Списание Finder Музей Гугенхайм Билбао
Началото на историята на музеите Гугенхайм е положено през 1937 г., когато американският индустриалец Соломон Робърт Гугенхайм (Solomon R. Guggenheim) създава Фондацията за подкрепа на съвременното изкуство. Скоро беше открит първият музей в Ню Йорк (той придоби съвременния си вид едва през 1959 г.), който се основаваше на семейна колекция от произведения на абстрактни художници, събрани през 20-те години.
Соломон Р. Гугенхайм (1861-1949)
Първоначално е било предвидено за нуждите на музея да бъде предоставена старата сграда на бившия Музей на културата.
Архитектът Франк Гери, дългогодишен познат на директора на фондацията Томас Кранс, който се смяташе за много опитен специалист в областта на реставрациите, беше повикан да оцени възможната рехабилитация на сградата. Между другото, Франк Гери, което е важно за по-нататъшното разбиране на ситуацията, всъщност изобщо не е Франк и дори не Гери, а родом от Ефраим Голдбърг. Момчето обаче не искало да бъде нито банкер, нито магнат като Гугенхайм и цялото му име трябвало да бъде изцяло сменено. Все пак името си е име, а бизнес нюхът той явно е наследил и е бил много полезен в кариерата му. За да се гарантира законосъобразността на изразходването на обществени средства за развитието на музея, през 1990 г. се провежда официален десетдневен конкурс за най-добър проект. Спечели, както може би се досещате, Гари. Победата, която отвори достъп до солидно финансиране, повлия на плановете на архитекта. Възстановяването на стария музей очевидно не можеше да задоволи амбициите му и беше решено да се построи нова сграда. В този случай в шапката на Франк беше предварително приготвен много дебел заек. Малко преди да бъде поканен в Билбао, той представи проект за изграждане на сграда за концертната зала Walt Disney в Лос Анджелис, но тогава в Щатите проектът изглеждаше недомислен,рисково от гледна точка на строителната технология и невъзможно скъпо.
Въпреки цялата визуална привлекателност на идеята, Disney не можеха да си позволят такъв финансов риск.
Все повече и повече нови позиции се появяват в оценката. Друга програма за изчисляване на разреза на метални плочи, с които трябваше да бъде облицована сградата, беше написана от нулата. С тези чинии също не всичко се оказа толкова просто, колкото изглеждаше на картонения модел. Първо, не беше възможно просто да се покрие сградата с еднакви плочки, изчисленията показаха, че всяка плочка трябва да има индивидуална форма. Второ, металът има тенденция да се разширява стабилно на слънце под въздействието на висока температура и да се свива на сянка, което означава, че няма да работи просто да оформите стените с плочки от край до край. Трябваше да разработя нова система за закрепване на плочки, позволяваща свобода на движение за всеки тип рибена люспа. И накрая, плановете за използване на стомана, мед и други "евтини" метали се оказаха несъвместими с реалния живот. Единственият възможен вариант за материал на плочките беше титаниево-цинкова сплав. Въпреки факта, че облицовъчните плочи са с дебелина само една трета от милиметър, цената на везните надхвърли всички разумни граници. Освен проблемът с облицовката се оказа, че варовикът, от който се планира да бъдат изградени стените на сградата, е твърде тежък за това. Трябваше да търся из цялата страна друга, по-пореста и лека. Намереният материал е донесен от противоположния край на Иберийския полуостров, от Андалусия. Всички тези фактори доведоха до такова надвишаване на първоначалния бюджет, който след множество корекции нарасна до 85 милиона, че действително изразходваната сума изобщо не се публикува, по неофициални данни тя възлизаше на около 170 милиона евро. В български мащаб сумата не е бог знае каква, но за испанцитепровинция на деветдесетте, изглеждаше чудовищно. Допълнителен досаден фактор беше фактът, че баската култура не получи нито стотинка през целия период на изграждане на музея, Гугенхайм изяде целия бюджет без следа. Единственият положителен момент за сградата на музея е мястото, намерено за строителство на брега на река Билбао. И въпреки че казват, че не е мястото, което прави човека красив, това не важи за музеите.
Точно правилното местоположение на необичайната сграда, която идеално се вписва в панорамата на града, стана ключът към успеха на проекта.
Както и да е, през 1997 г. музеят отваря врати и през първата година има колосален успех и милион и триста хиляди посетители. Оттогава броят на продадените билети годишно не е падал под един милион, а общите приходи на града са около 30 милиона евро годишно. Такива финансови постъпления принудени да забравят всички проблеми на строителството и притесненията за преразход на бюджета. Още един малък щрих към портрета на архитекта Гери. След като направи много пари за изграждането на музея, след като разработи всички необходими програми и технологии с парите на баските, находчивият Гери се върна в Ню Йорк и построи сградата на концертната зала Walt Disney в Лос Анджелис, използвайки същата технология. Като цяло, това е онази рядка история, в която всичко свърши като в приказка и всички бяха щастливи: Гери, след като два пъти премести една и съща идея, американците не платиха нито цент за строителната технология, но, изглежда, сенчести баски с един от най-посещаваните музеи в света.
