Спонсорство – Маркетинг

Спонсорството е сравнително нов инструмент за промоция. Спонсорството е участието на компанията в разходите за провеждане на масово събитие (концерт или спортно събитие). Често спонсорът предоставя големи парични награди на победителите. Понякога спонсор финансира отбори или отделни играчи.

Целите на спонсорството са:

* Добра информираност за продукти или услуги (например застрахователната компания Kornhill е спонсор на състезания по крикет, Aromat.ru е спонсор на конкурс за красота на www.ricn.ru);

* Свързване на имиджа на спорта с продукта (например маркетинговият борд на млякото е спонсор на женски турнири по нетбол, постигайки добра информираност за млякото, особено сред младите потенциални майки); На примера на онлайн магазина Aroma.ru, в конкурса за красота на ресурса www.ricn.ru Aroma спонсорира самото събитие и осигури награди за участниците.

1.6 Електронна търговия

  • Първо, Интернет е ново средство за комуникация, представено от комуникационния модел „много към много“, който се основава на модела на изтегляне за получаване на информация от потребителите. Освен това Интернет е хипермедиен начин за представяне на информация, който се различава значително от традиционните медии по своя интерактивен характер, висока гъвкавост и мащаб.
  • второ, интернет е глобален виртуален електронен пазар, който няма никакви териториални или времеви ограничения, което позволява онлайн закупуване на стоки и значително променя способността на фирмите да рекламират стоки и мястото на дистрибуторските фирми в този процес.

Преди година изглеждаше, че бързият растеж на електронната търговия на Западзаобикаля страната ни. Днес в България има доста осезаем прилив на интерес към електронната търговия. Това може да се види в увеличението (с порядък) на броя на онлайн магазините през последната година и в появата на специални публикации, посветени на електронната търговия. Само в началото на тази година се появиха две нови издания, изцяло посветени на електронната търговия: „Бизон (Бизнес онлайн)” и „Светът на електронната търговия”. В много компютърни публикации има заглавия, посветени на електронната търговия.

Все още обаче нашата интернет търговия е много далеч от западната. Основните обективни причини за това състояние на нещата вероятно са очевидни за всички. На фона на общата икономическа криза, липсата на съвременни телекомуникационни мрежи в повечето региони на страната и слабото разпространение на съвременните електронни разплащателни средства трудно би могло да се очаква рязък ръст на електронната търговия за кратко време.

Първите плахи издънки на електронната търговия се появиха почти едновременно с навлизането на самия Интернет в България. Някои онлайн книжарници съществуват от пет години. Достатъчно е да назовем сайтовете "Книгите на България" и "Озон", които търгуват книги в Интернет на добро професионално ниво. Контролният пакет акции на последния беше закупен от западни инвеститори за 1,8 милиона долара, както наскоро съобщи Wall Street Journal. Има и други доста успешни интернет търговци, които се занимават сами и допринасят за развитието на индустрията като такава.

В същото време не може да не се отбележи фактът, че днес търговията чрез Интернет у нас все още не е достатъчно търсена, за да носи сериозни търговски ползи. Днес интернет се търгува от фирми, които могат да си позволятинвестирайте пари с очакване за възвръщаемост в бъдеще. Още днес те полагат основата за бъдещ просперитет.

Какво е необходимо (освен общия ръст на доходите на населението на страната), за да може електронната търговия да придобие сериозни мащаби в България? Като цяло основните фактори са следните: • Възприемане на приемливостта на извършване на покупка през Интернет (доколко удобна и приемлива е покупката през Интернет в съзнанието на масовия купувач); • степента на достъпност на Интернет като такъв; • наличие/липса на удобни платежни средства; • Наличие/липса на законова уредба при извършване на покупка; • Наличие/липса на удобни и сравнително евтини начини за доставка на стоки до потребителя.

Нека разгледаме тези проблеми по ред. На първо място, проблемът с увеличаването на броя на потенциалните купувачи. Днес в България, по различни оценки, има от 1 до 5 милиона интернет потребители (това е с 2 порядъка по-малко от броя на телевизионните зрители у нас и с порядък по-малко от броя на интернет потребителите в страна като САЩ).

*IP (Internet Protocol) е интернет протокол, най-важният от интернет протоколите, осигурява маршрутизиране на пакети в мрежата.

ISP е компания, която предоставя достъп до Интернет и евентуално други услуги като хостинг, електронна поща и т.н. Повечето ISP предоставят достъп до Интернет чрез модем на физически лица = dialup. Доставчиците, които предоставят корпоративен достъп до Интернет, често предлагат специални високоскоростни комуникационни линии, включително оптични влакна, радио достъп и други подобни.

