Спорът като една от основните форми на комуникация
Културата на речта на съвременния специалист е немислима без способността разумно да излага и защитава своята гледна точка, да се убеждава в правотата си, да опровергава аргументите на опонента, тоест без способността да води активен диалог. В педагогическата дейност ролята на диалогичните форми на общуване и обучение, които развиват творческия потенциал на учениците, също е голяма. Успехът на педагогическия процес зависи от способността на учителя да зададе проблематичен въпрос, да създаде ситуация, в която всеки ученик участва в решаването на проблема, иска да изрази своето мнение и да го обоснове, както и да изслуша противоположното мнение и, евентуално, да го приеме. Всички тези уменияса концентриранив такава форма на активен диалог като спор.
Изкуството да се спори - еристиката (от гр. eris - спор) - още в Древна Гърция се е смятало за връх на красноречието. Всъщност спорът, като сложен комуникативен процес, изисква от участниците специална концентрация не само на интелекта, но и на всички духовни сили на човек. Мисълта, паметта, въображението на спорещия трябва да работят особено ефективно и ясно.
За съжаление в нашето съвременно общество културата на спора е до голяма степен изгубена. В широко разпространените напоследък токшоута наблюдаваме ниско ниво на логическо мислене, липса на добра аргументация, неспособност за точно и правилно изразяване на мислите, формулиране на въпрос и неспособност да се изслуша изявлението на противоположната страна. В допълнение, отличителният белег на съвременната речева комуникация е "агресивността и демагогията", която най-ярко се проявява в спора. Затова една от най-важните задачи е възраждането на един демократичен, аргументиран и коректен спор.
„Речник на съвременния български книжовен език“ дава следнотоопределение за спор:
„Словесно състезание, обсъждане на нещо между двама или повече лица, в което всяка от страните защитава своето мнение, своята правота. Борбата на мнения (обикновено в пресата) по различни въпроси на науката, литературата, политиката и др.; полемика.ДискусияРазногласия, кавги, караници.Rev.Противоречие, несъгласие.
В съвременната научна, методическа и справочна литература думата спор обозначава процеса на обмен на противоположни мнения. И така, в книгата на А.А. Ивин спорът е „сблъсък на мнения или позиции, по време на който страните представят аргументи в подкрепа на своите убеждения и критикуват възгледите на другата страна, които са несъвместими с последните“. И на същото място: "спорът е ситуация, когато се аргументира противоположното мнение." Сравнете с друга дефиниция: „диспутът е комуникативен процес, в който се сравняват гледните точки и позициите на участващите страни, като всяка от тях се стреми разумно да отстоява своето разбиране по обсъжданите въпроси и да опровергае аргументите на другата страна.“
Общественият спор като начин за откриване на истината е теоретично обоснован още в древността. Според класификацията на Аристотел (4 век пр. н. е.) има три вида спорове:
1) диалектика - изкуството да се спори, за да се открие истината;
2) еристичен - изкуството да останеш прав в спор на всяка цена;
3) софистика - желанието да се постигне победа в спор чрез умишлено използване на фалшиви аргументи.
Съвременните изследователи на теорията и практиката на спора предлагат различни класификации, които могат да се основават на:
а) мотиви и цели (спор над истината, за победа, в името на аргумента, за да убеди някого);
б) броя на участниците (монолог -вътрешен спор, диалог, полилог);
в) форма на провеждане (устна и писмена).
-дискусия - спор, насочен към постигане на истината и използване само на правилни методи;
-спор - спор, насочен към побеждаване на противоположната страна и използване само на правилни методи;
-еклектизъм - аргумент, насочен към постигане на истината, но използващ неправилни методи за това;
-софистика - спор, насочен към постигане на победа над противоположната страна, като се използват както правилни, така и неправилни методи.
В съвременната литература се срещат следните видове публичен диспут: дискусия, полемика, диспут, диспут, дебат.
Спор (от гр. polemikos - войнствен, враждебен) - спор в процеса на обсъждане на нещо; борбата на коренно противоположни мнения по конкретен въпрос, публичен спор за защита, защита на гледна точка и опровергаване на мнението на противника. Конфронтация, конфронтация.