спомен Мори

В часа, определен от Аллах, човек умира. Смъртта е неизбежна и ще се случи на всички ни. Често пренебрегваме факта, че ще трябва да напуснем този свят, животът изглежда безкраен, а смъртта е нереална. Но, както казва латинската поговорка, memento mori - помни смъртта. Ислямът призовава човек да помни смъртта, крехкостта на битието, което осмисля живота и действията му. Животът на човек е само кратък момент, през който хората не могат напълно да получат справедлива награда или възмездие за делата си, извършени през целия живот. Смъртта е пътят към ахира, вечния свят, до който трябва да стигнем с пълно съзнание и дефиниция на истината. Коранът и хадисите ни напомнят за смъртта, но не със страх и отказ от този свят, а с разбиране на всяко действие, дума, намерение, за което заставаме пред Всевишния. Изненадващо, осъзнаването на неизбежността на смъртта ви кара да гледате на живота по различен начин и да живеете по различен начин.

„Всяка душа ще вкуси смъртта, но само в Деня на възкресението ще получите пълната си заплата. Който бъде отстранен от Огъня и въведен в Рая, той ще спечели успех, а земният живот е просто наслада от съблазняване ”(3:185).

„Никой не знае какво ще спечели утре и никой не знае в коя земя ще умре“ (31:34).

Когато им дойде времето, те няма да могат да го забавят или приближат дори с час (16:61).

О тези, които вярват! Не позволявайте вашето имущество и вашите деца да ви отклоняват от споменаването на Аллах. И тези, които го направят, ще бъдат губещите. Похарчи от това, което ти дадохме, преди да те застигне смъртта и да кажеш: „Господи! Дайте ми малко време и ще разпределямилостиня и ще стана един от праведните." Аллах няма да даде почивка на душата, ако времето му е дошло. Аллах знае какво правите (63:9-11).

Когато смъртта се приближи до един от тях, той казва: “Господи! Вземи ме обратно. Може би ще върша праведните дела, от които съм се отказал.” Но не! Това са просто думите, които казва. Зад тях ще има преграда до деня, в който бъдат възкресени. И в деня, когато се затръби рогът, между тях няма да има роднинска връзка и няма да се разпитват. Тези, чиито везни се окажат тежки, ще постигнат успех. И тези, чиито везни се окажат леки, ще се изгубят и ще останат завинаги в геената. Огънят ще изгори лицата им и там ще се гърчат. Нима Моите стихове не ти бяха рецитирани и ти ги счете за лъжа? Те ще кажат: „Господи! Нашето нещастие ни победи и ние се оказахме изгубен народ. Бог! Измъкни ни оттук. И ако се върнем към греховете, тогава наистина ще бъдем беззаконни.” Той ще каже: „Стой тук в позор и не Ми говори! Наистина, някои от Моите слуги казаха: „Господи! Вярвахме. Прости ни и се смили, защото Ти си най-добрият от милосърдните." Подигравахте им се, докато не забравихте Напомнянето Ми. И ти им се присмя. Днес ги възнаградих за търпението им. Наистина, те са проспериращи." Аллах ще каже: „Колко години си на земята?“ Те ще кажат: „Останахме един ден или част от деня. По-добре попитайте тези, които водят резултата. Той ще каже: „Ти остана още малко, ако знаеш. Мислехте ли, че Ние ви създадохме за забавление и че няма да бъдете върнат при Нас? (23:99-115).

Не е ли дошло времето сърцата на вярващите да се смирят при споменаването на Аллах и това, което е низпослано от истината, а небили ли са оприличени на тези, на които Писанията са били дадени преди, чиито сърца са се вкоравявали след дълго време и много от които са нечестиви? (57:16).

Съобщава се, че Ибн Умар, Аллах да е доволен и от двамата, е казал: (Един ден) Пратеникът на Аллах, мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него, ме хвана за раменете и каза: „Бъди в този свят (като) като че ли си странник или пътник.“

(Разказвачът на този хадис каза, че) Ибн Умар, Аллах да е доволен от тях двамата, често казва: „Ако сте живели до вечерта, тогава не чакайте (че ще живеете) до сутринта и ако сте живели до сутринта, тогава не чакайте (че ще живеете) до вечерта и вземете от здравето си (това, което е полезно) за вашата болест, и от живота си (което е полезно) за вашата смърт ”(Ал-Бухари).

Ибн Умар (Аллах да е доволен от тях двамата) съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

Не е позволено мюсюлманин, който притежава това, което може да бъде завещано, да прекара две нощи, без да напише завещание. (Ал-Бухари; мюсюлманин. Ето версията на ал-Бухари)

В тази версия (на този хадис, който е даден) мюсюлманин (съобщено е, че Пророкът, мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него, е казал):

...прекара три нощи...

Ибн Умар каза:

Откакто чух (думите) на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който каза това, не съм прекарал нощ без да имам завещание (направено от мен).

Анас, Аллах да е доволен от него, съобщава:

(Веднъж) Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) начерта (няколко) реда и каза: „Това са надеждите на човек и това е неговият срок и докато е в такава позиция, най-близкият ред неочаквано се приближава към него” (Ал-Бухари).

Ибн Масуд (Аллах да е доволен от него) съобщава:

(Един ден) Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) начерта правоъгълник, (след това) той нарисува в средата на (неговата) линия, излизаща отвъд неговите (граници, след това) той нарисува (няколко) малки линии (достигащи) до тази (линия), която беше в средата, след което каза: „Това е човек; това, което го заобикаля, е неговият срок, това, което отива отвъд (правоъгълника), са неговите надежди, а тези малки линии са превратностите на съдбата (които го сполетяват), и ако единият мине покрай него, тогава той ще хване другия със зъби, ако го мине (вторият), той ще грабне със зъби (първият).

Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) съобщава, че Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:

(Стреми се) да вършиш (праведни) дела, преди (някое от) седемте (нещастия) (да те сполетят). Ще очаквате ли (нещо друго) освен бедност, която ще ви накара да забравите (всичко), или развращаващо богатство, или болест, която води до разочарование, или отпадналост на старост, която ще направи речта ви безсмислена, или внезапна смърт, или Антихриста, който е най-лошото от злините, които могат да се очакват, или този Час, който ще бъде по-труден и горчив (от бедствията на този свят)? (ат-Тирмизи).

От думите на Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеникът на Аллах, с.а.в., е казал: “Помни често прекъсването на удоволствието!”, което означава смърт (ат-Тирмизи). Съобщава се, че Убай бин Ка'б, Аллах да е доволен от него, е казал:

Когато минаваше третият от нощта, Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) ставаше от съня си и казваше: „О, хора, помнете Аллах! Дойде време за първата тръбаглас последван от втори! Смъртта дойде с всичко, което й принадлежи, смъртта дойде с всичко, което й принадлежи!“

Един ден му казах: „О, Пратенико на Аллах, наистина често се моля за теб, но колко от тях (трябва да посветя) на теб?“ Той каза: „Колкото искаш“. Попитах: "Четвърт?" Той отговори: "Както искаш, но ако добавиш, ще бъде по-добре за теб." Попитах: "И половината?" Той отговори: "Както искаш, но ако добавиш, ще бъде по-добре за теб." Попитах: "А две трети?" Той отговори: "Както искаш, но ако добавиш, ще бъде по-добре за теб." Казах, "(Тогава) само ще отправям молби за вас!" (На това) той каза: "В този случай ще бъдете избавени от грижи и греховете ви ще бъдат простени!" (ат-Тирмизи).