Спомени за историята на българската дескриптивна геометрия (Пеклич)
Древните геометри вместо доказателство начертали чертеж и казали: * Виж! А в историята, особено в художествената литература за историята, строгостта и логиката само ще ви отегчат. И гаранцията, че не лъжа, поне че не съм излъгал в геометрията, за разлика от много от моите герои. И на моята възраст и с моето здраве е време да помисля за душата. Скоро там, за да запазите отговора, но там няма да лъжете. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Такива бяха моите съмнения и колебания. По принцип вземам решения много дълго време и е трудно. "Но ако реша нещо, тогава определено ще пия." СТАРТ
ПРИЕМ В СЛЕДДИПЛОМНО ОБУЧЕНИЕ
КОНФЕРЕНЦИЯ В ТБИЛИСИ
Скопец работеше седем дни в седмицата и без празници. През лятото неговият аспирантски семинар се премести в дачата му в Летешовка (на брега на Волга, недалеч от Ярославъл), където трима или четирима негови аспиранти живееха седмици, като се сменяха един друг. Много пъти съм живял там, веднъж дори с жена ми. Внезапно, замръзнал по средата на изречението, той вдигна пръст и каза тревожно: * Чуваш ли, чуваш ли? . И когато и ние замръзнахме, той каза: * Гъби растат, гъби растат! И първият започна да се смее, доволен, че успя да ни изиграе. Това беше сигналът за разходка в гората. ZA сложи смешна панама и взе кошница и нож. Семинарът продължи на разходката * изобщо не спря. По пътя вдигаше или счупваше някаква пръчка и я размахваше живописно като бастун. Като видя гъбата, той я използва като показалец: * Виж, виж, там, там! И още една гъба отрязахме * лекарите му забраниха да се навежда. Аз самият съм берач на гъби, но завидях на инстинкта му. А Люда Медведева, която имаше лошо зрение, почти се разплака:* Захар Александрович! Е, как ги намираш!? Връщайки се у дома, той подреди гъбите по сорт и растеж и покани всички да се възхищават на тази красота. Всички домакински дела в дачата, обаче, както и у дома, се занимаваха със съпругата му Мария Борисовна. З. А. получава инфаркт в края на 1968 г. и тя го защитава, не му позволява да направи нищо. Веднъж MB заковаваше паднала ограда към оградата * в едната си ръка чук, в другата пирон, чифт пирони в зъбите. З. А. стои наблизо * ръце в панталони * и насочва: * Наляво. Не, леко вдясно. Като този! Бай, Маня, Бай! А Маня, между другото, беше асистент в катедрата по физика в същия педагогически институт. В моето семейство, между другото, има много подобни отношения. Жена ми, Бог да я благослови, вече тридесет години се занимава с домакинската работа. Тя просто не ми позволява да се занимавам с тези неща. И когато понякога се опитвам да й дам съвет в нейните дела, тя казва: * Бийте, Маня, бийте! Понякога играехме шах и понякога успявах да спечеля. Веднъж M.B. се възползва от момента и ми каза: * V.A. Моля те, не го пускай твърде често. Той е ужасно разстроен, но не може. З. А. също обичаше преферанс. Обикновено нямаше партньори, но понякога, ако идваше Боря Райхщайн, рисувахме куршума. Веднъж срещнах З. А. на гарата в Ярославъл. Той излезе от колата с две куфарчета в ръце. Казвам: * Z. A. Дай ми тази, която е по-тежка. Подава ми и двете и се смее: * И двете са тежки! Ние, за да не сме бездарници, предложихме на M. B. нашата помощ. Гена Иванов, например, направи плевня. Преди него Женя Потоскуев се занимаваше много със строителни и монтажни работи, във връзка с което З.А. предложи да преименува Летешовка на Потоскуевка. Обикновено ми поверяваха работа, която не изискваше толкова висока квалификация * изкопаване на картофи, донасянепитейна вода от кладенец или от Волга * полейте краставиците. Вечер комарите бяха много досадни. З. А., имитирайки Христо Григоров, ги нарече „музиканти“. У дома, в Ярославъл, задължението на ZA беше да пазарува хранителни стоки. Той дори го обичаше. В същото време семинарът продължи и затова чантите бяха носени от завършили студенти. И ако след призива си към един от тях: „А сега да поговорим за вашата задача“, другият каза: * „Тогава ще отида“, той възрази: * „Не, не. Хубаво е и за вас да го чуете." Харесваше му да има много хора около него. Като цяло в магазините в Ярославъл беше „поне търкаляща се топка“. Който можеше, донесе храна от Москва. В добре познат анекдот от онези времена арменското радио е попитано: „Какво е дълго, зелено, мирише на наденица?“, А арменското радио отговаря: „Това е електрически влак от Москва до Ярославъл“. Често ми се налагаше да нося доста тежки чанти. Z.A. се обади и, уточнявайки датата на следващото ми посещение, направи поръчка: * 2 kg докторски, 3 kg портокали (ако е възможно, по-добре от мандарини) и т.н. Между другото, ето още един анекдот, който Z. A. обичаше. докторска степен? * Не, Краков.
НЯМАМ ТАЙНИ ОТ СЪВЕТСКИТЕ ХОРА
ПРОЧЕТЕТЕ КЛАСИКАТА
След като беше написано "CIS", на въпроса "Къде мога да прочета за това?" Често отговарях: * Класиката. И след пауза уточни: * Например с мен. Ако в някаква дискусия имаше препратки към произведенията на Фролов, Бубенников, Осипов,. Казах: * Вие също бихте се позовали на календара за откъсване. Необходимо е да се четат класики и т.н. Знаех цената си. В дескриптивната геометрия пробих много напред. Подразних Иванов, че ще трябва да ми даде титлата "Главен теоретик". Но през цялото време, общувайки с математиците, не се самозалъгвах. Там бях „частник, необучен“. Когато азна фона на полуграмотните си колеги той започна да си вири носа пред себе си (аз не се обърнах пред тях), тогава срещите с математици бяха студен душ за мен. И почти се съгласих с Dieudonné, че дескриптивната геометрия е задния двор на математиката и че няма с какво да се гордея. Моите „приятели“ също знаеха цената ми. И започнаха да се страхуват от мен. Якунин поправи грешката си и вече не ме пусна до FPC в MAI. Фролов се досеща още по-рано, че е глупаво със собствените си ръце, както се казва сега, да „насърчава“ такъв състезател.
ПАВЛЕНКО Срещнахме Сергей Павленко през 1982 г. на конференция в Йошкар-Ола. Широко лице, с подканяща го усмивка, той беше малко склонен към наднормено тегло (във втория етап * когато дразнят; първият етап * когато завиждат, третият * когато съчувстват).
* Цитат от стихотворението „Към моя читател, който обмисля дали да купи стиховете ми“ от книгата [1].
ТОВА Е БЪРЗИНА В БИТКАТА
НАЙ-ВИСОКА КОМИСИОННА ЗА СЕРТИФИКАЦИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
КНИГАТА ИЗИСКВА ПРЕРАБОТА. ЗА МАКУЛАТУРА
КАКВА Е КОМИСИОННАТА, СЪЗДАТЕЛЕ?
ДОКТОРЪТ НА СЛОВОТО И НАУКАТА (продължение на писмото до Кирилов-Угрюмов)
КАКТО ЗАЯВИ БУБЕННИКОВА