенор изплува. Изпята е от човек с птиче лице.
И душа! Душа-а ми-а
- оплака се той с плач.
повтори той безнадеждно...
търкаля се в гъста вълнабасова рулада.
— отговори тенорът и заплака в тревожни оплаквания.
Два гласа се прегърнаха и ридаеха за болезненото разкаяние на една разкаяна грешна душа...
Ще намокря леглото си със сълзи!
— повтори той безутешно и хорът, стоплен от топлата и плътна октава, въздъхна дълбоко:
Сякаш плакал, човекът ридаеше дълга безсънна нощ насаме със себе си, обливайки сълзи над главата си, изплака всички сълзи, беше изтощен и едва тогава душевната мъка утихна и назря пламенно решение.
Махни се от мен!
целият хор внезапно избухна с ужасяваща енергия, избухвайки в бързи и кратки звуци:
Отстъпете, всички де-ла-ю-ши беззаконни-е!
И след тази страховита лава от звуци, като ярък лъч, прорязал дъждовните облаци, блесна радостен, тържествуващ мотив, сякаш някаква враждебна сила беше победена.
Засрамете се и се смущавайте
Всички удари моята ревност скоро!
Хорът препускаше победоносно, а детските гласове радостно и бързо биеха като камбани:
Мрачните басови звуци ставаха все по-затъмнени и отиваха в далечината, а ликуващите звучни преливания се разливаха като искрящ поток и заляха всичко ...
Певците изтриха потта от зачервените си лица: трудна беше работата.
По това време дойдоха две закъснели певици. Единият беше висок, брадат, гребест и мрачен бас, другият беше дребен, набит тенор с весело намигащо лице. Костюмът на последния беше преувеличено фантастичен: единият крак беше в ликова обувка, а другият беше подрязан, единият крак беше син, а другият беше платно, и двата се държаха върху тялото с помощта на някакви панделки. Сакото на него беше от нечии юнашки плещи и стигаше почти до пръстите на краката, висеше като на закачалка. И двамата бяха пияни. Регентът се престори, че не ги забелязва.
Скандирането продължи.Регентът стоеше величествено пред музикалния пулт и разпери ръце. Хорът изля цяло море от звуци, които не се побираха в стаята. Целият въздух звънна. Понякога прозорците трепереха от басови звуци.
свято! свято! свято!
гърмяха, като че ли чукаха купчини, правеха свирепи физиономии, изпъкнали очи и извиваха яките си зачервени вратове. Един от басите не се сдържа и се набръчка с див глас:
Регентът потръпна. Той спря хорото, плю и удари лъка си.
— Кой е там? — извика той възмутено. „Какво си – обърна се той към баса, – ревеш ли като бикове, на които бардовете не дават?“ Вкарват ви в ярем, но вие не искате, и разклащате опашките и рогата си, копаете земята с копитата си? И не гледайте мярката? Какво си къде муцуните се изправиха? Ето къде стоите с муцуните!
Басовете смутено стояха "мутри" към регента.
Той нервно скочи до момчетата и като хвана едното за рамото, го разтърси:
Гледаш ли настрани, животно? Ето къде да търсите! той бръкна в нотите. - Магарета! прасета! Раздайте „Благославяй, душе моя, Господа. »
Чудна, величествена музика тананикаше. Тържествен химн за величието на Бог тихо се размиваше и нарастваше. Красиви, поетични думи бяха облечени в странна музика, изпълнена с дълбоко съдържание. Тя чу някакво тайнствено дихание на непостижими сили и чудеса на вселената и възхищение към Бога, Който се вижда и усеща навсякъде от една чувствителна душа.
Облечете се със светлина като дреха...
разляха се мистериозно строги акорди.
Върви по ветровитото крило.
Звуците растяха, надигаха се, засилваха се... Хорът се усилваше като наближаваща буря...
гърмяха баси, напрегнаха широките си гърди и избухнаха, заглушавайки целия двор с гръмовен удар:
Но този ритъм беше развален от грозния писък на един от басите.
Хорът гърмеше, а диригентът на хора извика ипочука, искайки да спре припева.
Бездната е като роза.
- Говеда! - чува се през пеенето.
От гласа на вашия gr-r-rum, не се страхувайте-a-at.
— извика унесен, пиян бас, без да забележи, че целият хор вече е спрял, а той вика сам.
— Ти си пиян, Шипилов! Ако се объркаш, ще те изгоня от репетицията!
Бас измърмори нещо на себе си, заеквайки:
- К-какъв Егор се появи! С-с-салаган.
А от партията на тенора ясно се чуваше симпатичен и кикотлив тенор:
— Мартин с балалайка.
Регентът съзнателно не чу тези думи.
- Разпространете "гласа!" - каза той тъжно.
Басовото соло отново пееше с развяващи се мустаци.
V-ve-doh ... о, боже ...
изля се мрачна и невесела мелодия, сякаш в далечината се приближаваше гръмотевичен облак. Това беше копнеж на силна и дълбока душа.
Но наред с кадифения бас грубо го стегна и пияният бас.
— Шипилов! — извика отчаян регентът. - Какво правиш там, като късо палто на печката? Бъди тих!
Започна отначало.
кадифена нотка трепна.
Шипилов също се проточи.
- Излез! – избухна регентът. Какъв солист си? Нямаш глас, а плъстен ботуш! И двамата сте пияни с Мокрилов.
Нещо се засмя от теноровата партия...
Това взриви регента.
- Излезте и двамата! — извика той и се изчерви.
Пиян бас и пиян тенор се приближиха до регента.
- П-п-пусни ме! заеквайки, басът изгърмя и изведнъж, като удари гърдите си с юмрук, той заговори, плачейки. — Николай С-с-степанич! Н-как да мълча, п-когато... любимото ми соло... любимото ми соло... и изведнъж... друг запява!
- Излез! Махай се! Регентът размаха ръце.
Тогава пияният окъсан тенор прегърна плачещия бас и каза утешително:
Да вървим, Ваня! Тук не сме разбрани.
Прегърнати, те се обърнаха към вратата, минаха бавно през смълчания хор и излязоха от хорото.
Изведнъж вратата се отвори отново и главата на тенора надникна в стаята.
- Дявол с пони крак! — извика той с тънък глас.
След това се появи басовата глава.
– Вввв… – изжужа той, опитвайки се да изрече нещо, и изведнъж избухна ефектно и с неволно изражение. - Мамка му!
Вратата се затвори с трясък и в коридора се чу шумното тътрене на отдалечаващите се пияни крака.