И така, потребителят има компютър, интернет връзка и желание да прави покупки, без да напуска дома. Разбира се, това също изисква заплащанесъоръжения. Първите стъпки към създаването на модерни платежни системи у нас вече са направени. Днес човек, който ще направи покупка през интернет, има няколко възможности за избор: плащане при получаване на покупката и предплащане с пластмасови карти или електронни пари. Не всички магазини могат да плащат с карта. Поне половината от българските онлайн магазини доставят стоки с плащане при получаване на покупката, включително наложен платеж (с плащане на стоките при получаване в пощата). Основната причина е, че интернет търговците не вярват, от една страна, в честността на купувачите и, от друга страна, в надеждността на платежните системи.

Измамата при плащане с пластмасова карта през интернет е по-лесна, отколкото при плащане в обикновен магазин. В САЩ около 1% от плащанията с пластмасови карти се оказват измамни. Половината от тези измамни плащания се извършват в интернет (това е въпреки факта, че обемът на плащанията чрез интернет като такъв е под 10%). Напоследък се създават нови системи за разплащания през Интернет чрез т.нар. електронни пари в брой. С появата на интернет и електронната поща, както и на съвременните криптографски системи, стана възможно създаването на точен електронен еквивалент на пари в брой.

Електронните пари в брой имат същите качества като техния прототип на реални пари: • Те са смачкани - могат да се обменят за банкноти с по-малък номинал. • Уникални са - всяка електронна банкнота има свой уникален код. • Защитени са - банкнотите са с висока степен на сигурност, което на практика прави фалшифицирането на една банкнота толкова трудоемко, че става безсмислено при относително нисък номинал, тъй като кодирането на всякабанкнотите са уникални поради системата за криптиране със затворени отделни ключове. • Те имат свойството на анонимност. Така че, ако данните за организациите, извършващи плащането, са посочени в платежното банково нареждане, тогава в случай на електронни пари в брой няма данни, които да позволяват идентифициране на самоличността на платеца или получателя. Това доближава електронните пари до реалните пари.

В България има няколко платежни системи, които предлагат алтернатива на разплащанията с пластмасови карти. Това са системи като "Instant!", "Cyberplat", "WebMoney" и "PayCash".

Системата "Cyberplat" (www.cyberplat.ru) може да се разглежда като своеобразна система "банка-клиент", която позволява извършването на електронни плащания. Системата е създадена от московската банка "Платина". Основното му предимство е пълното съответствие с българските счетоводни и банкови стандарти. Системата е най-подходяща за използване в големи онлайн магазини, продаващи реални стоки.

Други две платежни системи присъстват на българския пазар за интернет разплащания, Instant! (www.paybot.ru) и WebMoney (www.webmoney.ru) разчитат на банкови системи, разположени извън Руската федерация. Те се възползват напълно от офшорното* законодателство, предоставено от някои страни от Третия свят. Такива системи са удобни за купувачите и, разбира се, за офшорните продавачи. Както и за всички, които не се интересуват много от вписването в рамките на българското законодателство.

* Офшорна юрисдикция - законодателство на офшорния център, свързано със създаването, управлението и данъчното облагане на компании. Офшорната юрисдикция е фокусирана върху международния, а не върху вътрешния бизнес на страната. Офшорна компания - регистрирана чуждестранна компанияв офшорни центрове на държави, които предоставят на компаниите специални облаги.

Като цяло можем да кажем, че проблемът с плащанията в Интернет днес е решен на техническо ниво. Изборът на конкретна платежна система е въпрос на вкус и зависи от спецификата на конкретния онлайн магазин.

Повечето онлайн магазини търгуват с доставка на стоки по пощата или куриер в рамките на Москва или Санкт Петербург. За начинаещите интернет търговци обаче проблемът с доставката на стоки до потребителя е може би най-трудният от всички проблеми, с които трябва да се сблъскат.

Като цяло интернет търговията в България ще се развива успешно, тъй като нуждата от подобни услуги наистина съществува. В обозримо бъдеще обемите на продажбите вероятно ще се увеличат десетократно в сравнение със съществуващите. Това е изключително обещаващ пазар. Вероятно тази индустрия ще се разрасне толкова бързо, че човек, който е далеч от интернет, ще бъде изумен колко много може да купи в интернет за 2-3 години.