Справка-обосновка на проектозакона на Киргизката република - За изборите на президента и депутатите на Жогорку Кенеш на Киргизката република, Res Publica

президента

Както показаха последните избори за Жогорку Кенеш на Киргизката република и местните органи на самоуправление, използването на иновативни технологии в изборния процес, използващи биометрични данни на избиратели и автоматични кутии за четене, беше значителна прогресивна мярка по пътя на демократичното развитие на нашето общество. В същото време с въвеждането на електронните системи остава възможността за неоторизирана намеса в изборните процеси на трети лица чрез хакерски атаки. Поради тази причина повечето европейски страни са изоставили кутиите с автоматично плъзгане.

Трябва също да се отбележи, че по време на изборите за Жогорку Кенеш от 6-то свикване много политически партии всъщност дискредитираха пропорционалната система, прилагайки на практика най-грозните форми на мажоритарния подход, когато на кандидатите бяха разпределени малки райони и от тях се изискваше да спечелят на всяка цена, включително чрез мащабни подкупи. Още по-лошо, разчитането на партията на мъже кандидат-спонсори доведе до изключването на жени депутати, за да могат да заемат техните места. Това доведе до нарушаване на принципа на полово представителство във висшия законодателен орган на страната, заложен в конституционния закон за изборите.

В книгата си „От третия свят към първия“ Лий Куан Ю (който няма нужда от представяне) правилно отбелязва:„Високата цена на изборите е била и е проклятието на много азиатски страни. След като са похарчили значителни средства за предизборната кампания (прочетете: за подкупване на избиратели),победителите трябва не само да върнат похарчените пари, но и да натрупат средства за следващите избори. Тази системасе възпроизвежда отново и отново.”

Изборният процес включва ИЗБОР на субект от избирателя, на когото той иска да прехвърли своята власт. От своя страна ИЗБОРЪТ се осъществява чрезсвободната воля на човек. Всяко волево отношение задължително е свързано с признание. За гражданите е важнода познават тези, на които делегират властта си.

На изборите през 2015 г. избирателите бяха помолени да изберат една от 14 партии, всяка от които предложи листа с кандидати за депутати от най-малко 120 души. Общо политическите партии включиха в листите си над две хиляди кандидати за депутати. В такава ситуация за избирателяе много трудно да се ориентира в избора и освен това той няма възможност лично да повлияе на избора на конкретните си представители в най-висшия законодателен органна страната. Избирател, лишен от възможността за съзнателен избор, или не е участвал в изборите, или е гласувал по молба на роднина, познат, или просто е „продал” гласа си на този, който е платил повече. Всичко беше като на пазар. Избирателят загуби възможността за персонификация, персонализация на кандидата. Участвайки в изборния процес, гражданите бяха принудени да гласуват, а не да избират. Непознаването на огромното мнозинство от гласоподавателите на техните кандидати за депутати отвори широко поле за PR кампании, подкупи, политически технологии, базирани до голяма степен на използване на финансово агресивни тактики.

Изминалата предизборна кампания, според мнозина, беше не толкова съревнование между политически партии, техните програми, личности, а съревнование на пари и използване на политически манипулации. Подобна атмосфера имаше и в някои партии. Надпреварата за място в партийните листи зависеше повече от размера на внесените средствалице за сметка на партията, отколкото на политическо и професионално ниво на индивида, .

Днес никой не може да отрече факта, че избирателите са били принудени да гласуват за непознати или непознати кандидати, които не са пряко отговорни да представляват интересите както на конкретни региони, така и на страната като цяло.

Това повдига естествения въпрос защо изборът се трансформира в конкуренция на средствата. Защо купуването и купуването на гласове беше особено силно изразено на последните избори. Днес всичко, което се случва, се отдава на безразличието на хората към резултатите от изборите. Политици от всякакъв вид при всяка възможност не се уморяват да призовават избирателите да не продават гласовете си. Но не би било съвсем справедливо да се приеме, че продажбата на гласове е само по вина на самите избиратели.

