Списание Ачинск, Ачински новини
82-годишната Анна Тимофеевна Спиридонова е една от многото пенсионери в Ачинск, които живеят сами от век в собствения си апартамент. Затова такива старци представляват интерес за всякакви некоректни бизнесмени.
"Кой ще се моли за упокой на душата?"
Анна Тимофеевна прекарваше цялото си свободно време в двора на къщата, на пейка, където се припичаше на слънце: старостта, както знаете, има малко радости. А маршрутът почти всеки ден е един и същ: къща - двор - магазин - аптека.
Ирина се оказа, че не е местна жена - тя просто дойде от Назарово по работа. Но събеседникът се оказа изключително внимателен, симпатичен и най-важното - много набожен. Вероятно този фактор се е оказал решаващ в цялата тази история.
След това жените се пресичаха в двора още няколко пъти и дори отидоха в къщата на Анна Тимофеевна да пият чай. Постепенно познанството, въпреки краткото време, прерасна в силно приятелство.
Веднъж Ирина запозна Анна Тимофеевна със съпруга си Михаил и малката й дъщеря, след което пенсионерът изобщо започна да ги смята за близки хора. Веднъж се оплакаха, че нямат време да хванат автобуса и Анна Тимофеевна с цялото си сърце ги покани да пренощуват при нея.
В такива вечери те говореха все повече и повече за Бог. Ирина настоя: Анна Тимофеевна е възрастна жена, всичко може да се случи, така че се нуждае от постоянна грижа и внимание. С времето възрастната жена толкова свикнала с тази идея, че започнала да вярва, че това е нейна инициатива.
„Какво се случва, когато умреш? Ирина наля масло в огъня. - Няма роднини - кой ще се моли за упокой на душата?
Постепенно Анна Тимофеевна „узряла“ и при едно от посещенията си предложила на Ирина да стане неин настойник. Жената взепауза за размисъл ... След известно време тя се съгласи: тя ще се погрижи за всички грижи, така че последните години от живота на старата жена да протекат възможно най-безоблачно. Но тъй като това ще отнеме много време, в замяна Анна Тимофеевна трябва да й завещае апартамента си.
Скоро Ирина се премести в апартамента на Анна Тимофеевна и наистина започна да се грижи за нея. Но когато тя предложи на баба си да измие подовете в спалнята - те казват, там мирише лошо - тя беше ужасно обидена от нея: казват, смятате ли, че съм нечист? На хигиенен принцип жените се скарали. След като живееше в апартамента на Анна Тимофеевна само три дни, Ирина се изнесе.
Имаше ли пари?
След това пенсионерката се притеснила. Усещайки, че нещо не е наред, тя все пак решава да се свърже с внука си и му разказва всичко като на дух. Разтревоженият мъж обиколи всички околни нотариуси и разбра, че никой от тях няма завещанието на Анна Тимофеевна.
Подозренията се засилиха: какви документи е подписала баба тогава? Внукът се обърна към регистрационната камара, където му беше дадено удостоверение, от което следваше, че Спиридонова вече не е собственик на апартамента си, новите й собственици, както може да се досетите, са Ирина и Михаил.
Стана ясно: Анна Тимофеевна изобщо не е подписала завещание, а договор за продажба. Колко струва да подведеш една 82-годишна жена с четиригодишно образование?
- Дойдохме някъде, седяха хора, трима души... - спомня си възрастната жена. - Сложиха ме на масата, сгънаха един лист, казаха ми да подпиша. Е, сложих си подписа...
Постепенно възрастната жена се сетила, че са ходили и в психиатрия, където й дали удостоверение, че е здрава. Тогава се сети, че е ходила в районната камара.
Внукът трябваше да завлече баба сисъдебна зала.
Представител на агенцията за недвижими имоти, участваща в производството, каза, че Анна Тимофеевна обясни продажбата на апартамента с факта, че има нужда от пари за погребението. Сумата от 750 хиляди рубли за двустаен апартамент се сторила подозрителна на брокера, но му обяснили, че цената е доста адекватна. Все пак апартаментът е обременен - все пак бабата ще продължи да живее там.
В договора наистина е записано правото да се ползват жилищните помещения на възрастната жена до момента на смъртта.
- Спиридонова изглеждаше страхотно, беше адекватна - убеден е брокерът. - Приложено е удостоверение от психиатричната клиника. Внимателно и бавно прочетох всяка клауза от договора, обясних всичко. И продавачът, и купувачът съобщиха, че са разбрали всичко. Спиридонова умее да брои пари - при закупуване на жилище калкулацията е направена изцяло.
„След сделката върнахме баба ми у дома“, обясни Ирина. „Къде влага парите си, не знам. Може би го е скрила някъде и е забравила. Или може би внукът го е взел.
Лекарят от психиатричния диспансер, който издава удостоверението, потвърждава, че Спиридонова е доста адекватна, отговаря на въпроси, посочва фамилията, името, отчеството, датата, обяснява защо е дошла, къде се намира и т.н. Въз основа на съобщението той издаде удостоверение.
- По принцип според закона, ако човек не е регистриран, сме длъжни да му издадем такова удостоверение.
Баба ми обаче продължи да настоява: нямаше желание да продава апартамента си, не получи пари. Мислех, че правя завещание.
Те разпитаха и представител на регионалната камара, който обясни, че ако има съмнения, че човек продава апартамент доброволно или е в състояние на наркотично или алкохолно опиянение, му се задават насочващи въпроси. В случая със Спиридонова това беше яснопенсионерката разбира какво прави, иначе просто биха отказали да приемат документи от нея.
Странно, но не и насилие
Трябваше да привлека свидетел - съседката на Анна Тимофеевна. В съда тя
обясни, че странностите в поведението на Спиридонова започнали да се появяват преди четири години. Баба не беше агресивна, но често сменяше ключалките на вратите, понякога й се струваше, че някой чука на покрива. Тя поканила свещеника да освети апартамента, обвинила съседа, че е налял отрова за плъхове в блузата й. Често бабата организира преследване на несъществуващи мухи. Тя каза, че постоянно я наблюдават през шпионката на вратата. Веднъж взех назаем 50 рубли и донесох 500, за да върна - тоест не различавах банкноти. През 2014 г. тя дори лежеше в неврологичното отделение.
Тази история завърши доста щастливо - апартаментът беше върнат на бабата. Но представете си: колко повече самотни стари хора има в града, за които вниманието е най-важната ценност и в името на това те са готови да пожертват дори своя ъгъл?