Концертна зала Уолт Дисни
За музейните експонати си струва да се говори отделно.
Представените експозиции са разделени на постоянни, собственост на музея, и временни.
Едно от малкото наистина достойни придобивания на музея, както ни се стори, бешескулптури от Ричард Сера.
Инсталация на Ричард Сера в музея Гугенхайм в Билбао
Постоянно променящите се обеми и конфигурация на околното пространство произвеждат невероятни звукови ефекти, освен това динамично променящи се с всяка направена стъпка. Над всяко произведение на Serra са монтирани камери, не поради страх за скулптурите, а защото никога не се знае кой ще се сети да направи нещо в стоманени лабиринти, така че когато пеете, опитайте се да го направите красиво и може би ще влезете в топ 10 на музейните пазачи за текущия месец.
Разбира се, може да се спори за художествената стойност на творбите на Сера, но те поне изпълняват ролята си да забавляват публиката както трябва.
Между другото, повечето други творби на Сера, разпръснати по света, са изложени на улицата, в естествена среда от трева, дървета, небе и слънце. Само баските се досетиха да ги затворят в напълно бяла стерилна зала.
Временните изложби, които постоянно се провеждат между музеите Гугенхайм, имат огромно разнообразие в качеството на работата.
Йозеф Бойс. Rayo iluminando и venado
Територията на музея крие и няколко други тайни, като например завода за производство на облаци на Фуджико Накая, който остава незабелязан, докато повече от хиляда струи под високо налягане, монтирани около периметъра на съоръжението, не започват да обгръщат сградата в гъста пелена от мъгла. Изглежда повече от фантастично, особено в тихо време. Ефектът си заслужава да се разхождате из територията, докато чакате следващата сесия на замъгляване. Огнените фонтани на Ив Клайн, също инсталирани по периметъра на сградата, са впечатляващи само на тъмно, но по-познатите водни фонтани, които бият директно от земята и понякога имат непредсказуемалгоритъм на работа, достъпен за глезене по всяко време на деня.
Музеят за съвременно изкуство Гугенхайм в Билбао няма нищо общо с Ермитажа, Лувъра или Прадо, той е преди всичко културен и развлекателен комплекс. Не много весело, но оставящо във всеки посетител частица гордост от приобщаването към красивото и малко неразбираемото. Като туристически обект е в близост до друг испански музей – музеят на Дали във Фигерос, Каталуния. Само че, за разлика от алчните каталунци, които всяка година печелят милиони, като показват купчина боклук и не инвестират нито стотинка в развитието на полуразрушена атракция, баските се оказаха много по-усърдни собственици и работата им като бизнесмени несъмнено заслужава най-висока оценка. Музеят определено си заслужава да бъде посетен, а ако приемете предстоящото посещение по-леко, без затаен дъх, то успехът на тази „кампания“ е гарантиран.
Луиз Буржоа. Маман
Излизайки от музея преди да се стъмни, осъзнахме, че все още ни остават няколко часа, които можем да посветим на разглеждане на града. Честно казано, Билбао ме изненада. Такива оценки като „Билбао е голям индустриален и пристанищен град, опушен, сив, лишен от индивидуалност, застроен с монотонни скучни квартали“, срещани в интернет, градът изобщо не заслужаваше. Поне централната му част много ни хареса. След успешен опит с Франк Гери, градските власти взеха решение за редица проекти с участието на известни архитекти. Норман Фостър проектира фантастичните фоайета на метрото, а Сантяго Калатрава добави пешеходен мост над река Билбао към музея Гугенхайм. Разбира се, мащабът на намесата в архитектурата не е бог знае какъв, а тези малки дизайнерски акценти, поставени тук и тамтам те придават на града невероятна свежест. Еклектизмът, който е може би най-трудният стил, стигна до съда в случая с Билбао. Разхождайки се из централните квартали, се забелязва, че градът има пари, сградите се поддържат в перфектно състояние, трудно е да се намери по-добре поддържан град в Испания. Желанието да се придаде визуална привлекателност на най-обикновените неща прониква в града, дори сергиите с печени кестени, традиционни през зимата, в други градове, приличащи на страшни будки, баските са превърнали парни локомотиви с различни форми и цветове в големи играчки, които приличат на големи играчки. Старите квартали на Билбао също се оказаха много китни и ако отхвърлим утвърденото мнение, се оказва, че по нищо не отстъпват на прочутите стари квартали на Сан Себастиан.
Градът повече от компенсира впечатленията, които пропуснахме от музея Гугенхайм, така че не се доверявайте на водачите и, ако е възможно, не забравяйте да оставите време за разглеждане на Билбао.
И ние, може би, следващия път ще останем тук още един ден.