Действащото законодателство изключваше един от основните принципи на представителната власт - отчетността пред народа. Гласоподавателите трябва не само да знаят кого избират, но и с кого могат да се свържат, кого да попитат и кой да даде подходяща оценка, за да гласуват или да не гласуват за определен човек или партия на следващите избори.

Игнорирането на горните фактори доведе до изключване на такова понятие като „ИЗБОР“ и в резултат на това фактически отстрани народа от властта, въпреки че според нашата Конституция народът е единственият източник на държавна власт. Очевидно е, че не безразличието на избирателите е довело до превръщането на гласа им в стока, както се опитват да ни убедят някои фигури, а до голяма степен за това е виновна несъвършената избирателна система, която до голяма степен обезсмисля правото да се влияе реално на ИЗБОРИТЕ чрез избиране на конкретни хора от партийни листи в представителни органи на народната власт.

Предложен по време на избори за ЖогоркаКенеш да се откаже от сегашната избирателна схема, когато страната се разглежда като единен избирателен район и съответно политическите партии издигат единна листа от поне 120 кандидати за депутати на Жогорку в този избирателен район

Този проект включва разделянето на общонационалния единен избирателен районна 9 регионални избирателни района, чиито граници съвпадат с границите на 9 административно-териториални единици: 7 области и градовете Бишкек и Ош. За всеки регионален избирателен район политическите партии ще представят регионални кандидатски листи в размер, съответстващ на броя на мандатите, определени за този избирателен район. От областните листи ще бъде съставена републиканска листа. Използвана в много страни по света, такава система няма да доведе страната до задънена улица на регионализма, от което някои противници са напълно погрешни да се страхуват.

Общорепубликанските приоритети, задачи, програми се формират не на базата на абстрактни цели и идеи на държавата, а се основават на проблемите и интересите на населението на всеки от регионите.

Въведеното изменение на пропорционалната система намалява броя на кандидатите в листата на партиите (от 4 на 24 в зависимост от броя на избирателите в областния район) и позволява на избирателите да:

- по-конкретно да се запознае с личните данни на кандидати, избрани по партийни листи от техните избирателни райони, да оцени техните качества, дейност и възможности;

— да имат стабилно представителство в Жогорку Кенеш в лицето на своите заместници, представляващи едновременно своята партия и региона;

- гарантират отчетността на депутатите на индивидуално ниво пред техния избирателен район;

Дава се възможност на населението да упражнява ефективен контрол надизпълнение на обещанията на партията и нейните представители в парламента. Днес тази функция е размита и някои обществени ентусиасти или неправителствени организации се опитват да я изпълняват от време на време.

Така в рамките на пропорционалната избирателна система, която имаме, се въвеждапреференциално гласуване, при което избирателят гласува не само за партията, но има възможност да изрази предпочитание и подкрепа (или обратното) към отделни кандидати, като по този начин влияе върху реда им в партийната листа. За обективност трябва да се признае, че законопроектът за въвеждането на този вид гласуване в изборната практика беше внесен по-рано от Коалицията на парламентарното мнозинство в 5-то свикване на Жогорку Кенеш. Но по различни причини тогава не беше прието. Ако едно време беше подкрепен, то днес нямаше да има "мандатни скандали", свързани с борбата за реда в листите, които се основават на съревнованието на кандидатите "кой ще купи повече гласове". Разпространението на такива вопищи факти за масово купуване на гласоподаватели стана толкова очевидно и широко осъдено от обществото, че предизвика доста справедлива критика от държавния глава.

Трябва обаче да се отбележи, чепри въвеждането на преференциалното гласуване няма да се налага използването на урни с автоматично преброяване, тъй като тези урни могат да отчитат само броя на гласовете за една или друга партия, но няма да могат едновременно да отчитат броя на гласовете, подадени от избирателите за всеки от кандидатите за депутати поотделно за всяка партия.

Невъзможно е да не се посочи такова обстоятелство: проблемите на дългосрочното, от избори до избори, съхранение в добро, работещо състояние, технически сложни автоматични четещи урнинавременните и квалифицирани ремонти, подмяната на износените, в крайна сметка могат да се превърнат в сериозен и много скъп проблем. Освен това е необходимо да се вземе предвид факторът на остаряването на оборудването, отстраняването на резервни части от производството и др.

При въвеждането на преференциално гласуване вместо автоматични четящи урни на изборите за Жогорку Кенеш се предлага като вариант да се използва латвийският опит, базиран на използването на прости четящи устройства, които не са свързани към никакви сървъри и външни източници, осигуряващи видимост и визуален контрол за наблюдателите при преброяване на гласовете, подадени от избиратели за партии и конкретни кандидати за всяка партия. Опитът на тази страна беше високо оценен от международни експерти в областта на избирателните технологии.

Въвеждането на преференциалния вот, в рамките на съществуващата пропорционална система, дава на избирателите не декларативно, а реално право на ИЗБОР и влияние върху резултатите от ИЗБОРИТЕ.

Какво друго се предлага

Минимизиране на въздействието върху съзнанието, по-точно върху подсъзнанието на човек, превърнало се в политическа манипулация - скрит контрол върху съзнанието и поведението на хората с цел да ги принуди да действат или да не действат в политически интереси на манипулаторите.

Ако попитате избирателя защо е гласувал за определена партия, тогава в абсолютното мнозинство той няма да може да даде недвусмислен отговор. За мнозина е по-лесно да назоват парите, раздадени от кандидатите, отколкото да си припомнят техните обещания или партийни програми. Оказва се, че избирателят гласува не за личност, не за партия, а за внушения образ на личност и политическа партия. Всички знаят, че реалните и демонстративните изображения могат да бъдат доста различни.

Тук би било уместно да си припомним известната поговорка на Петър 1: „Нареждам на господата сенатори да пазят речта си не според написаното, а според собствените си думи, така че всеки да види глупостите.“

Като се има предвид гореизложеното, основното средство за предизборна агитация вече трябва да бъдат самосъвместни телевизионни дебати, дискусии на кандидати, политически партии. Забраняват се единични изказвания на кандидати, представители на партии по телевизията и радиото, включително отразяване на тяхната дейност в новинарски емисии. Срещите с избиратели също трябва да се провеждатсамо съвместнос участието на всички партии, строго по график и се забранява всяка партия да организира срещи с групи избиратели отделно от останалите. Такава мярка ще изключи възможността за създаване на предимства за някои "крадливи" партии, на които безплатно се предоставят най-добрите зали и се "канят" голям брой гласоподаватели с административен ресурс или такива срещи се организират от богати партии под прикритието на концерти на популярни изпълнители, придружени с почерпки, раздаване на сувенири (тениски, шапки, значки) и др.

Тези изисквания ще принудят политическите партии да разполагат с необходимия брой съответни специалисти във всяка една от областите в избирателната си листа. Сега едни и същи хора се появяват на телевизионни дебати и избирателите оценяват интелектуалния потенциал на партията по правило по един човек. Освен това качеството на самите предавания, които понякога се подготвят от хора, далеч от политиката и икономиката, искат да оставят най-доброто и не позволяват на избирателите да получат пълна и изчерпателна представа за програмата на всяка партия и основното ядро ​​на интелектуалния екип от предизборната кандидат-депутатска листа на партията.

Така че ще станереална визуално-осезаема борба на предизборните програми на партиите. Обществените телевизионни дебати по предложената схема ще издигнат политическата култура в обществото на ново, по-високо ниво, ще станат ефективен критерий за оценка на предизборните обещания на кандидатите и ще улеснят определянето кой кой е.

Предложените мерки за преференциално гласуване, съвместни телевизионни и радиодебати по широк кръг от актуални теми, съвместни срещи с избиратели, без да позволяват предимства за отделните партии, ще принудят всички политически партии да наблегнат на първо място върху привличането в избирателните си листи на компетентни професионалисти, а не само на неграмотни торби с пари.

Разбира се, не е изключено част от неграмотните, но „богати“ (хората уместно ги нарекоха депутати „риби“) все пак да бъдат включени в партийните листи (за финансова подкрепа), но те вече няма да бъдат преобладаващата сила в депутатите, дошли там да защитават бизнеса си.